Разтърсващ обрат в „Плен“ (еп. 82)! Орхун каза думите, които взривиха сърцето на Хира след 6 години мълчание!

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Капанът на Орхун щраква и най-страшната тайна на Афифе излиза наяве. Той разбира, че собствената му майка се е съюзила с Ташкън, за да се отърве от Хира и Сахра, а планът ѝ едва не е завършил със смъртта му. Изправена пред гнева на сина си и неопровержимите доказателства, Афифе рухва пред очите му.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 82 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Хира неволно чува как Орхун заявява пред Афифе, че е готов да даде живота си, за да защити нея и Сахра. Думите, които идват шест години по-късно, разтърсват Хира и правят битката със собствените ѝ чувства още по-тежка. Какво ще направи Хира? Междувременно Орхун отправя последно предупреждение към Ташкън – ако посегне на Хира и Сахра, ще превърне живота му в ад.

В същото време ревността на Едже към Елиф става все по-силна. Тя започва внимателно да следи поведението на Азиз и вижда достатъчно, за да се убеди, че той не е безразличен към Елиф. Докато Азиз все по-трудно прикрива загрижеността си към нея, Едже решава да действа по-внимателно, но подозренията ѝ вече са насочени право към Елиф.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира се отправя към входа на имението, когато Рашит я пресреща разтревожен.

– Ти си се разхождаш тук, а лекарят дойде и хукна към къщата! – съобщава той.

Хира веднага се напряга.

– Лекар? Защо е дошъл?

Рашит признава, че не знае какво се е случило, и я моли да провери, тъй като той не може да влиза свободно в имението. При мисълта, че нещо може да се е случило с Орхун, Хира изпада в паника и хуква към къщата. Рашит се опитва да я спре, за да ѝ заръча да предаде пожеланията му за бързо оздравяване, но тя вече е изчезнала вътре.

– Поне ме остави да си довърша думата! – промърморва той след нея.

Хира нахлува разтревожена в имението и среща Бехийе.

– Чух, че лекарят е тук! Какво се е случило? – пита тя паникьосано.

Бехийе се опитва да я успокои, но Хира, забравила за решението си да държи дистанция от Орхун, продължава тревожно:

– Снощи беше добре! Да не му се е случило нещо?

В този момент Орхун излиза от хола и чува думите ѝ. Тревогата на Хира не го оставя безразличен, но той запазва сериозното си изражение.

– Майка ми е зле – обяснява той.

Щом вижда Орхун невредим, Хира видимо си отдъхва. Веднага обаче се интересува от състоянието на Афифе и предлага помощта си. Това разгневява Орхун. След всичко, което майка му е причинила на Хира, той не иска тя да се тревожи за нея.

– Не! Няма да се тревожиш за нея! Особено след онова, което ти причини! – отсича той.

Хира остава объркана. Тогава Орхун забелязва Султан на стълбите и гневно ѝ нарежда веднага да отиде в стаята му.

– Ще ми разкажеш една по една всичките си интриги! Веднага!

Уплашената Султан се подчинява, а Хира остава смаяна от случващото се. След като Орхун се отдалечава, Бехийе ѝ прошепва, че между него и Афифе е избухнал жесток скандал и Орхун е бесен заради нещо. Хира си спомня думите му към нея и разбира какво вероятно стои зад конфликта.

– Явно е заради нас… – заключава тя разстроено.

Султан е при Афифе и ѝ дава лекарствата. Опитва се да я успокои, че според лекаря няма нищо сериозно, но Афифе е съсипана от разкритието на Орхун.

– Нищо сериозно ли? Свършено е! Всичко свърши! – отвръща тя отчаяно.

Афифе пита Султан какво е искал да знае Орхун и дали му е разказала всичко. Султан признава, че не е имала избор. В този момент влиза Орхун. Той вижда, че майка му не смее да го погледне, и отново я изправя срещу стореното.

– Ти си майка! Как можа да опиташ да погубиш друга майка и детето ѝ?

Точно тогава Хира идва, за да напомни на Орхун, че е време за лекарствата му. Чува думите му и остава пред вратата, без да влиза. Орхун обвинява Афифе, че прекрасно е знаела на какво е способен Ташкън и въпреки това е била готова да остави Хира и Сахра в ръцете му. Афифе настоява, че е направила всичко, за да защити сина си и семейството им. Орхун обаче посочва катастрофата като доказателство докъде са довели действията ѝ. Тогава Афифе отново насочва гнева си към Хира. Заявява, че тя е чужда жена, носи фамилията на друг мъж, а Сахра е дъщеря на Йекта. Признава, че е искала да се отърве от Хира и детето именно заради това. Хира чува всичко и е дълбоко разтърсена. Но следващите думи на Орхун я оставят безмълвна.

– Разбери го най-сетне! Бих дал живота си, за да ги защитя!

Афифе е потресена от категоричността му. Хира също разбира, че Орхун говори така заради любовта си към нея и Сахра. Очите ѝ се пълнят със сълзи и, неспособна да слуша повече, тя бързо се отдалечава.

Хира остава сама в пристройката, със сълзи в очите. В съзнанието ѝ отново прозвучават думите на Орхун:

– Разбери го най-сетне! Бих дал живота си, за да ги защитя!

Признанието му я разтърсва, но за Хира то идва шест години прекалено късно. Болката от миналото отново изплува.

– Защо не каза това преди шест години? Защо тогава не защити нас? – пита тя през сълзи.

Хира е гневна за бъдещето, което двамата са изгубили, но дори този гняв не успява да заглуши любовта ѝ към Орхун. Напротив – промяната в него прави всичко още по-трудно.

– Как можа да се промениш толкова? Не прави това… Не ни защитавай! Остави ме да те мразя! Така е много по-трудно!

Хира се разплаква, разкъсвана между болката от миналото и любовта към Орхун, която вече не успява да отрече.

След тежкия сблъсък с Афифе Орхун излиза в градината, но не може да спре да мисли за случилото се. Думите на майка му, че е искала да предаде Хира и Сахра на Ташкън, не му дават покой.

– Ами ако им се беше случило нещо! – промълвява той гневно.

В този момент Сахра го забелязва и радостно се приближава. Орхун я прегръща силно, сякаш самата мисъл, че е можел да не успее да я защити, го ужасява. Хира излиза от пристройката и вижда прегръдката им. Гледката я кара да застине на място. След като Сахра се отдалечава, Орхун обяснява на Хира какво е разкрил. Планът на Афифе е бил той да бъде задържан, докато Хира и Сахра бъдат предадени на Ташкън. Орхун дори не успява да довърши мисълта какво е можело да им се случи.

Хира вижда колко искрено Орхун се страхува за нея и дъщеря ѝ и усеща, че все по-трудно устоява на чувствата си към него. Но вместо да се приближи до него, тя взема болезнено решение.

– Можеш ли да ни помогнеш? Трябва да изградя нов живот за мен и Сахра. Далеч оттук… може би на другия край на света.

Орхун е съкрушен от молбата ѝ и решава, че постъпката на Афифе е преляла чашата.

– Заради майка ми е, нали?

Хира обаче отрича.

– Не. Това е само заради мен.

Орхун не подозира истинската причина – Хира иска да избяга не от Афифе, а от собствените си чувства към него.

Орхун е шокиран от желанието на Хира да замине, но бързо се съвзема и категорично заявява:

– Не! Няма да ходите никъде! Не мога да позволя това!

Хира настоява, че решението е нейно и че със Сахра трябва да си тръгнат. Орхун обаче ѝ напомня, че опасността не е отминала – Ташкън ще ги преследва, независимо къде отидат. После Орхун я пита какво е имала предвид, когато е казала, че решението ѝ е свързано единствено с нея.

– Всеки ден ми става все по-трудно да бъда тук – признава Хира.

Тя обаче не успява да му каже истинската причина. Да бъде близо до него, да го гледа в очите и непрекъснато да потиска чувствата си става непоносимо за нея. Хира поглежда Орхун, но не намира сили да изрече всичко това на глас. Тя се отдалечава, а Орхун остава объркан, без да подозира, че Хира иска да замине именно защото отново се влюбва в него.

След разговора с Хира Орхун не може да спре да мисли за желанието ѝ да замине със Сахра далеч от имението. Той решава, че причината е ясна – в имението е притисната от Афифе, а навън я дебне Ташкън. Така Хира и Сахра на практика живеят като пленници.

– Трябва да има начин! – ядосва се Орхун, решен да намери изход.

Той се обажда директно на Ташкън и го предупреждава да остави Хира и Сахра на мира. Ташкън обаче отказва и заявява, че след случилото се с Йекта сега е техен ред. Убеден е, че Хира знае информацията, която търси, и заплашва да я измъчва, докато не проговори. Думите му вбесяват Орхун.

– Никога няма да ги докоснеш! Няма да ти позволя! – предупреждава го той. – Ако посегнеш на дома ми, семейството ми или хората под моя закрила, ще превърна живота ти в ад!

Ташкън обаче не се плаши. Той заявява, че Орхун няма да може да ги пази вечно и че независимо къде Хира и Сахра се скрият, рано или късно ще се покажат – а тогава той ще ги чака. Орхун за последен път го предупреждава да се откаже. Ташкън признава силата му и заявява, че няма намерение да се изправя открито срещу него. Ще изчака подходящия момент, за да нападне. След края на разговора Орхун веднага се обажда на Ерхан.

– Ускорете издирването! Намерете този негодник Ташкън! Веднага!

Орхун вече е решен на всичко, за да премахне заплахата и да освободи Хира и Сахра от живота в постоянен страх.

В дома на Азиз Едже кара Сузан да приготви вместо нея безалкохолен коктейл за Азиз, като се оправдава с болките си. Докато Сузан изпълнява капризите ѝ, Едже мечтае за времето, когато двамата с Азиз ще имат собствен дом.

В хола Азиз неволно наблюдава Елиф, докато тя чисти. Акиф забелязва погледите му и започва да рецитира стихотворение за любовта, която се разкрива само с един поглед. Едже влиза с коктейла и се опитва да привлече вниманието на Азиз. Тя отново заговаря за общото им бъдеще, но Азиз избягва темата, като същевременно продължава да поглежда към Елиф.

По-късно Елиф подрежда лекарствата на Акиф и поправя Сузан за дозировката им. Разговорът е прекъснат от неочакваната поява на Гюрбюз. Всички изпадат в паника, защото той не трябва да вижда Елиф, и Азиз веднага я отвежда в стаята си. Сузан моли Едже да не се изпусне пред брат си. Гюрбюз влиза, проверява как е сестра му и казва на Азиз, че трябва да тръгнат заедно по работа. Едже недоволства, че Азиз я оставя, но Гюрбюз я уверява, че хората му пазят къщата. Азиз използва възможността и бързо тръгва с него.

Скрита в стаята на Азиз, Елиф се измъчва от положението, в което е попаднала. Докато оправя разместената си забрадка, Едже влиза и я вижда с разпусната коса. Красотата на Елиф събужда още по-силна ревност у нея. Едже започва да я разпитва за косата ѝ и накрая я предупреждава никога да не я носи разпусната пред Азиз.

След това Едже продължава да командва Елиф и я кара да ѝ донесе студен чай и слънчогледови семки. Когато Елиф ги поднася, Едже започва да я унижава заради дълга на баща ѝ към Гюрбюз. Елиф мълчаливо понася обидите, но забелязва, че превръзката на Едже е прокървила. Въпреки отношението ѝ, тя веднага предлага да смени превръзката.

Докато Елиф се грижи за раната ѝ, Едже разбира, че именно тя се е грижила и за ранения Азиз. Ревността ѝ избухва. Когато Елиф тръгва, Едже нарочно ѝ подлага крак, а след това я предупреждава да внимава, защото следващия път може самата тя да има нужда от превръзка.

Когато Азиз се прибира, Едже го посреща с прегръдка и целувка. Забелязва обаче, че той е купил лепенки не за нея, а за порязаната ръка на Елиф. Азиз дава лепенките на Елиф и настоява да ги сложи, за да не се инфектира раната ѝ. Едже трудно прикрива ревността си, а Азиз бързо се опитва да отклони разговора.

Ядосана, Едже излиза в градината и се обажда на приятелката си Джансу. Признава, че е дошла в дома на Азиз именно за да наблюдава него и Елиф, но вече едва сдържа ревността си. Опитва се да се убеди, че няма от какво да се страхува, но през прозореца вижда Азиз да гледа Елиф и си спомня стихотворението на Акиф. Едже вече е убедена, че Азиз е привлечен от Елиф.

Когато Сузан излиза в градината, Едже директно я пита дали между Азиз и Елиф има нещо. Сузан отрича и се опитва да я успокои. В кухнята Елиф разговаря с Азиз за лекарствата на Акиф и го съветва да се консултира с лекаря. На излизане тя се спъва, а Азиз инстинктивно я хваща, преди да падне. Едже вижда всичко и е готова да нахлуе вътре и да се разправи с нея.

Сузан успява да я спре и я предупреждава, че откритата атака срещу Елиф може само да тласне Азиз още повече към нея. Едже приема съвета ѝ и решава засега да действа по-внимателно, но ревността ѝ към Елиф вече е извън контрол.