„Плен“, с.3, еп.70: „Много обичам чичо Орхун!“ – признава Сахра…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Сахра отново се превръща в моста между Орхун и Хира. Една нощ под звездите и разговорът за дъщеря им неусетно ги сближават, но Хира продължава да се страхува от близостта, която се връща между тях. Междувременно думите на Акиф, че Азиз е влюбен, карат Елиф да се запита дали чувствата му не са именно към нея.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 69 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Къмпингът все повече сближава Орхун, Хира и Сахра. Една невинна игра връща Орхун и Хира към мечтата им някога да имат дете заедно, а споменът събужда болката по онова, което са изгубили. Докато Орхун съжалява за миналото, Хира продължава да крие истината, че Сахра е негова дъщеря. А когато момиченцето признава колко много обича Орхун и пожелава времето да може да се върне назад, Хира все по-трудно се справя с тежестта на своята тайна.

Междувременно Гюрбюз неочаквано пристига в дома на Азиз и Елиф е принудена да се скрие. Докато той търси любовен съвет от приятеля си, думите му карат Елиф отново да се запита дали зад грубото поведение на Азиз не се крият чувства към нея. Но един подозрителен шум отвежда Гюрбюз право към стаята, в която се крие Елиф, и тайната на Азиз е на крачка да бъде разкрита.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Афифе седи в дневната с превързан крак, като внимава да не стъпва на него. При нея е Зерин, която е разбрала за инцидента едва когато е отишла в сдружението.

– Ако знаех по-рано, щях да дойда. Много съжаляваме за случилото се, госпожо Афифе – казва Зерин загрижено. – Малък инцидент. Няма нищо сериозно… За съжаление обаче известно време няма да мога да се занимавам с делата на сдружението – отговаря Афифе спокойно.

Зерин я уверява, че останалите ще се справят, а след това насочва разговора към Орхун.

– Господин Орхун сигурно също е притеснен за вас. Като стана дума за него… Ако днес е свободен, бих искала да поговоря с него за документите, които ми дадохте – казва тя.

– Не е свободен. Ще се срещнете друг път – отсича Афифе.

В този момент Бехие влиза с кафето. Зерин веднага забелязва, че този път не Хира им сервира, и се заинтересува къде е тя.

– Къде е Хира? Да не е болна? – пита Зерин любопитно.

– Отиде на къмпинг с господин Орхун заради Сахра… – отговаря Бехие простодушно.

Афифе веднага я поглежда гневно и Бехие млъква, преди да успее да довърши.

– Заповядайте – казва Бехие, оставяйки кафето. – Можеш да вървиш – нарежда Афифе студено.

След като Бехие излиза, Зерин не успява да прикрие реакцията си. Афифе е принудена да обясни случилото се.

– Орхун направи тази глупост заради прекаленото си съчувствие към онова дете – казва Афифе раздразнено.

– Детето го разбирам. Но да отиде сам на къмпинг с бившата си съпруга не е особено приемливо. Господин Орхун отново ли се увлича по тази жена? – пита Зерин подозрително.

Афифе рязко я прекъсва. – Да приключим с тази тема. Семейните въпроси са чувствителна тема за мен! – отсича тя ядосано, след което извиква Султан.

Султан веднага се появява. – Да, госпожо? – отзовава се тя.

– Госпожа Зерин си тръгва. Изпрати я – нарежда Афифе.

Зерин разбира, че е прекалила, и се опитва да се извини.

– Съжалявам, ако съм прекрачила границата, госпожо Афифе. Но аз… – започва тя притеснено. – Приятен ден – прекъсва я Афифе хладно.

Султан повежда Зерин към изхода. Афифе я изпраща с гневен поглед.

Султан изпраща Зерин до входа на имението. – Приятен ден – казва Султан хладно.

Зерин е толкова ядосана и изненадана от начина, по който Афифе я отпрати, че не успява да отговори. Щом Султан затваря вратата след нея, тя промърморва: – Идиотка – процежда Зерин гневно.

Докато слиза по стълбите, телефонът ѝ звъни. Обажда се адвокатът ѝ. Зерин е изнервена, но все пак приема разговора.

– Какво има сега? – пита тя раздразнено.

Адвокатът ѝ съобщава, че отново е просрочила плащанията и с натрупването на лихвите положението става все по-сложно. Пита я дали има план как да се справи.

– Защо непрекъснато ме притискаш? Казах, че ще платя! Няма да избягам! Вече не мога да разбера мой адвокат ли си, или на другата страна – нахвърля му се Зерин.

Адвокатът обяснява, че се опитва да намери решение, и предлага тя да продаде къщата си в Чешме.

– Всичко продадох, не мога да загубя и нея! Колко пъти трябва да ти го казвам? Предложи ми някакво по-разумно решение! Например отложи плащанията! Аз ли трябва да ти казвам всичко? – избухва Зерин и прекратява разговора. – Глупак!

Останала сама, Зерин промърморва отчаяно:

– Ах, Дефне, аз съм виновна, че се надявах да ми помогнеш! Хира вече действа, а ти още не си успяла да оплетеш Орхун в мрежите си! Глупавата ми сестра! – ядосва се Зерин.

След монолога тя напуска имението.

След кратък преход с кадри от Истанбул виждаме Орхун и Хира, които вървят по черен път в хълмиста местност, за да стигнат до останалите. Хира носи кошница с манти и лимонада и оглежда пътя около тях.

– Чичо Адем каза, че не е далече. Да не сме объркали пътя? – пита Хира притеснено.

– Не мисля. Не сме се объркали. Просто пътят се оказа малко по-дълъг и неравен, отколкото го описа Адем – отговаря Орхун спокойно.

Хира продължава напред, а Орхун върви след нея. Изведнъж забелязва нещо на земята и се навежда. Това е гривната на Сахра.

– Това не е ли гривната на Сахра? – пита Орхун.

Хира спира и поглежда.

– Да. И то любимата ѝ гривна. Все се изхлузваше от ръката ѝ – отговаря тя.

– По-точно е да кажеш „пак“ – поправя я Орхун с усмивка. – Изпусна я и снощи. Бях тръгнал към кухнята за вода, когато тя изведнъж се появи. Търсихме я заедно.

– Нямах представа – казва Хира изненадано.

– Каза ми: „Мама ми я подари, трябва да я намерим.“ Очите ѝ вече се затваряха от сън, но въпреки това продължи да търси, докато не я намери – разказва Орхун с усмивка.

Хира се усмихва с обич при думите му.

– Казах ти, че е много чувствителна. Не искам никога да я виждам тъжна. Иска ми се да можех да я предпазя от всяко зло – споделя Хира с майчина тревога.

– Не мисли за проблема с Ташкън. Аз ще го разреша. Повече няма да се налага да се тревожиш за сигурността на Сахра. Ще направя всичко, за да сте в безопасност – уверява я Орхун решително.

Хира го поглежда впечатлена и благодарна и кимва.

Точно тогава зад тях се чува гласът на Сахра.

– Мамо, тук сме! Берем плодове. Ела! – извиква Сахра весело.

Орхун и Хира се отправят към останалите.

Зерин и Дефне пият кафе. Дефне е изненадана, когато научава от сестра си, че Орхун и Хира са заминали на къмпинг.

– Отишли са на къмпинг? Не знаех – казва Дефне изненадано.

– Именно това е проблемът! Докато ти спиш, хитрата Хира вече е минала моста! И оправданието ѝ е готово – уж подготвя дъщеря си за живот без баща ѝ! Дефне… Хира вече е свободна жена. А между тях има и стара любов! Любов, която ще възкръсне от пепелта, ако ти не направиш нищо! – предупреждава я Зерин разпалено.

Докато Дефне се опитва да осмисли думите ѝ, Зерин вече е измислила как да действа.

– Както и да е. Сестра ти пак е помислила вместо теб! Обади се веднага на Орхун и му кажи, че има документи за подписване. Не губи време! Отиди при тях още сега и не позволявай на Орхун да попадне в капана на онази жена! – нарежда Зерин настоятелно.

Дефне решително взема телефона и се обажда на Орхун. Зерин остава с убеждението, че сестра ѝ ще изпълни плана ѝ.

В същото време Орхун върви малко зад останалите, когато телефонът му звъни.

– Дефне? – отговаря той.

– Здравей. Чух, че сте на къмпинг, и реших да ти се обадя да ви пожелая приятно прекарване. Много добре си го измислил. Това ще се отрази добре на Сахра – казва Дефне искрено.

– Да. Наистина ѝ се отрази добре. Сахра отново се усмихва – отговаря Орхун доволно.

– Колко хубаво. Надявам се да си прекарате чудесно. Поздрави и Хира от мен. До скоро – казва Дефне сърдечно.

– Разбира се. До скоро – отговаря Орхун.

Дефне затваря, а Зерин, която е слушала разговора с нарастващо изумление, избухва.

– Не мога да повярвам, Дефне! Ти дори най-безсрамно ѝ изпращаш поздрави? Ти… с тази твоя наивност! Защо се преструваш? – нахвърля се тя на сестра си.

Дефне се изправя уверено срещу нея.

– Не се преструвам. Всяка дума, която казах, беше искрена. Те се опитват да помогнат на горкото дете отново да се изправи на крака – отговаря Дефне убедено.

Зерин прави последен опит да я предупреди.

– Дефне! Ако не се бориш за любовта си, скоро няма да остане нищо, за което да се бориш! И тогава не идвай да плачеш при мен, сестричке! – предупреждава я Зерин ядосано.

Зерин гледа гневно сестра си, а Дефне остава замислена, но продължава да гледа на ситуацията с надежда.

Орхун, Хира и децата берат мащерка, докато умореният Адем седи под сянката на едно дърво и ги наблюдава. Сахра показва на Орхун стръкчето в ръката си.

– Чичо Орхун, виж, мащерката изглежда така – обяснява Сахра старателно. – Я да видя – казва Орхун с интерес.

– Само да не набереш нещо друго. Аз вече събрах много – предупреждава го Сахра важно. – И аз събрах много – намесва се Джан.

Орхун се забавлява от закачката между децата и решава да се включи.

– Чакайте малко. Май се състезавате? Защото и аз съм много уверен в себе си – предизвиква ги Орхун шеговито. – Да! – отговарят ентусиазирано Сахра и Джан.

Хира се усмихва, виждайки колко щастливи са децата.

– Добре тогава. Който събере най-малко мащерка, ще направи лимонада за всички. Продуктите са в чантата – предлага Орхун весело.

Сахра веднага се обръща към майка си.

– Мамо, състезавай се и ти с нас! Моля те! – моли я Сахра настоятелно.

Хира не може да ѝ откаже.

– Добре – съгласява се тя с усмивка.

– Тогава аз ще бъда съдията – обявява Адем. – Готови ли сте?

– Готови сме! – отговарят Джан и Сахра нетърпеливо.

– Едно, две, три! Старт! – дава начало Адем.

Децата хукват развълнувано да търсят мащерка, а Орхун и Хира ги наблюдават с усмивка. Орхун също започва да бере, но Сахра веднага забелязва, че е посегнал към грешно растение.

– Чичо Орхун, това не е мащерка! Показах ти – трябва да изглежда така! – поправя го Сахра и отново му показва стръкчето в ръката си.

– Но докато ми обясняваш, ще загубиш състезанието. Виж колко много е събрал Джан – предупреждава я Орхун с усмивка.

Сахра поглежда към Джан, после се приближава до Орхун и му прошепва: – Аз и без това искам той да спечели. Тъжен е, защото родителите му са далече – признава Сахра тихо.

Орхун се усмихва на добротата ѝ и погледът му среща този на Хира. След това откъсва едно цвете и го поставя в косата на Сахра.

– Стои ти чудесно! Ти вече спечели първото място – казва Орхун закачливо.

Сахра му се усмихва щастливо и веднага отива при майка си.

– Мамо! Хубаво ли е цветето ми? – пита тя развълнувано. – Много е хубаво, миличка. Хайде, продължавай да береш – отговаря Хира нежно.

Хира също започва да събира мащерка. Тъкмо протяга ръка към тревата, когато Орхун внезапно хваща ръката ѝ. Двамата остават за миг вперили поглед един в друг. Хира веднага отдръпва ръката си и се изправя.

– Имаше пчела – обяснява Орхун спокойно.

– Така ли? Не забелязах – отговаря Хира все още напрегната от близостта помежду им. – Като видях Сахра толкова щастлива, забравих за всичко.

Двамата поглеждат към момиченцето.

– Но ако продължаваш така, ще останеш последна – закача я Орхун.

– Май наистина ще стане така – отговаря Хира с усмивка.

Докато Хира продължава да наблюдава Сахра, Орхун отива при момиченцето и двамата продължават да берат мащерка.

– Чичо Орхун, вече се научи да я разпознаваш, нали? – подкача го Сахра.

– Ако ми помагаш, защо не – отговаря Орхун с усмивка.

Хира гледа Орхун и Сахра заедно и очите ѝ се изпълват със сълзи. Няколко сълзи се стичат по лицето ѝ, но тя бързо се овладява и продължава да бере мащерка.

Състезанието по бране на мащерка приключва и Адем събира всички, за да обяви резултатите.

– Хайде, нека състезателите покажат колко мащерка са събрали – казва Адем весело.

Всички показват набраната мащерка.

– О, всички сте се справили много добре… Но първото място печели… господин Джан! – обявява Адем тържествено.

Всички започват да ръкопляскат.

– А на второ място е госпожица Сахра – продължава Адем.

Сахра и Орхун се поглеждат, а той ѝ намига. Адем взема внука си на ръце и започва радостно да го подхвърля.

– Браво! Ела тук! Ура! Браво на теб! – хвали го Адем щастливо.

Орхун забелязва, че Сахра ги гледа.

– И ти ли искаш да полетиш? – пита я той с усмивка.

Сахра кимва. Орхун я прегръща, завърта я и я подхвърля във въздуха.

– Ура! – възкликва Орхун весело.

Хира наблюдава щастливите Орхун и Сахра. Отново поглежда Орхун впечатлена, но в същото време е объркана от чувствата, които тази близост събужда у нея.

Орхун сваля Сахра на земята, а Джан нетърпеливо пита:

– Дядо, а кой е последен? – пита той любопитно. – Загубилият е… госпожа Хира! Тя ще направи лимонадата – обявява Адем с усмивка. – О, Боже! Но пък ще ви направя страхотна лимонада за закуските! – отговаря Хира весело.

Джан предлага на дядо си да се разходят, докато Хира приготвя лимонадата.

– Хайде да вървим – съгласява се Адем.

Сахра поглежда майка си, сякаш иска разрешение. Хира ѝ се усмихва и така ѝ позволява да тръгне.

– Сахра, ела с нас – вика я Джан.

– Хайде, ела – подканя я и Адем.

Децата и Адем се отдалечават. Хира се заема с лимонадата, а Орхун тръгва след нея.

– Всъщност ти си победителят в това състезание – казва Орхун с усмивка.

Хира го поглежда неразбиращо, а той се приближава и обяснява:

– Сякаш нарочно загуби, защото не ни се довери, че ще направим хубава лимонада. Искала си сама да я приготвиш – казва Орхун закачливо.

– Толкова ли си пролича? – пита Хира с усмивка.

Орхун кимва.

– Ще направя лимонадата – казва Хира усмихнато и се залавя за работа.

Орхун остава на място и я изпраща с възхитен поглед.

Всички са седнали и хапват от приготвените закуски. Адем е отишъл да посети свой приятел, а Джан с удоволствие похапва.

– Ммм, много е вкусно. Нека оставим и за дядо. Ще хапне, когато се върне от приятеля си – казва Джан доволно.

– Да ти е сладко. Вече съм оставила и за дядо ти, не се тревожи – успокоява го Хира с усмивка.

Сахра предлага на Джан да играят на гоненица. Той се съгласява и децата веднага започват да тичат и да се гонят.

Докато Орхун и Хира ги наблюдават, Сахра изведнъж се приближава до майка си и я докосва.

– Хванах те! Мама гони! – извиква Сахра весело.

– Ела тук! Ела! – засмива се Хира и хуква след нея.

Хира се опитва да настигне децата, но не успява. Скоро остава без дъх, а Орхун не пропуска възможността да я подразни.

– Много трудна задача ти се падна. Няма да успееш да хванеш и двамата. Все пак и в състезанието остана последна – закача я Орхун с усмивка.

Хира се усмихва, а Сахра веднага посочва Орхун.

– Мамо, хайде, хвани чичо Орхун! – подканя я тя развълнувано.

Хира спира. След кратко колебание се приближава и докосва Орхун, за да го включи в играта.

Допирът изненадва и двамата. Орхун остава смутен и впечатлен, а Хира също е разтърсена от близостта помежду им след толкова години.

– Чичо Орхун… ти гониш! – извиква Джан.

– Вие продължавайте – казва Орхун разсеяно.

Джан и Сахра отново хукват да играят, но Орхун и Хира за миг сякаш забравят всичко около себе си.

СПОМЕН: В съзнанието и на двамата изплува един и същ момент от миналото – двамата седят край езерото. – И аз имам една мечта. Искаш ли да я чуеш? – пита Орхун Хира. В представите им прозвучава детски глас: – Мамо, татко! – Прилича на теб – казва Хира нежно. – Според мен е точно като майка си… – отговаря Орхун. След това отекват думите на Хира: – Това ще стане реалност, нали? Няма да си остане само в мечтите ни? – пита тя с надежда. КРАЙ НА СПОМЕНА.

Орхун и Хира се връщат към настоящето. И двамата са си спомнили една и съща мечта – мечтата някога да имат дете.

Думите неволно се изплъзват от устата на Орхун: – Иска ми се да не се беше случвало така – казва той с болка и съжаление.

Хира не възразява. Остава мълчалива и развълнувана, сякаш с мълчанието си се съгласява с него. Погледите им се срещат, свързани от едно и също чувство и от копнежа по мечтата, която някога са споделяли.

Хира отклонява поглед от Орхун. В съзнанието ѝ отекват неизречените думи: – Съжаляваш за онова жестоко решение, което взе… Но вече е твърде късно! – мисли си Хира с болка.

Орхун не откъсва очи от нея. Гледа я с болка, докато и той се връща мислено към миналото. – Твърде късно е! Аз ти казах да си тръгнеш. Ти направи каквото ти казах и изгради нов живот за себе си – мисли си Орхун със съжаление.

Хира продължава да се бори със собствените си мисли. – Иска ми се Сахра да беше израснала с истинския си баща. С теб... Но не мога да ти кажа! Никога не мога да изрека: „Тя е твоя дъщеря“… Никога! – признава Хира пред себе си с болка.

Хира се овладява и най-сетне проговаря: – Всичко е така, както трябва да бъде! Дъщеря ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало! – казва тя категорично, потискайки истинските си чувства.

Орхун също успява да овладее емоциите си. – Права си! Радвам се, че Сахра я има – отговаря той искрено.

В този момент Сахра се затичва към тях. – Мамо, жадна съм – казва момиченцето. – Ела, миличка – отговаря Хира нежно.

Хира отвежда Сахра, за да ѝ даде вода. – Хайде, хайде – подканя я Орхун.

Орхун остава на място и проследява Хира с объркан и болезнен поглед.

Хира все още мисли за разговора си с Орхун, докато той върви малко пред тях и говори по телефона. Сахра се обръща към майка си и невинно пита: – Мамо! Мислиш ли, че татко е щастлив, защото аз съм щастлива? – пита Сахра с надежда. – Разбира се, че е щастлив, миличка – отговаря Хира нежно.

Отговорът успокоява Сахра.

– Радвам се, че чичо Орхун ни доведе тук. Много го обичам! – признава момиченцето искрено.

В думите на Сахра Хира вижда как обичта на дъщеря ѝ към истинския ѝ баща става все по-силна. Погледът ѝ се насочва към Орхун. След това придърпва Сахра към себе си и я прегръща.

– Прости ми, миличка… Толкова съжалявам! Никога няма да разбереш, че той е твоят баща! – мисли си Хира с болка.

После отново се обръща към дъщеря си.

– Винаги бъди щастлива! Бъди много щастлива! Само това искам – казва Хира развълнувано.

Джан поглежда часовника на ръката си и се обръща към Сахра.

– Сахра, щях да ти обяснявам как се познава часът. Виж – казва той.

Сахра веднага се обръща към плюшената си играчка.

– Виж, Джан ще ни научи как да познаваме часа – казва тя весело.

Джан започва по детски да ѝ обяснява, като сочи стрелките на часовника си.

– Виж сега… Тази дългата е минутната стрелка, а късата е часовата – обяснява Джан старателно.

– Стрелка? Като истинска ли? – пита Сахра с усмивка.

В този момент Орхун приключва телефонния си разговор.

– Не. Просто така се нарича! – обяснява Джан.

– Смешно е – отговаря Сахра развеселено.

Джан продължава да ѝ показва часовника.

– Виж, тези двете се движат така… Така се движи времето! – обяснява той.

После посочва малкото копче отстрани на часовника.

– Но ако искаш, оттук можеш да ги върнеш назад – казва Джан.

– Как така? Можеш да върнеш времето назад? – пита Сахра изненадано.

– Не! Мога да върна само минутната и часовата стрелка! А ако искаш, можеш да ги преместиш и напред – уточнява Джан.

Сахра веднага се обръща към майка си.

– Мамо, когато върнем минутната и часовата стрелка назад, иска ми се да можехме да върнем и времето назад… Нали, мамо? – пита тя невинно.

Орхун чува разговора. Погледите му и на Хира се срещат. Хира отговаря на Сахра, но думите ѝ са насочени и към Орхун, сякаш иска да му напомни за границата между тях.

– Времето не може да се върне назад, миличка! Миналото не може да се промени! Затова стрелките на часовника винаги вървят напред. Точно като живота ни! – казва Хира категорично.

– Но защо? – пита Сахра.

Хира не намира отговор. Тогава Сахра се обръща към Орхун.

– Но понякога ми се иска да можехме да се върнем в миналото. Нямаше ли да е хубаво, чичо Орхун? – пита тя.

СПОМЕН: В съзнанието на Орхун изплува моментът, в който е признал любовта си на Хира. – Обичам те, Хира Демирханлъ! – казва Орхун с любов. КРАЙ НА СПОМЕНА.

Орхун се връща към настоящето и веднага овладява чувствата си.

– Майка ти е права – отговаря той сдържано.

След закуската Елиф разтребва масата, като непрекъснато поглежда към Азиз, а той също я наблюдава. Напрежението между тях се засилва, когато Акиф се опитва да си спомни нещо за Исмаил. Елиф бързо сменя темата и насочва вниманието му към хубавото време. Поглеждайки през прозореца, Акиф вижда приближаващия Гюрбюз, когото отново бърка с месаря Нури. Елиф проверява и уплашено предупреждава Азиз, че Гюрбюз наистина идва. Азиз веднага я изпраща да се скрие в стаята и я предупреждава да не издава нито звук.

След като се уверява, че Елиф се е скрила, Азиз отваря вратата. Гюрбюз влиза направо в къщата и двамата отиват в дневната. Акиф го посреща като „месаря Нури“, а Гюрбюз се забавлява от объркването му. После забелязва оставената от Елиф кърпа за прах и се шегува с Азиз, че е започнал да чисти. Азиз обяснява, че баща му върши каквото му хрумне, и се опитва да разбере защо Гюрбюз е дошъл.

Оказва се, че този път проблемът на Гюрбюз не е свързан с работата, а с любовта. Докато Елиф подслушва зад вратата, той признава на Азиз, че не може да спре да мисли за Айтен. Тя е в мислите му денем и нощем и дори когато брои пари. Гюрбюз описва колко щастлив става, когато я види, и колко го измъчва фактът, че тя изобщо не му обръща внимание.

В този момент на вратата звънят – пристига храната, която Гюрбюз е поръчал. Азиз отива да я вземе, а Гюрбюз продължава да говори за любовните си мъки с Акиф. Когато Азиз се връща, Гюрбюз започва да яде и предлага и на Акиф. Тогава Акиф неволно споменава, че „доброто момиче“ му е приготвило омлет. Гюрбюз веднага поглежда подозрително Азиз, а скритата Елиф се стряска. Азиз успява да прикрие положението с обърканото състояние на баща си.

Гюрбюз продължава да разказва за Айтен и пита Азиз как да постъпи. Азиз твърди, че не разбира от любов, но приятелят му не му вярва. Според Гюрбюз зад каменното изражение на Азиз се крие човек, който преживява всичко дълбоко в себе си. Думите му разтърсват Елиф. Тя започва отново да се пита дали Акиф не е бил прав и дали Азиз не се държи грубо именно защото крие чувствата си.

След като изяжда храната и изпива чая си, Гюрбюз отново пита Азиз дали това, което изпитва към Айтен, е любов. Точно тогава от стаята на Азиз се чува шум. Елиф случайно е съборила несесер с моливи. Азиз бързо отива при нея и строго я предупреждава да пази пълна тишина, защото опасността е истинска. Докато прибира нещата, Елиф едва не събаря и часовник, но Азиз успява да го хване навреме.

Азиз се връща в дневната и нетърпеливо чака Гюрбюз да си тръгне. Най-сетне гостът решава да напусне къщата, но преди това иска да отиде до тоалетната. Азиз се притеснява, че може да открие Елиф, и тръгва след него, но Акиф го спира, за да поиска вода.

Качвайки се на втория етаж, Гюрбюз чува шум от стаята на Азиз. В съзнанието му изплуват думите на Акиф за „доброто момиче“ и споменът за кърпата за прах. Започва да подозира, че Азиз крие нещо, и вместо да отиде в тоалетната, отваря вратата на стаята.

Азиз се качва след него и вижда Гюрбюз пред стаята. Приятелят му ядосано го обвинява в предателство и Азиз посяга към оръжието си, убеден, че Елиф е разкрита. Гюрбюз обаче изважда само пакет мокри кърпички и започва да се кара на Азиз, че е поръчвал храна от заведение, с което той е във вражда. Азиз разбира, че Елиф не е открита, и изпитва огромно облекчение.

Докато Гюрбюз продължава да го предупреждава никога повече да не действа зад гърба му, Азиз забелязва ръката на Елиф под леглото. Когато Гюрбюз е на път да погледне натам, Азиз бързо го хваща за рамото и отклонява вниманието му, като обещава следващия път лично да го почерпи с любимата му храна. Гюрбюз най-сетне излиза към тоалетната, а Азиз затваря вратата след себе си, оставяйки скритата под леглото Елиф неразкрита.