В епизод 874 на „Наследство“: Юсуф изчезва, а Нана попада в ръцете на Вълка. Пойраз се отказва от срещата със Сибел, спасява Нана и я отнася ранена в дома си. Междувременно Ферит и Айше се готвят за решаващата битка за Дога.

---

НА КРАТКО какво се случва в епизод 875 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

---

Нана идва в съзнание в дома на Пойраз, но въпреки ранения си крак настоява незабавно да си тръгне с Юсуф. Докато семейството на Пойраз се противопоставя на решението му да приюти непознатите, той е категоричен, че двамата ще останат.

Междувременно Дога изненадва Айше и Ферит с неочаквано предложение – да се оженят, вместо да се борят за нея в съда.

Айнур пък е задържана по обвинение, че е откраднала телефона на прокурор Синан. Когато става ясно, че телефоните им са разменени по погрешка, тя настоява той да ѝ се извини.

---

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

---

👇По-подробно в редовете по-долу

 

 

Нана бавно отваря очи. Цялото ѝ тяло я боли, а над нея се е надвесил разтревоженият Юсуф, който стиска ръката ѝ.

– Припаднала ли съм? – пита тя с отпаднал глас.

Оглежда непознатата стая и добавя:

– Къде сме?

– Да, Нана, припадна. Бате Пойраз ни доведе в дома си – обяснява Юсуф. – Много се уплаших, че ти се е случило нещо. Кракът ти е ранен.

Нана се надига с усилие и поглежда левия си крак. Панталонът ѝ е пропит с кръв около бедрото. При най-малкото движение я пронизва силна болка, но тя стиска зъби и се опитва да не показва колко страда.

– Нищо ми няма, миличък. Но ти добре ли си? Къде беше? Толкова се притесних за теб!

Юсуф свежда поглед и тихо обяснява:

– На улицата раздаваха сладкиши. Исках да взема и за теб. Но ме намери един полицай и ме отведе в участъка. После дойде бате Пойраз. Той победи лошите хора и те спаси.

Нана се натъжава при мисълта през какво е преминало момчето. Нежно прокарва ръка през косата му.

– Не се тревожи. Тук съм. Всичко е наред.

Но Нана знае, че не могат да останат на това място. Тя веднага решава да си тръгнат.

– Трябва да се махнем оттук. Веднага! – Не можеш! Ранена си! – възразява Юсуф. – Нищо страшно няма. Ако ми помогнеш, ще се справя.

Въпреки силната болка Нана успява да стане от леглото. Взема шапката си, слага я на главата и се подпира на рамото на Юсуф. Двамата бавно тръгват към вратата, докато Нана едва успява да пристъпва с ранения си крак.

В дневната цари напрегнато мълчание. Пойраз седи срещу майка си Джанет, а Джанел, Назлъ и Сибел също са там. Всички очакват обяснение за непознатата жена, която той е довел в дома им. Накрая Джанет нарушава тишината.

– Кои са тези хора, сине? Защо ги доведе тук? Дори не знаем какви са!

Пойраз прокарва ръка през косата си, опитвайки се да запази спокойствие.

– Няма значение кои са, мамо. Имаха нужда от помощ и аз им помогнах. Видя в какво състояние беше жената. Ранена, в безсъзнание. Не можех да я оставя така.

– Трябваше да я заведеш в болница, а не да я водиш у дома!

Пойраз обаче е категоричен.

– Казах, че ще остане тук. И няма да си променя решението.

Точно тогава в дневната се появяват Нана и Юсуф. Нана едва пристъпва, а с всяка крачка лицето ѝ става все по-бледо.

– Тръгваме си. Благодаря ви за всичко – заявява тя, без да поглежда никого.

Пойраз веднага става и се приближава към нея.

– В това състояние няма да ходиш никъде. Не можеш дори да вървиш!

– Казах, че си тръгваме!

– А аз казвам, че оставате! – отсича Пойраз.

Той внимателно я хваща за ръката и добавя по-тихо:

– Няма да спорим сега. Върни се в стаята.

Нана рязко издърпва ръката си.

– Пусни ме! Мога и сама!

Но силите ѝ са на изчерпване. Пред очите ѝ започва да притъмнява, а краката ѝ треперят. Накрая, макар и неохотно, тя се обръща и тръгва обратно към стаята. Пойраз я последва. Джанел ги изпраща с подозрителен поглед.

– Мамо, тези двамата да не се познават отпреди?

Джанет въздъхва, но не отговаря.

Сибел става, готова да си тръгне, но Пойраз я спира. Той знае, че я е разочаровал, и се чувства виновен.

– Знам, постъпих много лошо с теб – признава той.

Сибел отвръща поглед и скръства ръце пред гърдите си.

– Телефонът ми беше на безшумен режим. Покрай всичко, което се случи, съвсем забравих за срещата ни. Извинявай.

Сибел мълчи, а Пойраз продължава:

– Обещавам да ти се реванширам. Ще изпием онзи чай, както се бяхме разбрали. Става ли?

По лицето на Сибел се появява лека, неуверена усмивка.

– Добре – отвръща тя.

Макар да не е напълно убедена в обещанието му, Сибел приема извинението. След като Пойраз се отдалечава, Джанел се приближава до нея и я хваща за ръката.

– Хайде, не се мръщи така! Не разваляй това хубаво личице. Нали ти обеща, че ще ти се реваншира? Дай му шанс.

Сибел въздъхва.

– Дано, како. До скоро.

Тя си тръгва, но въпреки обещанието на Пойраз не успява да се отърси от усещането, че нещо се е променило.

Ферит пристига в парка и тревожно се оглежда. Скоро забелязва Дога, която седи на люлката и леко се поклаща. Щом го вижда, момичето го поглежда решително.

– Татко, обади се на мама – казва тя спокойно, но категорично.

Ферит не задава повече въпроси. Изважда телефона си и набира номера на Айше. Няколко минути по-късно Айше и Неше пристигат в парка. Айше бързо се приближава към дъщеря си. Облекчена е, че я намира невредима, но е и ядосана, задето е излязла сама.

– Как можа да излезеш, без да ми кажеш? Как успя да минеш покрай полицаите? – пита тя строго.

Дога само повдига рамене.

– Просто успях.

Айше се опитва да запази спокойствие, но щом поглежда към Ферит, отново избухва.

– А ти какво пак си намислил?

– Вече ти казах. Дога ми се обади. Има нещо важно, което иска да ни каже.

В този момент Дога скача от люлката и застава между родителите си.

– Стига сте се карали! Седнете! – нарежда тя.

Ферит и Айше се споглеждат изненадано, но изпълняват желанието ѝ и сядат на пейката.

– Какво има, миличка? За какво искаш да поговорим? – пита Айше вече по-меко.

Дога преплита пръсти, сякаш събира смелост.

– Повиках ви, защото чух, че утре ще има дело. Ще отидете в съда, за да се борите един срещу друг.

Гласът ѝ потреперва, но тя продължава:

– Мама казва, че ще ме вземе и няма да ме даде на теб, бате Ферит. Но ако ти спечелиш, ти също няма да ме дадеш на мама, нали? Ще ме вземеш при себе си?

Настъпва мълчание.

– Ако бате Ферит наистина е моят баща, защо се карате? Ако искате да бъда щастлива, трябва да се сдобрите!

Айше и Ферит я слушат, без да кажат нищо. Тогава Дога изрича нещо, което ги оставя без думи.

– Затова ще се ожените!

Двамата застиват и се споглеждат смаяно. Айше първа успява да проговори. Навежда се към дъщеря си и нежно хваща ръката ѝ.

– Миличка, готова съм да дам живота си за теб. Но това, което искаш, е невъзможно.

Ферит веднага се съгласява.

– За първи път майка ти каза нещо умно. Невъзможно е.

Дога ги поглежда неразбиращо.

– Но защо?

Айше въздъхва.

– Защото се женят хората, които се обичат.

– А ние сме скарани – добавя Ферит. – Затова не можем да се оженим.

Дога не може да повярва на чутото.

– Значи изобщо не се обичате?

Айше и Ферит се споглеждат, но никой от двамата не отговаря. Мълчанието им наранява Дога. Очите ѝ се пълнят със сълзи.

– Щом е така, и аз не ви обичам! – избухва тя.

Момичето рязко се обръща и хуква да бяга. Неше веднага се затичва след нея, като вика името ѝ. Айше проследява дъщеря си с поглед, а после се обръща към Ферит.

– Да не си посмял да тръгнеш след нас! Ако го направиш, само ще ми дадеш още един коз срещу теб в съда!

След тези думи Айше тръгва след Дога, оставяйки Ферит сам на пейката.

Двама полицаи отвеждат Айнур в полицейското управление. Тя е объркана и уплашена, защото не разбира защо е задържана.

– Станала е грешка! Нищо лошо не съм направила! – повтаря тя, но никой не обръща внимание на протестите ѝ.

Отвеждат я в стаята за разпити. Малко по-късно вратата се отваря и вътре влиза прокурор Синан. Той се приближава към Айнур, протяга ръка и хладно заявява:

– Върни ми телефона!

Айнур го поглежда смаяно. После рязко става от стола.

– Ти?! Ти ли ме обвини в кражба? С какво право?!

Синан остава невъзмутим.

– Аз не съм само прокурор. Аз съм и човекът, чийто телефон открадна. Трябва да призная, че имаш голяма наглост!

Айнур не може да повярва на чутото.

– Нямаш право да ме наричаш крадла! Нищо не съм откраднала! Ако си мислиш, че понеже си прокурор, можеш да обвиняваш хората без доказателства, много се лъжеш! Знаеш ли, че мога да подам жалба срещу теб за набеждаване?

Синан я гледа изпитателно.

– Значи твърдиш, че телефонът ми не е у теб?

– Разбира се, че не е!

– Добре.

Прокурорът взема стационарния телефон от бюрото и набира номер. Секунди по-късно от чантата на Айнур се разнася звънене. Тя застива. Изважда телефона и го поглежда смаяно. Моделът и калъфът са същите като на нейния.

– Но… Как е възможно? Това е моят телефон… – промълвява объркано.

Синан повдига вежди.

– Още ли ще лъжеш? Телефонът ми звъни в чантата ти, а ти продължаваш да твърдиш, че си невинна?

Айнур трескаво се опитва да разбере какво се е случило. Тогава си спомня срещата им в управлението.

– Значи съм ги объркала! Телефоните ни са с еднакви калъфи!

– А, объркала си ги… – повтаря Синан с ирония. – Да не би случайно да се интересуваш и от далекоизточна философия?

Айнур пренебрегва подигравката му и отново започва да рови в чантата си. След малко изважда втори, напълно еднакъв телефон.

– Ето! Моят телефон също е тук! – заявява тя победоносно. – Не разбирам от философия, но виждам, че двата телефона са еднакви!

Тя се изправя гордо и поглежда прокурора.

– Е, хайде! Чакам!

Синан я гледа неразбиращо.

– Какво чакаш?

– Извинение!

Прокурорът изглежда искрено изненадан.

– Извинение?

– Да! Обвини ме без никакви доказателства, изпрати полицаи в дома ми и ме унижи! И всичко това, защото прибърза и не си направи труда да провериш какво се е случило!

Синан я изслушва, но вместо да се извини, въздъхва раздразнено.

– Заради твоята невнимателност работата ми се забави.

Айнур го поглежда възмутено.

– А, значи това е всичко, което имаш да кажеш?!

– Можеш да си вървиш – отвръща сухо Синан.

Айнур не може да повярва на наглостта му.

– Мога да си вървя? Това ли е всичко?! – повтаря тя подигравателно. – Станала е обикновена грешка, а заради теб ме довлякоха от дома ми като престъпница! И ти си прокурор! Човек, който трябва да защитава справедливостта! Браво, поздравления!

Без да дочака отговор, Айнур грабва чантата си, обръща се и излиза с бързи крачки, като затръшва вратата след себе си.