„Плен“, с.3, еп.96: Сахра заспива в прегръдките на баща си – какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе замисля жесток начин да раздели Орхун и Хира – принуждава сина си да гледа как любимата му жена живее под един покрив с друг мъж. Но докато Орхун се опитва да овладее гнева си, Йекта подготвя коварен план – да изправи Орхун и Ташкън един срещу друг и да унищожи и двамата!

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 95 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

В имението Демирханлъ напрежението расте, а близостта между Орхун и Сахра събужда ревността на Йекта. Докато Хира се опитва да опази тайната си, Афифе продължава да преследва собствените си цели. Ще успее ли Йекта да раздели Орхун и Хира?

Междувременно Азиз е все по-близо до опасната цел, която преследва от години. Но докато той рискува всичко, за да изпълни мисията си, Елиф води своя собствена битка с чувства, които отчаяно се опитва да отрече. Ще успеят ли двамата да се справят с изпитанията, които ги очакват?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун седи в кабинета си, затрупан с документите, които Ерхан му е донесъл. Опитва се да се съсредоточи върху работата, сякаш така ще успее поне за малко да прогони мислите за Хира. Но колкото и да се старае, не успява. Накрая раздразнено затваря таблета. В съзнанието му отново изплува последният разговор с Йекта. Спомня си как е отишъл да го види и го е попитал дали има нужда от нещо. “Как си? Исках да те попитам дали имаш нужда от нещо – казва Орхун.– Върнах си семейството. Сега вече съм добре – отвръща Йекта, след което се обръща към Хира: – Скъпа, можеш ли да вземеш Сахра и да излезете за малко? Имаме да поговорим.” Споменът разтърсва Орхун. Думите на Йекта продължават да звучат в главата му. Той поема дълбоко въздух, опитвайки се да овладее болката си.

– Кафе… Имам нужда от кафе! – промърморва.

Посяга към телефона, за да се обади в кухнята, но в последния момент размисля. Вместо това става от бюрото и се отправя към вратата.

– Трябва да подишам малко чист въздух.

Орхун напуска кабинета.

В същото време Хира е в кухнята и затопля мляко за Сахра. Но мислите ѝ са далеч от това, което прави. Откакто отново живее под един покрив с Орхун, всяка среща с него се превръща в болезнено изпитание.

– Как ще издържа да живея под един покрив с него? – пита се тя отчаяно.

В този момент в кухнята влиза Орхун. Убеден, че вътре е Бехийе, той казва, без да поглежда:

– Направи ми едно кафе.

Но когато вдига очи, вижда Хира и замръзва на място. Тя също се смущава от неочакваната среща и веднага отвръща поглед.

– Аз… Исках да стопля малко мляко за Сахра – обяснява притеснено.

Орхун кимва разбиращо.

– Добре си направила.

Настъпва неловко мълчание. Двамата стоят един срещу друг, но никой не знае какво да каже. Толкова много чувства остават неизречени между тях, а дори най-обикновеният разговор се оказва непосилен. Накрая Хира нарушава тишината.

– Ако искаш, не чакай. Аз ще ти направя кафето.

Но Орхун вече не издържа да стои толкова близо до нея.

– Няма нужда. По-късно ще помоля госпожа Бехийе да ми направи.

Хира мълчаливо кимва. Орхун бързо излиза от кухнята. Щом се озовава в коридора, се обляга на стената. Болката, която се е опитвал да скрие пред Хира, вече е изписана на лицето му. В кухнята очите на Хира се пълнят със сълзи. Тя въздъхва тежко, опитвайки се да овладее чувствата си. Орхун събира сили, отдръпва се от стената и продължава по коридора. А Хира остава сама в кухнята, неспособна да сдържи сълзите си.

Йекта и Хира излизат на разходка в градината на имението.

– Иска ми се да си беше починал още малко – казва Хира загрижено.
– Имам нужда и от чист въздух, и от раздвижване – отвръща Йекта.

Той я хваща под ръка и добавя:

– Освен това няма да е зле да ми помогнеш.

Хира се опитва да издърпа ръката си, но Йекта не ѝ позволява. Точно в този момент Орхун, който също е излязъл да подиша чист въздух, се връща от страничната част на градината и ги забелязва.

– На разходка ли сте? – пита той.
– Да, по лекарско предписание – отговаря Йекта.

В този момент Афифе се появява на прозореца на дневната и започва да наблюдава тримата. Йекта хвърля многозначителен поглед към Хира, след което добавя:

– А и е приятно да подишаме малко чист въздух заедно…

Погледите на Орхун и Хира се срещат. Тя се чувства ужасно неудобно, но не може да отблъсне Йекта пред очите му. Затова свежда поглед и замълчава. Орхун не издържа да гледа как Йекта държи любимата му жена под ръка.

– Извинете ме… – казва той сдържано и се отдалечава.

От прозореца Афифе проследява случилото се и се усмихва доволно. Планът ѝ да принуди Орхун да вижда Хира до друг мъж вече започва да дава резултат.

Бехийе се кани да излезе от кухнята с поднос, на който е кафето на Орхун, когато внезапно се появява Султан.

– Госпожа Афифе те вика! – съобщава тя.
– Ох, но господин Орхун ме помоли да му занеса… – опитва се да обясни Бехийе.
– Казах веднага! – прекъсва я строго Султан.

Точно тогава в кухнята влиза Хира, която е оставила Йекта в стаята му. Бехийе веднага се възползва от появата ѝ и набързо ѝ подава подноса.

– А, Хира! Госпожа Афифе ме вика. Занеси ти кафето на господин Орхун.

Преди Хира да успее да възрази, Бехийе и Султан излизат. Хира остава сама с подноса в ръце. Последното, което иска, е отново да се изправи лице в лице с Орхун. Но вече няма на кого да остави кафето. Принудена от обстоятелствата, тя тръгва към кабинета му.

Орхун стои пред прозореца на кабинета си и замислено гледа навън. Мислите му отново са далеч от работата. На вратата се почуква.

– Влез! – казва той, без да се обръща.

Хира влиза с подноса в ръце. Когато Орхун се обръща и я вижда, и двамата се смущават. Хира веднага започва да обяснява защо тя му носи кафето.

– Госпожа Бехийе щеше да ти го донесе, но… Госпожа Афифе я повика и…

Тя оставя кафето на бюрото и понечва да си тръгне, но гласът на Орхун я спира.

– Всичко наред ли е?

Хира остава на място. Убедена, че той пита за здравето на Йекта, отговаря:

– По-добре е… Постепенно възвръща силите си.

Но Орхун не се интересува от състоянието на Йекта. Иска да знае как се чувства самата тя.

– А ти? – пита тихо.

Хира застива. Не е очаквала този въпрос. За миг остава безмълвна, неспособна да намери отговор. Вътре в нея бушуват чувства, които не смее да издаде. Затова вместо да му признае колко тежко ѝ е, тя насочва разговора към Сахра.

– Сахра е много щастлива.

Орхун я поглежда и кимва.

– Да. Това е най-важното – казва той с особено ударение. – Няма нищо по-важно от това ти и Сахра да сте добре. Ако мога да помогна с нещо, знаеш, че съм насреща.

Думите му причиняват още по-голяма болка на Хира. Тя знае колко много означават за него двете със Сахра, но същевременно осъзнава колко малко знае той за истинското им положение. Опитва се да не показва чувствата си. Само кимва благодарно, без да произнесе нито дума. След това се обръща към вратата. В мига, в който Орхун вече не вижда лицето ѝ, очите ѝ се изпълват със сълзи.

„Ти нищо не знаеш…“ – мисли си Хира. Тя напуска кабинета, преди да се разплаче пред него.

Орхун остава сам. Сяда тежко, измъчван от разговора и от невъзможността да бъде близо до жената, която обича.

Хира излиза от стаята, за да провери как е Сахра, но с тревога установява, че момиченцето го няма.

– Сахра? Сахра? – вика тя, оглеждайки коридора.

Изведнъж ѝ хрумва, че дъщеря ѝ може да е отишла при Орхун.

– Ах, милото ми момиче… – промълвява Хира.

Тя се приближава до кабинета на Орхун и наднича през отворената врата. Но вътре няма никого. Тъкмо се кани да продължи да търси Сахра, когато забелязва, че една от химикалките на Орхун е паднала на пода. Хира не успява да я подмине. Влиза в кабинета, навежда се, взема химикалката и внимателно я оставя върху бюрото. В този момент погледът ѝ попада върху снимката на Орхун, поставена на бюрото. Хира застива пред нея. За миг забравя всичко, което се опитва да си наложи, и протяга ръка към снимката. Нежно докосва образа на мъжа, когото все още обича. Но почти веднага осъзнава какво прави и рязко отдръпва ръката си. Поема тежко въздух и бързо напуска кабинета. Щом излиза в коридора, Хира се ядосва на самата себе си.

– Какво правиш? Стегни се! – смъмря се тя.

Опитва се да овладее чувствата си, когато внезапно си спомня защо изобщо е излязла от стаята.

– Сахра!

Хира отново се оглежда и забързано тръгва надолу по стълбите. Хира слиза на долния етаж и първо проверява в дневната. Сахра не е там. След това поглежда и в кухнята, но и тя е празна. Притеснението ѝ нараства.

– Къде се е дянало това дете? – пита се тревожно.

Хира продължава да търси дъщеря си, без да подозира къде се намира тя.

Орхун се готви да си легне и се отправя към леглото, когато в стаята неочаквано влиза Сахра.

– Чичо Орхун, какво правиш? – пита го момиченцето.

Орхун се обръща към нея. Изненадан от внезапната ѝ поява по това време на вечерта, той я поглежда с усмивка.

Хира се качва по стълбите, продължавайки да търси Сахра. Когато стига до стаята на Орхун, ѝ хрумва, че дъщеря ѝ може да е при него. Приближава се до вратата и изведнъж чува гласа му отвътре.

– Когато чул пророчеството, кралят много се изплашил – разказва Орхун.

В стаята Сахра лежи до него, сгушила глава на рамото му. Орхун ѝ чете приказка, а момиченцето вече едва държи очите си отворени.

– За да защити дъщеря си, кралят построил малък дворец в средата на огромен лабиринт – продължава той.
– Много ли е обичал дъщеря си? – пита сънено Сахра.
– Да, обичал я е безкрайно много – отвръща Орхун.

Хира разбира, че дъщеря ѝ е вътре, и се приближава до отворената врата. Но когато надниква в стаята, гледката я кара да застине. Сахра лежи спокойно до Орхун, сгушена в прегръдките му, докато той продължава да ѝ чете.

– Никой освен краля и кралицата не можел да се доближи до принцесата. Но всъщност не стените на двореца, нито лабиринтът я пазели. Защото нямало дворец, по-голям от любовта на нейните родители.

Докато Орхун довършва приказката, Сахра вече е заспала. Хира наблюдава двамата със сълзи в очите. Пред нея е дъщеря ѝ, която спи спокойно в прегръдките на собствения си баща, без той дори да подозира истината.

В този момент Орхун забелязва Хира на прага. Тя се съвзема от вълнението и понечва да влезе, за да вземе Сахра. Но Орхун веднага поставя пръст пред устните си, давайки ѝ знак да пази тишина, за да не събуди момиченцето.

Хира спира и остава на мястото си. Орхун изчаква Сахра да заспи дълбоко, а Хира продължава да ги наблюдава, неспособна да откъсне поглед от тях. Гледката на дъщеря ѝ, заспала в прегръдките на баща си, я разчувства дълбоко.

Хира все още стои до вратата, развълнувана от гледката на Сахра, заспала в прегръдките на Орхун. Близостта между двамата я разтърсва. Тя знае, че пред очите ѝ са баща и дъщеря, но не може да сподели тази истина с него.

– Навсякъде я търсих. А тя била тук – казва тихо Хира.
– Помоли ме да ѝ прочета приказка. Не можах да ѝ откажа. Щях да ти я доведа, щом заспи – обяснява Орхун.

Хира неспокойно пристъпва към леглото.

– Ще я взема.

Орхун обаче вдига ръка, за да я спре. Не иска да събудят момиченцето.

– Току-що заспа. Ако искаш, почакай още малко, за да не се събуди.

Хира кимва и остава на мястото си.

– Извинявай. Надявам се, че не те е обезпокоила толкова късно.
– Не, изобщо – отвръща Орхун.

Той поглежда спящото момиченце и продължава с лека усмивка:

– Много обича приказката за принца и принцесата. Прочетох ѝ я веднъж, но не ѝ беше достатъчно. Тъкмо я четяхме за втори път.

Хира неволно се усмихва.

– Най-много обича момента, когато побеждават злата вещица и отново се събират. Децата винаги обичат приказките.

Усмивката на Орхун постепенно угасва. Той поглежда Сахра и замислено казва:

– Тя не заслужава нищо от това, през което преминава. Твърде рано се сблъска с болката.

Хира замълчава. Думите му я докосват дълбоко. За кратко погледите им се срещат. Орхун я гледа с любов, която не успява да скрие.

– Макар че бащата на Сахра се върна, искам да знаеш, че ще бъда до вас при всяка трудност, с която се сблъскате. Заради Сахра. Никога не го забравяй.

Хира е трогната от думите му. Дори след завръщането на Йекта Орхун продължава да мисли за нея и дъщеря ѝ и е готов да им помогне. Тя се опитва да овладее вълнението си и протяга ръце към Сахра.

– Вече спи дълбоко. Ще я взема. Стана късно.

Но Орхун отново я спира.

– Аз ще я занеса. Не се изморявай.

Хира го поглежда мълчаливо. Очите ѝ се изпълват със сълзи. Не успява да намери думи, с които да му отговори.

Йекта лежи в леглото с гръб към вратата, когато Хира и Орхун влизат със заспалата Сахра. Той отваря очи, но остава неподвижен. Хира внимателно поема момиченцето от ръцете на Орхун, благодари му и го изпраща.

Докато Хира слага Сахра да спи, Йекта се обръща към нея. Чул е гласа на Орхун и едва сдържа ревността си. Когато Хира забелязва, че е буден, той веднага я разпитва дали Орхун е бил в стаята. Тя обяснява, че Сахра е заспала при него и затова я е донесъл. Йекта не скрива недоволството си и отбелязва, че момиченцето е много по-привързано към Орхун, отколкото е предполагал.

Притеснена от думите му, Хира предпочита да замълчи и ляга до Сахра. Двамата си пожелават лека нощ, но никой не успява да заспи. Хира лежи с гръб към Йекта, напрегната и неспокойна, а той продължава да я наблюдава, измъчван от ревност.

Сахра убеждава Орхун да остане за закуска

Сутринта Орхун работи в кабинета си, когато влиза Афифе и отбелязва, че е започнал работа необичайно рано. Той ѝ обяснява, че има да довърши някои задачи, след което ще отиде в офиса. Орхун е напрегнат, защото добре разбира намеренията на майка си.

Афифе го кани да остане за закуска, но той отказва с обяснението, че по принцип не закусва. Тя уточнява, че е организирала закуската в чест на Йекта и семейството му, тъй като гостоприемството е традиция за семейство Демирханлъ. Орхун разбира какво се опитва да постигне майка му и заявява, че ще трябва сама да се погрижи за гостите.

Афифе го пита дали не желае да бъде в компанията им, но преди той да отговори, в кабинета влиза Сахра. Момиченцето е чуло разговора и притеснено го пита дали не иска да бъде с тях. Орхун веднага я уверява, че обича да прекарва време с нея, но днес трябва да отиде на работа.

Сахра обаче не се отказва. Тя му разказва колко вкусни неща е приготвила Бехийе и го моли да отложи тръгването си. Орхун се поколебава, а момиченцето продължава да настоява. Той се оказва в трудно положение – не иска да участва в плановете на Афифе, но не може да откаже на Сахра.

Докато Хира оправя леглото, Йекта е потънал в мисли за плановете си. Тя забелязва разсеяността му и го пита дали нещо го тревожи, но той я уверява, че всичко е наред.

В този момент на вратата се появява Султан, която със студено изражение предава поканата на Афифе за обща закуска, на която ще присъства и Орхун. Хира понечва да откаже, но Йекта я изпреварва и приема поканата от името на двамата. Той не иска да пропусне възможността да демонстрира пред Орхун, че двамата с Хира са семейство.

След като Султан си тръгва, Хира възразява, че не е искала да присъства на закуската и Йекта е трябвало да се съобрази с мнението ѝ. Той привидно проявява разбиране и обяснява, че също не се чувства добре в имението, но са длъжни да приемат поканата от учтивост, тъй като семейство Демирханлъ им е осигурило подслон и се е погрижило за лечението му.

След това Йекта признава, че е забелязал колко силно Сахра се е привързала към Орхун. Според него е важно тримата да се появят на закуската като семейство, за да разбере момиченцето, че баща ѝ отново е до нея, и постепенно да се отдалечи от Орхун.

Думите му оставят Хира безмълвна. Тя знае, че именно Орхун е истинският баща на Сахра, но не може да разкрие тайната си. Притисната от настояването на Йекта, Хира не намира сили да му отговори.

Елиф се опитва да се разсее с плетивото си, но не може да забрави съня, в който Азиз я прегръща. Спомня си думите на Акиф, че сънищата разкриват чувствата, които хората потискат. Уплашена от възможното значение на съня, тя започва да търси друго обяснение. Накрая решава, че Азиз не я е прегръщал, а я е задушавал като октопод, защото постоянно е около нея. Убедена, че е разгадала съня си, Елиф решава занапред да стои далеч от него. Точно тогава Азиз се появява и съобщава, че излиза. Преди да тръгне, закачливо я пита дали няма да се помоли за него. Елиф остава без думи.

Азиз излиза в градината, като се опитва да убеди себе си, че молитвите на Елиф нямат специално значение, защото тя се моли за всички. Обажда му се началник Невзат и двамата обсъждат предстоящата операция. Азиз е скрил наркотиците в изоставен склад на семейство Акдере и е организирал всичко така, че Гюрбюз да повярва, че те са откраднали стоката му. Част от наркотиците умишлено са унищожени, за да изглежда историята достоверна и да предизвика конфликт между двете престъпни групировки. Ако планът успее, Азиз ще спечели още по-голямо доверие.

Настъпва нощ над Истанбул. В болницата Гюрбюз настоява да стане от леглото въпреки възпалената си рана. Едже напразно се опитва да го спре. Когато Азиз пристига, Гюрбюз веднага го разпитва за изчезналата стока. Азиз съобщава, че я е намерил, но една четвърт липсва. Гюрбюз приема загубата и е изключително доволен. Той изпраща съобщение на посредника на Големия бос, а после прегръща Азиз и го нарича свой зет, което радва Едже, но притеснява Азиз. Гюрбюз поръчва храна, макар да се опасява, че босът няма да остави случилото се без наказание.

Докато Азиз и Гюрбюз се хранят в болничната стая, Едже излиза да купи още айрян. Азиз забелязва цветята до леглото и пита дали са от Айтен. Гюрбюз тъжно обяснява, че тя е заминала при сестра си в Германия и не знае дали ще се върне. Съветва Азиз да цени истинската любов. Думите му напомнят на Азиз за Елиф и за момента, когато я е гледал захласнат, докато Акиф е рецитирал стихотворение за любовта. Гюрбюз погрешно приема, че Азиз мисли за Едже.

В този момент Големия бос се обажда на Гюрбюз. След разговора той съобщава неочаквана новина – босът иска лична среща с Азиз. Азиз е доволен, че най-после ще се доближи до човека, когото издирва, но прикрива радостта си.

По-късно Гюрбюз не може да скрие раздразнението си. Пет години се е опитвал да спечели доверието на Големия бос, а сега той иска да се срещне с Азиз. Предупреждава го, че босът е непредсказуем и срещата може да завърши както с награда, така и с наказание. Едже се плаши и настоява Азиз да не ходи, но той заявява, че е готов да рискува заради общите им интереси в Хамамбашъ. Гюрбюз признава, че не би позволил на друг човек да го измести, но има доверие на бъдещия си зет.

В болничния коридор Едже настига Азиз и радостно му казва, че след разрешаването на проблемите с Хамамбашъ вече нищо няма да пречи на щастието им. Тя закачливо го предупреждава, че ще го държи под око, защото го смята за свой. Азиз не отговаря. Щом Едже се връща при брат си, той се обажда на началник Невзат и съобщава, че срещата с Големия бос е насрочена за следващия ден. След четири години работа под прикритие Азиз най-после е близо до целта си. Надява се, че след ареста ще може да се върне към нормалния си живот.

Междувременно Елиф все още не може да заспи. Споменът за съня с Азиз не ѝ дава покой и тя решава да остане будна и да се помоли. Отново убеждава себе си, че не изпитва чувства към него и трябва да спазва дистанция. Напомня си, че е в дома му временно, за да се грижи за Акиф, а Азиз е опасен човек, който носи оръжие.

Азиз се прибира вкъщи в добро настроение, обнадежден от развитието на операцията. Докато се качва по стълбите, чува Елиф да разговаря сама в стаята и се приближава до вратата.

Азиз влиза при нея и пита дали отново е сънувала кошмар. Елиф се стряска и обяснява, че понякога разговаря сама, за да подреди мислите си. Той я дразни, че това звучи като лудост, а тя възмутено му отвръща. Когато Елиф тръгва да се измие преди молитва, Азиз започва да я разпитва защо ще се моли толкова късно, след като вече е изпълнила вечерната си молитва. Притеснена, тя се измъква с обяснението, че човек може да се моли и извън определените часове. Азиз си тръгва, а Елиф остава още по-изнервена.

Настъпва следващата сутрин. Елиф мие съдовете в кухнята, когато чува Азиз да си подсвирква весело. Изненадана е от необичайно доброто му настроение. Той влиза и я моли да му приготви омлета, който е правила преди. Елиф първоначално се съгласява, но си спомня решението да стои далеч от него и отказва под предлог, че няма зелени подправки и трябва да се погрижи за Акиф.

Азиз обаче настоява да му изпържи поне яйца, а след това заявява, че му се ядат и пелмени. Елиф отказва и се чуди как изобщо може да иска подобно нещо за закуска. Накрая набързо му поднася недопечен омлет и избягва от кухнята с оправданието, че е време за лекарствата на Акиф. Озадачен от поведението ѝ, Азиз установява, че яйцата са сурови, а няма и хляб. Налага се сам да довърши закуската си.