Ще го търсите Григор, когато се откаже!
Григор Димитров отново загуби. Ранното отпадане в Монте Карло донесе спад в ранглистата, а социалните мрежи очаквано избухнаха в пламъци от отрова. „Отказвай се“, „Спирай вече“, „Гледай си жените“ – призивите за пенсия заваляха със силата на пролетна буря. Иронията е, че те идват предимно от хора, които вероятно никога не са хващали ракета през живота си.
И точно тук се крие голямата болка – не в загубата на корта, а в националната ни загуба на памет.
Късата памет на „критиците“
Изглежда невероятно колко бързо се заличават подвизи, за които други нации биха издигали паметници. Тези, които днес го сочат с пръст, явно са изтрили от съзнанието си, че само преди броени месеци същият този Григор причиняваше кошмари на световния номер 1 Яник Синер.
Нима забравихме толкова лесно?
-
Забравихме ли, че този човек беше номер 3 в света?
-
Забравихме ли триумфа на финалния Мастърс в Лондон, където вдигна трофея и ни накара да се чувстваме велики?
-
Забравихме ли, че той е един от малцината в историята, пречупвали титаните Федерер, Надал и Джокович?
Стандарт, който няма аналог
Григор Димитров не е просто тенисист. Той е стандарт, до който никой друг българин не се е доближавал (и скоро едва ли ще се доближи) в този елитарен спорт. Да го „пенсионираш“ заради една слаба серия е проява на висша форма на неблагодарност.
„Легендите не си тръгват заради загубите на корта. Те си тръгват, когато усетят, че вече няма за кого да се борят.“
Тишината, която предстои
Истината е една и тя боли: когато един ден Григор окончателно прибере ракетата в сака, ще настъпи тишина, която ще ни оглуши.
Тогава ще го търсите! Ще превъртате старите записи, ще си спомняте за магическите му бекхенди и „холивудските“ му удари, но ще бъде късно. Днес е лесно да хвърляш камък, но утре, когато българското знаме изчезне от централните кортове на големите турнири, ще разберем какво всъщност сме имали.
Оценявайте го, докато все още е тук.