„Наследство“, еп.797: Яман смята, че Нана е мъртва… – какво ще се случи…

В епизод 796 на „Наследство“: Нана намира подслушвателното устройство на Яман и му докладва на момента за всяка стъпка на Недим. Когато Недим осъзнава, че е обграден, решава да убие Нана, а след това себе си. Следват два изстрели. Това ли е краят…?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 797 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман е съсипан от мисълта, че отново не е успял да защити жената, която обича. Оказва се обаче, че Недим е инсценирал собствената си смърт и тази на Нана, за да може да избяга с нея и да спрат издирването им.

Нана търси начин да съобщи на Яман, че е жива. Тя успява да убеди Недим да ѝ позволи да посети гроба на брат си.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман и Ферит пристигат пред склада, който вече е обхванат от огромни, безмилостни пламъци. Горещият въздух и пушекът изпълват всичко наоколо. Яман губи ума си от ужас и се хвърля право към входа, готов да влезе в огнения ад, но комисарят го улавя с цялата си сила и го задържа.

– Не! Не! Не може да бъде! – крещи той и се втурва сляпо право към горящия вход. – Няма да позволя това да се случи! Ферит обаче реагира светкавично, препречва пътя му и го улавя през кръста с цялата си сила. – Не, Яман! Спри! – вика комисарят, опитвайки се да го удържи. – Тя не може да е мъртва! В никакъв случай! Пусни ме, Ферит! Пусни ме да отида при нея! – Яман се дърпа неистово, мускулите му са напрегнати до скъсване, а лицето му е изкривено от дълбока, раздираща отчаяние болка. – Не! Успокой се, Яман! – крещи Ферит, докато влага и последните си сили, за да спре приятеля си от сигурна смърт в огъня. Гласовете се смесват с пращенето на горящите греди. – Пусни ме, Ферит! Пусни ме! – писъците на Яман са направо зловещи и раздират нощта. – Не! Не! Тя не може да е мъртва! Не е възможно! Тя няма право да умира, Ферит! Пусни ме! Ферит обаче не поддава нито за секунда и с желязна хватка спасява Яман от фаталната стъпка.

В същото време, далеч от този ужас, Нана лежи в безсъзнание на дивана в някакъв тъмен склад. Недим седи до нея и съвсем спокойно, с обсебващо изражение, гали косата ѝ. Момичето бавно започва да идва на себе си, клепачите ѝ трепват и тя отваря очи. Поглежда наоколо стреснато, опитвайки се да седне.

– Какво правиш? Къде съм? – пита Нана с пресипнал глас. Изведнъж спомените нахлуват в главата ѝ и тя застива от ужас. – Ти извади оръжие и стреля… Разля бензин…

– Ти умря и се роди наново, Нана. В нашия общ живот – отговаря Недим с безумна, хладнокръвна усмивка. – Но как? – Нана го гледа напълно дезориентирана и уплашена. – Това не беше истински бензин. А оръжието беше просто газов пистолет с халосни патрони. Изгуби съзнание от огромния шок в онзи момент – обяснява Недим, сякаш говори за най-обикновено нещо. – Но защо? Каква беше целта ти? – Нана свива юмруци, опитвайки се да разбере логиката на този безумец. – Исках всички да повярват, че си мъртва. Вече знам какво е това – Недим бърка в джоба си, изважда скъпата химикалка и я върти пред очите ѝ. – Съсипах плана на Яман Къръмлъ, който си мислеше, че е много умен. Използвах неговата собствена игра срещу самия него.

Действието се пренася няколко часа назад, показвайки телефонния разговор на Недим с Идрис.

– Казваш ми да приема поражението ли? – пита Недим с недоверие и свива юмруци.

– Казвам ти как можеш да избягаш от Яман. Трябва да умреш – отговаря Идрис от другата страна на линията. – Трябва да го убедиш, че не си жив. Само така той ще спре да те търси. В противен случай ще те намери дори на Марс. Ще се убиеш, преди той да те е убил.

– Ти не си Идрис, ти си истински дявол – отбелязва Недим с възхищение. – Как да го направя?

– Как намериха онова място, на което беше отишъл? – пита Идрис, имайки предвид къщата на бабата на Недим.

– Не знам. Изглежда ми четат мислите.

– Не, не ги четат. Напрегни си ума малко повече. Подслушват те. Или теб, или Нана. Или са подхвърлили нещо в колата ти. Къръмлъ давал ли ти е нещо напоследък?

– Проклятие! Даде ми химикалка! – отговаря Недим, усещайки как гневът го залива, задето се е оставил да го измамят като аматьор. – Трябва веднага да я унищожа.

– Не, ще обърнем играта. Все още ли не разбираш? Тъй като бръмбарът е в теб, Къръмлъ ще чуе точно това, което ние искаме да чуе. Ще изиграем представление. Ще се върнеш при Нана и ще се престориш, че те е страх. Ще я залееш с бензин и ще заредиш пистолета с халосни патрони. След това ще стреляш. Това ще бъде последният звук, който Къръмлъ ще чуе. През това време Казим ще остави две тела на посочения адрес и ще запали огъня. Когато Къръмлъ пристигне, ще завари две изгорели тела и ще си помисли, че сте мъртви. Докато истината излезе наяве, вие двамата вече ще сте зад граница.

Действието се връща в настоящето.

– Точно така измислих перфектния план с помощта на моя съучастник – обявява гордо Недим.

– Яман е чул изстрела и е видял огъня… – Нана трескаво анализира ситуацията в ума си. – Той наистина мисли, че сме мъртви.

– Точно така. Мъртви сме, скъпа моя. Никой вече няма да ни намери – казва Недим с уродлива усмивка.

Въпреки привидно безнадеждното си положение, Нана няма никакво намерение да се предава. Тя е твърдо решена да даде знак на Яман, че е жива.

В имението на Къръмлъ, в кухнята Адалет плаче неудържимо, а гласът ѝ трепери от болка и вина. – Толкова предателства съм виждала… но никога такова… – прошепва тя, докато сълзите се стичат по лицето ѝ. Сърцето ѝ се къса при мисълта за Нана, която е носело огромна тежест съвсем сама. Айнур също е съсипана. Истината най-после е излязла наяве – убиецът на брат ѝ е бил пред очите им през цялото време. Сега разбира защо Нана е приела да се омъжи за чудовището, което я е изнудвало.

В този момент Яман се прибира в имението. Стъпките му отекват глухо в коридора, а погледът му е празен, сякаш душата му вече не е там. Акча едва намира сили да го посрещне. – Сине… съжалявам за загубата ти… – прошепва тя. Яман само кимва и веднага пита за Юсуф. – Той е в стаята си и не знае нищо – отговаря лелята. – Не бива да научава нищо… поне докато не излезе аутопсията – казва Яман с глас, в който няма живот.

Докато се качва по стълбите, спомените за Нана започват да го преследват като призраци. Яман стига до стаята ѝ и погледът му се спира върху цветето, което някога ѝ е подарил. За миг протяга ръка към него, сякаш докосва самата Нана, а в съзнанието му нахлува още един спомен. – Ще взема със себе си всичко, което обичам… освен теб – беше му казала тя с онази тъжна усмивка, зад която е криеше цялата си любов. Яман си спомня как ѝ подари цветето, за да не ѝ липсва домът. Тогава Нана го гледаше с очи, пълни с любов, която той така и не посмя да приеме напълно.

Яман налива чаша вода, за да полее изсъхналото цвете на Нана, но тогава отново чува гласа на Нана: – Само Къръмлъ е в сърцето ми… и винаги ще бъде. Дори в последния ми дъх… Тези думи подпалват душата му. Болката избухва с такава сила, че той с ярост хвърля чашата на пода. Стъклото се разлита на парчета, а гласът му кънти из стаята като вик на ранен звяр: – Не успях да я защитя! Не успях да изпълня обещанието си! Не успях…

На следващата сутрин Недим се събужда, след като е прекарал нощта на дивана. Той насочва погледа си към завързаната за стола Нана и казва с голямо задоволство:

– Това е лицето, което искам да виждам всяка сутрин. За щастие, оттук нататък ще го виждам винаги. Имаше препятствия, но ги преодоляхме всичките. Всичко е уредено. Корабът е готов. След няколко часа отплаваме за Гърция, а оттам – за един остров. Виждам, че спря да повтаряш, че Яман ще те спаси.

– Разбрах, победата е твоя – отговаря Нана, като се преструва на напълно победена, за да спечели доверието му. – Тъй като ще заминем завинаги, ще те помоля за една последна услуга. Заведи ме на гроба на брат ми. Искам да се сбогувам с него. Можеш ли да направиш това за мен?

Недим се изправя, приближава се бавно до Нана и като гали с длан косата ѝ, отговаря:

– Толкова хубаво ме молиш, че бих направил всичко за теб.

Яман пристига на гробищата с тежки стъпки. Той сяда съкрушен до гроба на Азиз, свежда глава и тихо говори:

– Дадох ти обещание, но не го спазих… Казах, че тя е моето наследство, но не успях да я опазя. Тя пожертва живота си за мен. Беше най-смелата жена, която познавах.

Изведнъж погледът на Яман е привлечен от нещо лъскаво, което се подава от пръстта на гроба. Той протяга ръка, разравя малко земята и изважда часовника на Нана.

– Откъде се е взело това тук? – пита се той изненадан и в същия миг в съзнанието му изплуват думите на Вели, които Нана толкова често обичаше да цитира: „Докато часовникът тиктака, има надежда“.

– Този часовник беше на ръката ѝ… – осъзнава внезапно Яман, а очите му светват от дива надежда. – Тя е жива! Оставила ми го е като знак! – той се зърва и се заканва с цялото си същество, изпълнен с желязна решимост да я открие.

Нана е в колата на Недим тя мълчи, но Недим в приповдигнато настроение. След като я заведе на гроба брат ѝ той вече вярва, че е спечелил напълно контрола над нея. С мазна усмивка се обръща към Нана: – Хайде, остави мъката зад гърба си. Мисли за пътуването ни… за хубавите дни, които ни чакат. После я поглежда хищно: – Красива си, когато се усмихваш.

Нана стиска зъби. В душата ѝ кипи ярост. „А ти ще бъдеш още по-красив с нож в сърцето…“ – мисли си тя, докато трескаво търси начин да остави следа за Яман. Знае, че ако не направи нещо сега, може никога повече да не бъде открита.

Тогава Нана се преструва на изтощена. – Жадна съм… моля те… – казва тихо. Недим първоначално я отрязва студено, но когато тя настоява, той спира до крайпътен павилион. Още щом слизат от колата, Недим я предупреждава с поглед, остър като нож: – Не си и помисляй да направиш нещо глупаво. Помисли си за Юсуф! Нана отвръща привидно спокойно: – Не се страхувай. Няма да избягам. Само ще раздвижа краката си.

Но в главата ѝ вече се ражда план.

Докато Недим купува вода, Нана забелязва непознат мъж и вдига скандал. – Трябва да се срамуваш от себе си! Защо ме гледаш така?! – избухва тя. Мъжът остава шокиран. – Какво говориш? Дори не те гледам! Но Нана не спира. Започва да крещи, да се дърпа, да обвинява мъжа, че я тормози. Недим пребледнява. Вижда полицейска патрулка в далечината и паниката започва да го задушава.

– Млъкни! – изсъсква той и я сграбчва за ръцете. Но Нана продължава да играе ролята си блестящо. – Няма да мълча! Няма да позволя да му се размине! Пусни ме! – крещи тя, сякаш е извън контрол. После хвърля металните предмети от джоба си по мъжа и продължава да вика, само и само да привлече внимание.

Недим вече е на ръба. Опитва се да потуши скандала пред наближаващите полицаи. С фалшива усмивка се извинява: – Простете… приятелката ми е малко нестабилна. След това пъха пари в ръката на мъжа и насила завлича Нана обратно към колата. Тя продължава да крещи след него: – Грешник! Мръсник! – сякаш е полудяла. Полицаите пристигат секунди по-късно, но вече е късно. Колата потегля.

Само продавачът на павилиона остава замислен. Нана е успяла да остави следа…

В същото време Яман е в полицейското управление с Ферит. Двамата преглеждат записите от камерите около гробището. И тогава… на екрана се появява Нана. Жива е. Погледът на Яман оживява за първи път от дни. – Тя е жива… знаех си! – казва той с глас, изпълнен с надежда и болка едновременно.

Ферит обаче бързо разбира колко внимателен е бил Недим. Колата не се вижда никъде. Все едно е знаел къде са всички камери. Но Яман няма намерение да се отказва. – Тя не се предаде… и аз няма да се предам – отсича той и веднага тръгва по следите ѝ.

Акация звъни на Айше по телефона.

– Звъня, за да се сбогувам – съобщава тя с леко уморен глас. – Заминавам за Швейцария на лечение.

– Радвам се. Надявам се, че всичко ще бъде наред. Молитвите ми са с теб. Акасия, ти разбра всичко погрешно. Между мен и Ферит няма такава любов, за каквато си мислиш.

– От самото начало знам, че се обичате. Не е нужно да ми доказваш нищо. Искам само да бъдеш щастлива. Бори се за любовта си, Айше. Това са последните ми думи.