Истината за „Плен“ (с.3, еп.86): Защо бе изречено „Никога повече няма да бъда Демирханлъ!“ и как това съсипа Орхун?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун предлага на Хира да се омъжи отново за него, за да защити нея и Сахра от Ташкън. Хира обаче не може да забрави болката от миналото и категорично отказва. Междувременно Афифе я заплашва, че няма да има нито ден спокойствие в имението. Ще принудят ли заплахите на Афифе Хира да преосмисли предложението на Орхун?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 85 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Сахра тайно напуска имението, а Хира изпада в ужас, когато разбира, че дъщеря ѝ е изложена на смъртна опасност. Думите на Орхун не ѝ дават покой – докога ще държи детето си затворено, лишено от нормално детство? Предложението му за брак може да ги спаси от Ташкън, но Хира не е забравила предателството от миналото. Докато Орхун се надява тя най-сетне да му каже „да“, Афифе намира нов начин да ги раздели – решава да използва Дефне. Какво ще избере Хира – сигурността на дъщеря си или отказа да се върне към болезненото минало?

Междувременно Едже е готова на всичко, за да спаси Азиз от гнева на брат си. Но Гюрбюз не се поддава на молбите ѝ и тръгва въоръжен към дома на Азиз. Докато Елиф се моли да не се стигне до кръвопролитие, двамата мъже застават един срещу друг. И точно когато най-лошото изглежда неизбежно, Гюрбюз поставя условие, което може да преобърне живота на всички – Азиз трябва да се ожени за Едже, за да измие позора от семейството ѝ!

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира крачи неспокойно из страничната градина на имението. Не може да се отърси от жестоките думи на Афифе, които продължават да звучат в съзнанието ѝ. “Знаеш ли какво си ти? Ти си паразит! Паразит, който се възползва от сина ми! Не си мисли, че си спечелила тази война! Няма да имаш нито миг спокойствие в това имение, докато не се махнеш от живота ни! Всяка сутрин, когато отвориш очи, ще се питаш: „Какво ли ще ни се случи днес?“. Мисли си за това и добре запомни думите ми”

Хира продължава да върви, измъчвана от тревожни мисли. След заплахите на Афифе в съзнанието ѝ изплува и предложението на Орхун. “Това няма нищо общо с чувствата ми към теб! Искам единствено да защитя теб и Сахра! Ако се съгласиш, бракът ни ще бъде само на хартия. Нищо повече. Ако се омъжиш за мен и приемеш фамилията ми, никой няма да може да нарани нито теб, нито Сахра! Ако станеш съпруга на Орхун Демирханлъ, ще поставиш граница, която Ташкън няма да посмее да прекрачи”

Хира се чувства притисната. От една страна са заплахите на Афифе, а от друга – предложението на Орхун, което тя не може да приеме след всичко преживяно.

– Не! Не може това да е единственият начин! Трябва да има и друг изход – промълвява тя.

В този момент погледът ѝ попада върху една от играчките на Сахра, захвърлена на алеята. Хира внезапно се напряга. Оглежда се бързо наоколо, но никъде не вижда дъщеря си. Обзема я лошо предчувствие.

– Сахра! Сахра! – извиква тя разтревожено.

Хира тръгва да търси момиченцето, като продължава да вика името му.

Желязната порта на имението е отворена. На улицата е спрял автомобил, който доставя почистващи препарати и други необходими материали за домакинството. Малко по-далеч Сахра наблюдава какво се случва, скрита така, че никой да не я забележи. В ръцете си държи любимата си плюшена играчка и тихичко ѝ говори.

– Пухчко… И на теб ли ти липсва да излизаш навън като на мен? Дали морето е близо оттук? Искаш ли да отидем да погледаме рибките?

Момиченцето се замисля за миг.

– Но мама ще ми се скара… Ами ако отидем само за малко и бързо се върнем?

Сахра слиза по стълбите и се обръща назад. Забелязва, че охранителят е погълнат от телефона си и не гледа към нея. Момиченцето вече е взело решение. Оглежда се внимателно и се промъква през отворената порта. Сахра напуска имението съвсем сама, без охранителят дори да забележи.

Сахра вече се е отдалечила от имението, когато зад гърба ѝ внезапно се разнася разтревоженият глас на майка ѝ.

– Сахра! – извиква Хира.

Момиченцето спира и се обръща. Хира се приближава към нея, изплашена и разтревожена.

– Миличка, какво правиш? Защо си излязла? – пита тя уплашено.

Виковете ѝ привличат вниманието на охранителя. Едва сега той разбира, че Сахра е напуснала имението, без да я забележи. Обръща се към тях и смутено се извинява: – Съжалявам. Не знам кога е излязла.

Хира не му отговаря. Цялото ѝ внимание е насочено към дъщеря ѝ.

– Ела – казва тя на Сахра.

След това двете минават през желязната порта и се връщат в имението.

Хира и Сахра се изкачват по стълбите към имението. Момиченцето е натъжено, защото разбира, че е разстроило майка си.

– Мамо, аз щях веднага да се върна – опитва се да се оправдае Сахра.

Хира я поглежда строго, но зад гнева ѝ се крие огромен страх.

– Ами ако ти се беше случило нещо? Навън има толкова много лоши хора! – казва тя разтревожено.

Преживеният ужас събужда в съзнанието ѝ болезнен спомен. Хира си припомня момента, в който хората на Ташкън пресрещат автомобила им и ги отвличат. – Какво става? – пита тя изплашено. – Излизай от колата! – нарежда един от мъжете. – Н-не! Не! – извиква Хира ужасено.

Хира все още не може да се отърси от спомена за отвличането. Гласът ѝ трепери, когато отново се обръща към дъщеря си.

– Ами ако ти се беше случило нещо лошо!

Обзета от страх, Хира притиска Сахра силно в прегръдките си.

Хира и Сахра седят една до друга в градината на имението. След преживения страх Хира постепенно се успокоява и се опитва да обясни на дъщеря си защо не бива да напуска имението сама.

– Сахра, миличка, знам, че ти е трудно да го разбереш, но лошите хора все още са навън. Докато опасността не отмине, не можем да излизаме оттук! – обяснява тя.

– Но, мамо… Аз само исках да погледам рибките! – отвръща Сахра натъжено.

Думите на момиченцето причиняват болка на Хира. Тя разбира колко много ѝ липсват обикновените детски радости. В съзнанието ѝ отново изплуват думите на Орхун. “Помисли за Сахра! Какво ще стане, когато порасне още малко? Докато връстниците ѝ ходят на училище, тя ще бъде ли затворена в тази градина? Няма ли да има приятели? Няма ли да може да ходи в парка? Става дума за живота на едно малко момиченце” Орхун я поглежда настойчиво и добавя: Ти си нейна майка. Готова ли си да я оставиш да живее така?

Хира остава замислена. За пореден път осъзнава, че Орхун е прав, но все още не може да приеме предложението му за брак. В този момент Орхун се приближава към тях.

– Но чичо Орхун ни извеждаше навън – възразява Сахра.

Хира знае, че трябва да накара дъщеря си да разбере колко сериозна е опасността, дори ако това означава да я изплаши.

– Чичо Орхун ни пазеше и затова можехме да излизаме с него. Навън е опасно за нас, миличка. Не можем да излизаме, когато си поискаме – обяснява тя.

Орхун вече е до тях и подкрепя думите ѝ.

– Майка ти е права, Сахра! Не бива повече да правиш така.

Хира се напряга от появата му, а Сахра свежда тъжно поглед.

– Ами… Никога ли вече няма да мога да излизам? – пита момиченцето.

Въпросът ѝ оставя и двамата без думи. Орхун и Хира се споглеждат. След кратко мълчание той се обръща към Сахра.

– Всъщност има начин. Опитвам се да направя така, че да можеш отново да излизаш.

Докато изрича тези думи, Орхун отново поглежда към Хира. Тя разбира, че той има предвид предложението си за брак, и отклонява поглед, без да каже нищо.

Хира седи замислена на дивана в пристройката. Не може да забрави разговора в градината и тъжния въпрос на Сахра. – Ами… Никога ли вече няма да мога да излизам? – пита момиченцето. – Всъщност има начин. Опитвам се да направя така, че да можеш отново да излизаш – отвръща Орхун.

Хира остава неподвижна за миг, след което пъха ръка в джоба си и изважда накъсаните снимки, на които са двамата с Орхун. Поставя парчетата върху дивана пред себе си. На едното е нейното лице, а на другото – лицето на Орхун.

Хира се взира в снимките, без да знае какво да направи. В съзнанието ѝ отново прозвучават думите му. Ако се омъжиш за мен и приемеш фамилията ми, никой няма да може да нарани нито теб, нито Сахра! Орхун продължава уверено: Ако станеш съпруга на Орхун Демирханлъ, ще поставиш граница, която Ташкън няма да посмее да прекрачи.

Гърлото на Хира се свива. Предложението на Орхун, което категорично е отхвърлила, отново не ѝ дава покой.

– Наистина ли това е единственият начин? – промълвява тя.

След това бавно придвижва двете парчета от снимката едно към друго, докато лицата ѝ и това на Орхун отново застават едно до друго.

Афифе стои в стаята си, кипяща от гняв. Всичките ѝ опити да прогони Хира от имението са се провалили и тя вече не знае как да се отърве от нея.

– Проклета да е! Каквото и да правя, не мога да се отърва от нея! Просто не мога! – изрича тя яростно.

Замълчава за миг, след което продължава:

– Трябва да намеря друг начин! Нещо, което ще изтрие вдовицата на Йекта от сърцето на Орхун!

В този момент на вратата се чука.

– Влез! – нарежда Афифе.

В стаята влиза Султан.

– Госпожо, госпожа Зеррин се обади. Притеснявала се е за вас. Казах ѝ, че сте заета, както ми наредихте. – Добре – отвръща кратко Афифе.

Тя замълчава и се замисля. Изведнъж в съзнанието ѝ изплува един от предишните ѝ разговори със Зеррин. Няма нужда да ми обясняваш! Знам много добре защо правиш всичко това. Опитваш се да събереш сестра си с Орхун. Смяташ, че присъствието на Хира е пречка за тях.

Афифе сякаш внезапно намира решението, което търси.

– Дефне… – промълвява тя замислено.

В съзнанието ѝ изплува още един спомен. Афифе си припомня как Дефне се е опитвала да се грижи за Орхун. – Ти се погрижи за госпожа Афифе. Аз ще остана при Орхун – казва Дефне. – Няма нужда. И ти си върви – отвръща Орхун. Но Зеррин настоява: – Дефне ще се погрижи за теб.

Афифе прекрасно разбира, че Дефне има чувства към сина ѝ. Очите ѝ светват, когато осъзнава как би могла да използва това в своя полза. Тя се обръща към Султан и нарежда:

– Утре се обади на Дефне и ѝ кажи да дойде. Искам да я видя. – Разбира се, госпожо – отговаря Султан.

Султан напуска стаята, а Афифе остава сама, вече замисляйки новия си план.

Нощта е настъпила. Орхун се отправя към пристройката, решен да разбере какво е решила Хира за предложението му за брак.

„Надявам се да вземеш правилното решение. Заради Сахра. Заради самата себе си“ – мисли си той, докато върви към нея. Когато наближава пристройката, забелязва Хира, седнала отпред. Погледите им се срещат. Щом го вижда, тя притеснено се изправя.

Орхун се приближава. Забелязва спокойствието в очите ѝ и решителността, с която стои пред него. Убеден е, че това означава само едно – Хира най-сетне е приела предложението му.

– Мисля, че вече си взела решение – казва той. – Струва ми се, че си разбрала, че това е правилният начин да постъпим.

Хира го поглежда решително и кимва.

– Да, взех решение. Прав си. Изглежда, че това е най-доброто за мен и дъщеря ми. Ако се омъжа за теб, ще бъдем защитени. Ташкън няма да може да ни направи нищо.

Орхун кимва, уверен, че Хира е стигнала до същото заключение като него. Но тя не е приключила. Поглежда го право в очите и продължава с непоколебим глас:

– Но колкото и време да е минало от всичко, което се случи, аз не мога да забравя миналото. И няма да го забравя! Никога повече няма да нося фамилията Демирханлъ!

Хира стои твърдо зад решението си. Орхун остава разочарован. Бил е убеден, че тя ще приеме предложението му, и не е очаквал подобен отговор.

Затворена в склада, Едже плаче и се обвинява за случилото се. Страхува се, че брат ѝ може да убие Азиз заради нейната измислена любовна връзка с него. Макар да се опитва да се успокои с мисълта, че Гюрбюз я обича и няма да ѝ навреди, тя осъзнава, че трябва да намери начин да излезе. Приближава се до вратата и се уверява, че отвън стои един от хората на брат ѝ. Тогава започва да се преструва, че ѝ е прилошало, вика за помощ и твърди, че ѝ се вие свят.

Междувременно Гюрбюз се колебае дали да прочете съобщенията в телефона на Едже. Знае, че това само ще разпали гнева му, но любопитството надделява. Отключва телефона и открива любовните послания, които сестра му е изпращала на Азиз, включително съобщение, написано в три часа през нощта. Прочита и отговора на Азиз, в който той ѝ казва да не го нарича брат, защото някой ден може да има нужда от него. Убеден, че двамата са го предали, Гюрбюз грабва пистолета си и решава да убие Азиз. Точно тогава му се обажда Месут, който пази Едже, и настоява незабавно да дойде.

В дома на Азиз Елиф приключва молитвата си и започва да се моли за него и семейството му. Признава пред Бога, че Азиз е причинил много страдания на нея и баща ѝ и че неведнъж е искала той да бъде наказан. Сега обаче се разкайва за тези мисли и моли животът му да бъде пощаден. Вярва, че въпреки жестокостта си той носи и доброта в себе си. Азиз чува думите ѝ през отворената врата и остава да слуша. Когато Елиф го забелязва, се ядосва, че още не е напуснал къщата. Предупреждава го, че Гюрбюз приема случилото се като въпрос на чест и може да го застреля. Настоява или да си тръгне, или да успокои мъжа, като му заяви, че има сериозни намерения към сестра му. Азиз категорично отказва. Елиф си тръгва ядосана, а той остава замислен от молитвата ѝ.

В склада Месут се опитва да свести Едже, която продължава да се преструва на припаднала. Гюрбюз пристига разтревожен и веднага коленичи до сестра си. Нарежда да донесат вода и я умолява да отвори очи. Едже се преструва, че постепенно идва в съзнание, и обяснява, че вероятно е припаднала от преживения стрес. Гюрбюз ѝ помага да пие вода, но не може да прости постъпката ѝ. Тя признава, че е сгрешила, и отново го уверява, че обича Азиз. Моли го да не го наранява и заплашва, че ще посегне на живота си, ако нещо се случи с него. Вместо да се успокои, Гюрбюз заявява, че всеки ще получи заслуженото, и с жест през гърлото показва какво наказание очаква Азиз. Едже разбира, че не е успяла да го разубеди.

Настъпва нощта. Гюрбюз седи в кабинета си и си припомня как Азиз е отричал да има любовни проблеми, а след това го е заварил в прегръдките на Едже. Убеден, че двамата са го заблуждавали през цялото време, той решава да отмъсти. Взема пистолета си и излиза, заявявайки, че предателството не бива да остава ненаказано.

По същото време Азиз също се подготвя за срещата. Стои в хола с пистолет в ръка, когато Елиф слиза по стълбите и го вижда. Той прибира оръжието в колана си. Появява се и Сузан, която току-що се е събудила. Тя пита дали има новини и настоява Азиз да разговаря с Гюрбюз, за да се помирят. Вместо да я послуша, Азиз ѝ нарежда да даде успокоителното на баща им, за да заспи и да не чуе нищо. Сузан се досеща, че Гюрбюз ще дойде, и изпада в паника. Когато забелязва пистолета, започва да умолява брат си да не прибягва до насилие и предлага да отидат в полицията. Азиз обаче настоява да изпълни нареждането му. Сузан се качва горе, а той заповядва и на Елиф да си тръгне. Тя отказва, но след повторното му настояване неохотно се подчинява.

Междувременно Хира наблюдава спящата Сахра в пристройката на имението. Споменът за самотата и болката, които е преживяла след раздялата с Орхун, я разплаква още по-силно.

Гюрбюз потегля с автомобила си към дома на Азиз. В къщата Азиз го очаква, готов да се изправи срещу него.

Елиф се моли с броеница в ръка, докато Сузан тревожно наблюдава улицата през прозореца. Тя се надява Едже да е успяла да разубеди брат си, защото в противен случай Гюрбюз може да унищожи цялото им семейство. Азиз проверява пистолета си и забелязва автомобила на Гюрбюз да влиза в двора. Сузан също го вижда и изпада в ужас. Азиз спокойно отива да отвори вратата. Елиф настоява, че не могат просто да стоят и да чакат, но Сузан не знае какво биха могли да направят срещу толкова опасен човек. Двете се приближават до вратата, за да подслушват. Сузан избутва Елиф настрани, но когато разбира, че мъжете са влезли в хола, изпада в още по-голяма паника. Въпреки предупрежденията ѝ и забраната на Азиз, Елиф открехва вратата и излиза, за да разбере какво става.

Гюрбюз влиза в хола, изважда пистолета си и го оставя на масата. Азиз го наблюдава внимателно, готов да реагира. Гюрбюз сяда и му прави знак да седне срещу него. Елиф тихо слиза по стълбите и започва да подслушва разговора.

Гюрбюз заявява, че мъж, който оставя предателството ненаказано, не заслужава да се нарича мъж. Разказва как е натрупал богатството и властта си, като е печелил доверието на хората, а след това ги е предавал без угризения. Признава, че е вършил всичко това, за да осигури добър живот на себе си и на сестра си. Именно затова не може да прости, че Азиз го е измамил.

Внезапно Гюрбюз удря с юмрук по масата и заявява, че въпреки всичко не може да убие Азиз. Причината е Едже – единственият му близък човек, която го обича толкова силно, че е готова да умре, ако той бъде убит. Гюрбюз признава, че като брат не може да причини подобно страдание на сестра си.

След кратко мълчание той обявява решението си. Щом не може да убие Азиз, има само един начин да възстанови честта на семейството си – Азиз трябва да се ожени за Едже.

Азиз се напряга от неочакваното искане, а Елиф, която чува разговора, остава объркана.