Азаде се опитва безуспешно да оправдае постъпката си. В същото време здравето на Фърат започва да се подобрява. Джевахир планира ново нападение в болницата. Вижте какво…
Два дни по-късно Дилан се преструва, че спи, когато Баран ѝ пожелава добро утро. Той се шегува, че тя обича да спи още откакто са се оженили. Баран признава, че никога не би искал тази нейна „болест“ да се излекува, ако това означава всяка сутрин да се събужда до своето съкровище. Дилан го нарича своя вода, въздух и дъх, а той ѝ обещава, че ще остареят заедно. Нарича я султанката на сърцето му, но споделя и нещо, което не му дава мира: как да каже на Фърат, че двамата са братя.
Дилан самата някога случайно разбира, че е осиновена, затова настоява Фърат да научи истината от тях. Сабиха е съгласна с дъщеря си. Тогава Дилан предлага да съберат в една кутия всички спомени и вещи, които свързват Фърат с истинското му семейство.
Джихан довежда Фърат у дома. Той е силно развълнуван и признава, че никога не е вярвал, че ще го приемат обратно след всичко, което им е причинил. Баран обаче му показва, че за тях това вече е минало. Те са семейство и нищо не може да промени това.
Първото, за което Фърат пита, е баща му. Хасан не се е обаждал от дни и той започва да се тревожи. Междувременно Кудрет отчаяно чака момента, в който Фърат ще го нарече баща, а не чичо. По-късно, на горния етаж, Фърат споделя с Гюл, че за първи път се чувства като истински Карабей. Дори започва да приема случилото се с усмивка и се шегува, че почти е доволен, че е бил прострелян.
Дилан, Гюл, Кадер и Сабиха започват да търсят из стари албуми и вещи от миналото. В един стар сандък откриват бебешки дрехи, изплетени от Айтен, както и незавършена играчка, която Кудрет е оставил, след като му казали, че бебето му е починало. Споменът връща Кудрет към онези тежки дни и към отчаянието на Айтен. Раждането на Джихан я е върнало към живота, но тя никога не е успяла да забрави загубата на Фърат.
Хасан се връща от Мардин и е ужасен от мисълта какво ще направи Фърат, когато научи истината. Азаде го предупреждава, че вече няма как да върнат нещата назад. Хасан се обръща към Баран като към свой племенник и го моли да запази тайната.
Фърат влиза в този момент, а Баран бързо прикрива разговора, като споменава куршума с гравираната буква „Ф“, който Джевахир е използвал, за да им се подиграе. По време на ифтара Кудрет не позволява на Хасан да остане на масата и го отпраща. Хасан обаче не се отказва и го предупреждава, че накрая последният смях ще бъде негов.
Джевахир наблюдава братята, докато прекарват време с Кудрет, и решава, че няма да остави нито един от четиримата жив. Когато Акиф потвърждава, че Джевахир наистина се е промъкнал в болницата, Баран решава да се свърже с баща му Надир. Той възнамерява да го накара да озапти сина си, а ако това не помогне, е готов сам да се разправи с Джевахир.
Междувременно Ясмин си изгаря ръката и решава, че Харун ще ѝ прости само ако ѝ се случи нещо сериозно. Затова инсценира взлом, за да го накара да дойде веднага.
По време на вечерята Фърат благодари на всички за любимите си ястия. Когато Кудрет му подсказва, че трябва да поговорят, Фърат се шегува, че лекарите сигурно са му казали, че не му остава много време. Вместо да му отговорят, близките му подават кутията, в която са събрани вещите, направени от неговите истински майка и баща още преди раждането му.
Фърат разпознава една от вещите и си спомня, че я е виждал преди, когато „леля Айтен“ я е купила. Все още обаче не разбира защо тя е сред тези неща. Тогава Баран му разкрива истината. Двамата са братя, имат една и съща майка и един и същ баща. Фърат остава безмълвен, неспособен да приеме това, което току-що е чул.