ТОВА БЯХА ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ!“
България получи световно признание за домакинството на първенството за атлети със синдром на Даун
Близо 400 атлети от 27 държави. Пет спорта. Двадесет български състезатели и впечатляващите 27 медала за националния ни отбор.
Но това не са просто числа.
Това е история за смелост, упоритост и доказателство, че спортът няма граници. България посрещна света и показа, че за Слънчевите деца не просто има място сред нас – те са неразделна част от обществото ни. Хора със същите мечти, същите амбиции и същия несломим стремеж към върха.
Според световната федерация шампионатът в София е надминал очакванията.
„Това не беше просто световно първенство. Това беше една олимпиада“, казват от федерацията, която даде изключително висока оценка за организацията, работата на треньорите и усилията на всички, които стоят зад събитието.
За председателя на Българската федерация за адаптирана физическа активност Слав Петков емоцията все още е жива. Подготовката за това първенство е продължила четири години.
„Вълнението още не е отминало. Днес изпращаме последните делегации, а вчера преживяхме една прекрасна церемония по закриването“, споделя той.
„Един ритъм – един свят“
Под това мото между 13 и 19 юни стотици атлети от различни точки на света се събраха в София, обединени не само от любовта към спорта, но и от желанието да покажат, че възможностите са по-силни от ограниченията.
Българските национали започнаха ударно участието си със седем медала още в първия ден. Във втория добавиха нови тринадесет отличия, а в заключителния ден завоюваха още седем медала – четири златни и три бронзови.
В леката атлетика Александър Асенов стана световен шампион на 200 метра спринт, а Светослав Богданов спечели бронзов медал в дисциплината 3000 метра спортно ходене.
Михаела Рангелова блесна в художествената гимнастика, където завоюва две златни отличия на финалите с бухалки и лента при девойките.
В спортната гимнастика българските състезатели добавиха още една световна титла и два бронзови медала в последния ден от надпреварата.
В тениса на корт Пламен Павлов остана на крачка от отличията и завърши четвърти, а в тениса на маса Виктор Иванов достигна до фазата на елиминациите.
За Слав Петков най-голямата победа обаче не е в медалите.
„Да, мисля, че се доказахме пред целия свят като социално отговорна и отворена държава.“
Ако трябва да опише случилото се в София само с три думи, той не се колебае:
„Вдъхновяващо. Незабравимо. Историческо.“
Какво следва?
След успеха на световното първенство Българската федерация вече гледа към следващото голямо предизвикателство.
„Надяваме се да спечелим домакинството на европейско първенство в зала през следващата година. Освен спортисти със синдром на Даун, искаме да включим и още две групи – хора с аутизъм и интелектуални затруднения.“
А най-голямата награда за организаторите остава не броят на медалите и не международните похвали.
Остава радостта, че са успели да подарят усмивки, надежда и вдъхновение на стотици семейства.
И че светът им е отвърнал със същото.