Истината за епизод 886 на „Наследство“: Защо Шахин реши да предаде малкия Юсуф и ще спаси ли това Назлъ?

В епизод 885 на „Наследство“: Ферит научава, че Пойраз е успял да залови Отровата, и тръгва да го търси с надеждата да открие Нана и Юсуф. Но Нана настоява Пойраз да скрие истината от него. Защо тя не иска Ферит да разбере къде се намират?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 886 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Отровата продължава да държи Назлъ в плен и поставя Пойраз пред жесток ултиматум – животът на сестра му в замяна на Нана и Юсуф. Докато Пойраз се опитва да открие похитителя, без да жертва невинни хора, Шахин е подложен на огромен натиск от близките си. Отчаян от мисълта, че може да загуби сестра си, той е изправен пред избор, който може да разруши доверието между двамата братя. Ще надделее ли страхът за Назлъ над съвестта му?

Междувременно Дога не се отказва от мечтата си отново да види Ферит и Айше заедно. Макар вече да живеят под един покрив, двамата упорито се опитват да държат чувствата си под контрол. Но дъщеря им има свои планове и е готова на нови хитрости, за да ги сближи.

Айнур пък продължава да трупа неприятности в дома на прокурор Синан. Поредната ѝ грешка предизвиква нов ожесточен спор между двамата, а неочаквано премеждие ги поставя в ситуация, от която не могат лесно да се измъкнат. Дали принудителното им съжителство ще ги накара да намерят общ език, или ще изостри още повече отношенията им?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Пойраз и Нана продължават да обикалят квартала и да разпитват хората дали са виждали Назлъ. Времето минава, а от отвлеченото момиче няма и следа. Двамата са все по-притеснени, когато телефонът на Пойраз внезапно звъни. На екрана се появява лицето на Отровата.

– Ще те намеря, негоднико! Чуваш ли ме? Където и да се криеш, ще те открия! – избухва Пойраз.

Но заплахите му изобщо не впечатляват престъпника.

– Още ли ме търсиш? Само си губиш времето. На твое място бих побързал да взема решение, ако искаш да спасиш сестра си.

Отровата продължава да го провокира, като хладнокръвно признава, че измъчването и убиването на хора му доставят най-голямо удоволствие.

– Ако я докоснеш, ще те разкъсам! Покажи ми сестра ми! Веднага! – изкрещява Пойраз.

Отровата обръща камерата към Назлъ. Момичето е ужасено, но щом вижда брат си, започва да го умолява да ѝ помогне.

– Бате, моля те, спаси ме! Знам, че ще дойдеш! Ти винаги ме намираш! Дори когато никой друг не можеше да ме открие, ти успяваше! Знам, че и сега ще ме намериш. Вярвам ти!
– Не се измъчвай и не му се моли! – прекъсва я Отровата. – Той няма да те намери!

Престъпникът отново насочва камерата към себе си и подигравателно отбелязва колко трогателно е, че Назлъ все още вярва в спасението си.

– Знаеш ли кое съсипва човека най-много, Пойраз? Когато надеждите му бъдат разбити. Затова ще ти повторя за последен път. Единственият начин да си върнеш сестрата е да ми предадеш жената и детето. Иначе тези красиви очи ще угаснат завинаги!

– Махни си ръцете от нея, изрод такъв! Аз лично ще те погреба! – заканва се Пойраз.

Отровата прекъсва разговора. Нана не успява да сдържи сълзите си. Но вместо да изпадне в отчаяние, Пойраз изведнъж осъзнава нещо важно.

– Не плачи! Ще спасим Назлъ. Мисля, че вече знам къде я държат.

– Как така? Откъде знаеш? – пита изненадано Нана.

– Назлъ ми даде знак. Каза, че ще я намеря, както съм я намирал преди. Имаше предвид Саматия. Когато баща ни почина, тя се изгуби и я открихме там.

Нана си спомня думите на момичето и разбира, че Пойраз може да е прав.

– Точно така! Тя каза, че вярва, че ще я намериш!

Пойраз вече няма намерение да губи нито минута. Двамата веднага тръгват към Саматия с надеждата да открият Назлъ, преди Отровата да изпълни заплахата си.

Междувременно Шахин остава в работилницата, за да пази Юсуф. Джанет и Джанел обаче не могат да приемат, че Пойраз и Нана издирват Назлъ, докато момчето, което Отровата иска в замяна, е съвсем близо до тях.

– Вместо да предаде жената и детето и да спаси сестра си от този престъпник, брат ти обикаля улиците с Нана! А ти седиш тук и пазиш момчето! – избухва Джанет.

Джанел веднага подкрепя свекърва си.

– Майка ти е права! Ако си истински мъж, ще вземеш това дете, ще го предадеш и ще спасиш сестра си! Кой ти е по-важен – Назлъ или някакво чуждо момче?

Шахин се опитва да им обясни, че не могат просто да предадат невинни хора на убиец.

– Ако се наложи, сам ще се предам, за да спася Назлъ! Но няма да жертвам хора, които нямат нищо общо с това!

Думите му обаче не успокояват двете жени. Те продължават да го обвиняват, че не прави нищо за сестра си. Малко по-късно Шахин взема Юсуф и му предлага да излязат на разходка. Момчето с готовност тръгва с него, без да подозира каква страшна мисъл се върти в главата му.

Пойраз и Нана се опитват да открият Назлъ

Докато издирването продължава, Пойраз разговаря с хората си. Те претърсват района, който е посочил, а полицията проверява записите от охранителните камери.

Нана не спира да мисли за Назлъ.

– Бог знае колко е уплашена сега. И въпреки всичко е успяла да запази самообладание и да ни даде знак – отбелязва Пойраз.

Той си спомня, че Юсуф е постъпил по подобен начин, когато е бил отвлечен – направил е всичко възможно да им помогне да го намерят. Пойраз забелязва тревогата на Нана и я пита дали се притеснява за момчето.

– Постоянно мисля за него. Сигурно е много уплашен – признава тя.

– Не се тревожи. Шахин е с него – уверява я Пойраз.

Двамата все още не подозират, че именно Шахин е на път да постави Юсуф в опасност.

Шахин води Юсуф на разходка, но не спира да мисли за Назлъ. От една страна, не може да остави сестра си в ръцете на Отровата. От друга, знае, че Юсуф е невинен и не заслужава да бъде принесен в жертва. За миг сякаш взема решение.

– Нямам друг избор. Това е единственият начин – казва си той.

Юсуф обаче няма представа за намеренията му. Момчето му благодари за разходката и споделя, че се е забавлявало. Думите му карат Шахин да се замисли.

– Няма да оставя сестра си в ръцете на този изрод. Ще спася Назлъ, но няма да предам невинни хора. Ще намеря друг начин – обещава си той.

В този момент телефонът му звъни. Обажда се Пойраз, за да провери дали всичко е наред.

– Как е Юсуф?
– Добре е. Всичко е наред – отговаря Шахин.

Пойраз му съобщава, че все още не са открили Назлъ, но се надяват скоро да попаднат на следа. Нана също настоява Шахин да пази момчето. След разговора Юсуф признава, че е уморен, и моли да се върнат. Шахин обаче не бърза да го прибере.

Пойраз разбира, че Шахин е извел Юсуф от квартала

По-късно Пойраз получава тревожно обаждане. Съобщават му, че Шахин е напуснал квартала заедно с Юсуф, въпреки предупрежденията на хората, които охраняват района. Пойраз веднага се опитва да се свърже с брат си, но Шахин не отговаря.

– Не, брат ми не би го направил! Шахин не е способен на такова нещо! – повтаря си той.

Страхът обаче не му дава мира. Пойраз разбира, че трябва незабавно да се върне и да провери какво се случва. Нана забелязва, че нещо го тревожи, но той не ѝ разкрива подозренията си.

– Защо се връщаме? Какво става? – пита тя.
– Трябва да предотвратя нещо ужасно, преди да е станало твърде късно – отговаря Пойраз.

Двамата се връщат в квартала. Пойраз започва да разпитва хората дали са виждали Шахин, но никой не знае къде е. Накрая открива брат си и веднага забелязва, че Юсуф не е с него.

– Къде е Юсуф? – пита напрегнато.

Шахин мълчи.

– Шахин, отговори ми! Къде е момчето? Какво направи с него?!

Пойраз изпада в ужас. Не може да повярва, че брат му може да е предал Юсуф на Отровата. Но точно тогава се появява момчето.

– Чичо Шахин, виж какво ти донесох! – извиква Юсуф.

Пойраз най-сетне си отдъхва. Юсуф е жив и невредим.

Нана прегръща Юсуф, щастлива, че отново е при нея. Момчето разказва, че чичо Шахин първоначално искал да го заведе при нея, но после размислил и предложил да се върнат в работилницата.

– Не се тревожи, Нана. Добре съм. Чичо Шахин е много добър и няма защо да се страхувам от него – уверява я Юсуф.

Нана му обяснява, че след всичко преживяно няма как да не се тревожи за него. След това решава да благодари на Шахин, че се е погрижил за момчето. Междувременно Шахин признава на Пойраз какво е станало.

– За миг престанах да мисля за всичко друго. В главата ми беше само Назлъ. Но после не можах да го направя.

Пойраз му признава, че е вярвал в него и е бил сигурен, че няма да предаде доверието му.

– Слава богу, че се осъзна навреме и не се случи нищо лошо.

Шахин е засрамен от постъпката си.

– Прости ми, братко!

Пойраз и Нана трябва отново да тръгнат да търсят Назлъ. Юсуф разбира, че ще остане при Шахин, и не възразява. Нана отново поверява момчето на грижите му, а Пойраз го предупреждава да го пази. Шахин обещава, че този път няма да допусне нищо да му се случи.

Ферит и Айше прекарват вечерта с дъщеря си Дога, но семейното гледане на филм е прекъснато заради проблем с интернет връзката. За да развесели разочарованото момиченце, Ферит си спомня как в началото на брака си с Айше дори нямали телевизор. Когато тя искала да гледа любимия си сериал, той я водел в магазин за телевизори. Айше също се включва в спомените и разказва как гледала последния епизод без звук, а Ферит започнал да имитира гласовете на героите. Двамата отново разиграват една от сцените, с което успяват да разсмеят Дога.

След приятната семейна вечер Ферит се оттегля в стаята си, за да подреди багажа си, а Дога решава да му приготви бисквити. Останал сам, той си напомня, че се е преместил при Айше единствено заради дъщеря им и не бива да забравя какво му е причинила бившата му съпруга. Решен е да спазва определени граници и да не допуска чувствата от миналото отново да го завладеят.

В същото време Айше също си припомня преживяното и се убеждава, че трябва да държи Ферит на разстояние. Макар вече да живеят под един покрив, и двамата са решени да избягват ненужното сближаване.

Междувременно Дога забелязва, че баща ѝ подрежда вещите си, и предлага да му помогне. След това отива в кухнята и се опитва да убеди Айше да се присъедини към тях. Майка ѝ обаче отказва, защото е заета с приготвянето на бисквитите, и обещава да дойде по-късно. Дога е разочарована. Макар да е успяла да събере родителите си в една къща, те продължават да се избягват. Момиченцето започва да обмисля как да ги накара да прекарват повече време заедно и скоро ѝ хрумва нова хитрост.

Изведнъж Дога започва да вика уплашено за помощ. Ферит и Айше веднага се втурват към нея, а момиченцето им обяснява, че е видяло мишка. Айше се изплашва и настоява Ферит да затвори вратата, за да не избяга животното. Дога посочва къде уж се е скрила мишката и моли баща си да я намери.

Ферит започва да претърсва стаята, докато Айше признава, че е добре, че той е там, макар да настоява, че би се справила и сама. Ферит не пропуска да я подразни заради страха ѝ. Когато обаче Дога описва мишката като голяма, синя и с огромни уши, Ферит се усъмнява в разказа ѝ. Описанието подозрително прилича на мишлето от детска приказка. Въпреки това момиченцето продължава да настоява, че е видяло истинска мишка.

По-късно Айше разбира, че историята с мишката е поредният опит на Дога да сближи родителите си. Тя осъзнава, че дъщеря им стои и зад други подобни ситуации, включително семейното гледане на филм. Айше разбира колко силно Дога желае отново да ги види заедно, но смята, че с времето момиченцето ще трябва да приеме отношенията им такива, каквито са.

Айше продължава да прекарва голяма част от времето си в кухнята, за да избягва срещите с Ферит. Според нея няма причина двамата постоянно да бъдат заедно, след като това само би усложнило отношенията им. Тя уверява близките си, че така се чувстват по-спокойни и няма поводи за конфликти.

Междувременно Ферит разговаря по телефона с Волкан и признава, че съжителството с Айше се оказва по-трудно, отколкото е очаквал. В стремежа си да я избягва той прекарва почти цялото време в стаята си, но така не успява да обръща достатъчно внимание на Дога. Споделя още, че Айше изобщо не се е променила, макар засега двамата да успяват да запазят спокойствие.

Разговорът им е прекъснат от Дога, която влиза с ябълка за баща си. Ферит ѝ благодари и я изпраща в стаята ѝ с обещанието, че след малко ще отиде да играят заедно. След това продължава разговора с Волкан и признава, че не знае как да се справи със създалата се ситуация.

В същото време Дога вече мисли за следващата стъпка от плана си. Тя е доволна, че е постигнала първата си цел и родителите ѝ отново живеят под един покрив. Но това не ѝ е достатъчно. Решена е да ги сближи още повече и започва да обмисля нов, по-сериозен план.

Не след дълго на момиченцето му хрумва идея, която се надява най-сетне да върне майка му и баща му един към друг.

Работата на Айнур в дома на прокурор Синан се превръща във все по-голямо изпитание. Момичето е затрупано със задължения и недоволства, че трябва сама да готви, чисти, глади и пазарува. Оплаква се, че дори Пепеляшка не е имала толкова много работа.

Към всички тези задължения се прибавя и необходимостта да купи лекарства за кръвно налягане. Айнур е изнервена от непрекъснатите задачи и от отношението на Синан, който сякаш намира повод да я упрекне за всичко.

Междувременно прокурорът се опитва да работи, но присъствието на Айнур го разсейва. Той е раздразнен и настоява тя да пази тишина, за да може да се съсредоточи. Момичето обаче не смята, че трябва да носи отговорност и за неговата концентрация. За да избегне поредния спор, решава да продължи с почистването възможно най-далеч от него.

Докато чисти, Айнур забелязва петно и се опитва да го премахне с препарат. Вместо да помогне обаче, препаратът поврежда цвета на повърхността. Момичето изпада в паника и започва отчаяно да търка, но петното не изчезва.

Айнур се обвинява, че където и да се обърне, все предизвиква някаква неприятност. Докато се опитва да поправи щетата, неволно поврежда и ценна семейна лампа.

Шумът привлича вниманието на Синан. Той веднага я пита какво се е случило, но Айнур се опитва да го успокои, като твърди, че просто е изпуснала нещо и вече се е справила с проблема.

Синан обаче забелязва, че тя стои подозрително пред една от вещите в стаята. Предупреждава я да бъде особено внимателна с лампата, защото е старинна семейна ценност, която е наследил. Когато настоява да види какво крие, Айнур вече няма друг избор, освен да признае за повредата. Тя го уверява, че всичко е станало случайно, и предлага да плати за щетата, като сумата бъде добавена към дълга ѝ.

Синан обаче е възмутен. Обяснява ѝ, че лампата е антикварна и има огромна стойност, която тя едва ли би могла да изплати дори през целия си живот. Обвинява я в невнимание и я упреква, че не мисли, докато работи.

Айнур е отчаяна. Вместо да намалява задълженията си към прокурора, тя непрекъснато натрупва нови дългове.

Неприятностите не свършват с повредената лампа. Малко по-късно двамата се опитват да излязат от стаята, но вратата не се отваря. Дръжката се разхлабва и заяжда, а след няколко неуспешни опита става ясно, че са останали заключени.

Синан веднага започва да обвинява Айнур, че не е внимавала, когато е затваряла вратата. Момичето не може да повярва, че и този път вината се стоварва върху нея. Раздразнена, тя заявява, че вече е свикнала да бъде обвинявана за всичко, което се случва в къщата.

Прокурорът обаче настоява, че всеки трябва да поема отговорност за грешките си. Според него Айнур трябва да е благодарна, че е справедлив човек и няма да я кара да заплаща цялата стойност на повредената лампа, а само разходите за възстановяването ѝ.

Айнур не пропуска да отбележи колко удобно е Синан сам да определя кое е справедливо, особено след като правосъдието е неговата професия.

Двамата установяват, че нито един от тях няма телефон подръка, за да потърси помощ. Това допълнително усложнява положението.

Синан продължава да се опитва да отвори вратата, докато Айнур предлага и тя да опита. Прокурорът обаче отказва да ѝ позволи, убеден, че вече е причинила достатъчно щети за един ден. Той я обвинява, че откакто е влязла в живота му, е нарушила целия му установен ред и непрекъснато му създава нови проблеми.

Ситуацията става още по-напрегната, когато Синан си спомня, че има съдебно заседание, на което трябва да присъства. Телефонът му звъни, но е извън обсега му, а той се притеснява, че няма да успее да стигне навреме.

Раздразнението му отново се насочва към Айнур, която според него е виновна и за това затруднение.

Момичето вече не издържа на несправедливите обвинения. Тя му напомня, че като прокурор би трябвало да изслушва всички страни, преди да прави заключения, а не да обвинява някого, без дори да му даде възможност да се защити.

Вместо да се успокои, Синан започва да изброява всички неприятности, които Айнур му е причинила, сякаш произнася обвинителна реч. Той я обвинява, че е нанесла множество щети в дома му, повредила е ценна семейна вещ, опитала се е да скрие стореното и накрая е причинила заключването им в стаята. Според него доказателствата са толкова очевидни, че тя няма какво да каже в своя защита.

Айнур обаче решава да използва същия подход и възразява срещу обвиненията му. Тя изтъква, че също е потърпевша от ситуацията, защото губи ценно време, през което би могла да приключи с домакинските си задължения. Освен това се притеснява, че ако остане заключена още дълго, близките ѝ ще започнат да я търсят.

Айнур отново настоява Синан да ѝ позволи да опита да отвори вратата, но той продължава да отказва. Убеден е, че ако ѝ даде възможност да се намеси, тя ще причини още по-големи проблеми. Прокурорът отново се заема с вратата, докато Айнур остава до него, раздразнена от непрекъснатите обвинения.

Така двамата, които и без това трудно се понасят, се оказват принудени да прекарат още време заедно, без да знаят как ще успеят да излязат от стаята.