В предния епизод на турския сериал „Плен“: Планът на Афифе влиза в действие и Хира попада в смъртоносен капан. Докато Орхун е принуден да напусне имението заради инсцениран инцидент, Сахра е упоена, а по пътя към болницата майката и дъщерята са отвлечени от хората на Ташкън. Дали Орхун ще стигне навреме, преди Ташкън да осъществи следващата стъпка от плана си?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 21 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
След като Орхун научава, че Хира и Сахра са отвлечени, веднага започва трескаво издирване, без да подозира, че Афифе вече е прикрила следите си и е насочила подозренията към един от охранителите на имението. Междувременно Йекта сключва сделка с Ташкън, но се колебае да изпълни условията му. За да спаси Хира, Орхун решава да заеме мястото на Йекта.
Планът почти успява, но една невинна реплика на Сахра разкрива измамата. След ожесточена престрелка Орхун успява да спаси само момиченцето, а Хира отново попада в ръцете на Ташкън.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Орхун крачи нервно из кабинета си, докато разговаря по телефона, а изражението му е напрегнато и мрачно. На терасата Ерхан координира екипите, като преглежда последните данни. Гласът на Орхун е остър, той бързо изрежда заповедите към своя човек на линията.
– Бъдете в постоянна връзка с полицията! Обадете се и на господин Бурак. Какво става с техническия екип? Искам да научавам всичко в реално време! Съберете отделен екип, който да следи Ташкън. Искам Октай да бъде начело!
Орхун затваря телефона с рязко движение, а в същия момент Ерхан също приключва своя разговор и прави крачка напред.
– Господин Орхун, всичко е организирано. Екипите вече са на път. Акциите ще започнат едновременно.
– Докладвайте ми всяка новина веднага! –отсича Орхун, без да го поглежда.
– Да, господин Орхун – кима Ерхан и се оттегля на крачка разстояние.
В този миг телефонът му звъни. На дисплея се изписва непознат номер, но Орхун веднага разбира кой се обажда.
– Най-после… – процежда през зъби и приема разговора.
От другата страна на линията, в хотелска стая, се чува съсипаният и пречупен глас на Йекта.
– Ташкън ми даде време до утре… Ще убие Хира и Сахра! Аз… – той млъква за момент, задавяйки се от безсилие. – Аз не знам какво да правя…
Орхун моментално поема контрола.
– Ще се справим. Помисли внимателно! Няма време. Има ли тайно убежище? Хора, на които разчита? Каквато и да е следа!
– Не знам… Аз само организирах доставките. Не се месех в останалото. – отвръща Йекта.
Липсата на информация още повече изнервя Орхун.
– Какво иска от теб?
– Пари… два пъти повече, отколкото му дължа. И… информация, с която разполагам.
Орхун веднага реагира, решен на всичко, за да спаси любимите си хора.
– Ако проблемът е в парите, аз ще ги осигуря. Ще ти гарантирам и защита. Донеси ми всичко, с което разполагаш. Не можем да губим повече време. Къде си? Ако си извън страната, ще изпратя хора да те приберат.
Йекта обаче замълчава. Настъпва тежка, раздираща тишина. Орхун усеща, че нещо не е наред.
– Защо мълчиш?
След дълга пауза Йекта прошепва:
– Тази информация е единствената ми гаранция…
Орхун кипва, гневът му избухва с пълна сила.
– По-важна ли е от живота на жена ти и дъщеря ти?
– Дай ми време… До утре сутринта! – изрича бързо Йекта и затваря телефона.
Орхун остава със слушалка в ръка, побеснял от поведението му. Очите му искрят от ярост, а кокалчетата на ръката му побеляват, докато стиска телефона с такава сила, сякаш ще го смаже.
– Какво още има да мислиш, нещастнико?! Ташкън държи Хира и Сахра в ръцете си!
Афифе рисува замислено в ателието си, когато на вратата се чува тихо почукване. Тя оставя четката настрана. – Влезте! – изрича тя, без да се обръща.
Султан влиза плахо в стаята. Афифе прави жест с ръка, подканвайки я да говори, а погледът ѝ е изпълнен с любопитство.
– Господин Орхун е в кабинета си, а господин Ерхан току-що си тръгна… – започва Султан, като пристъпва по-близо. – Не успях да чуя всичко, но Орхун е вдигнал на крак всички хора. Прави всичко възможно, за да спаси жената и детето.
По лицето на Афифе пробягва едва доловима усмивка. Споразумението, което е сключила с Ташкън, ѝ вдъхва увереност.
– Точно както очаквах. Орхун отново е готов да рискува всичко заради тази жена. Но след уговорката ни с Ташкън вече съм спокойна.
Султан кима одобрително, а в съзнанието ѝ изплуват спомените от тайната среща в мрачното убежище на мафиота. Тогава Султан стои пред него, изправяйки гордо глава, за да постави условията на господарката си.
– Моята господарка има само едно единствено условие, за да бъде валидно това споразумение! – заявява Султан, докато Ташкън я наблюдава с повдигнати вежди и насмешка. – Но косъм от косата на Орхун Демирханлъ не трябва да падне! Ако му се случи нещо, срещу себе си ще имате цялата фамилия Демирханлъ!
– Не съм чак толкова глупав… – отвръща Ташкън, като махва пренебрежително с ръка. – И без това моят проблем е само Йекта Асмаоглу.
Султан си отдъхва с облекчение, чувайки думите му. Тя бързо изважда сгънат лист от джоба си и го стоварва с все сила върху масата пред него, като натиска хартията с длан.
– Ще преведете пари на името и номера, записани на този лист! – казва тя с твърд глас. – Това е един от охраната на имението Демирханлъ. Когато господин Орхун започне разследването, всички подозрения ще паднат върху него.
Ташкън поглежда към бележката, а на лицето му се изписва скрито възхищение от коварния план.
– Господарката ти е измислила отличен план. Жалко, че нямам партньор като нея.
Султан го пронизва със студен поглед. – По-добре да не ти е враг. Думите ѝ прозвучават като предупреждение, което дори Ташкън не подценява.
Край на спомена, действието се връща в ателието, Султан продължава да успокоява господарката си, като говори за Ташкън.
– На господин Орхун няма да му се случи нищо. Ташкън е достатъчно умен, за да не се изправя срещу вас. Ще изпълни обещанието си.
Афифе вперва поглед в една точка, убедена, че този път победата е нейна. – Най-накрая ще се отървем от онази жена… – шепне тя на себе си, а след това се обръща към икономката. – Няма никакъв шанс Орхун да разбере, че аз имам нещо общо с това.
Лицето на Афифе изведнъж става сериозно и тя издава заповед с хладен, нетърпящ възражение тон.
– Всичко е подсигурено, но въпреки това не изпускайте Орхун от очи! Каквото и да става!
– Добре, госпожо – отговаря Султан и тихо напуска стаята.
В колибата в гората Хира отчаяно се опитва да разбие вратата, като я блъска с рамо, но всички усилия се оказват напразни. Малката Сахра тревожно наблюдава майка си, а после започва да оглежда помещението с надеждата да намери нещо полезно. На пода забелязва дървена летва, взема я и я подава на Хира с надеждата, че тя може да им помогне.
Макар веднага да разбира, че летвата няма да отвори заключената врата, Хира не иска да разбива надеждите на дъщеря си. Вместо това превръща обикновеното парче дърво във „вълшебна пръчица“, която според нея дарява със смелост и сила всеки, който я държи. Единственото условие е да бъдат произнесени специални магически думи: „Вече не ме е страх. Аз съм силна! Пуф!“.
Сахра с детска искреност се увлича по играта. След като повтаря заклинанието, първо тихо, а после все по-смело и уверено, страхът в очите ѝ постепенно отстъпва място на надеждата. Хира я насърчава и я хвали, радвайки се, че поне за миг е успяла да откъсне мислите на детето от кошмара, в който са попаднали.
Докато се усмихва на Сахра и я прегръща нежно, Хира старателно крие собственото си отчаяние. Тя е готова на всичко, за да запази куража на дъщеря си, въпреки че с всяка изминала минута все по-силно се страхува, че помощта може да не пристигне навреме.
В кабинета на Орхун Ерхан тъкмо приключва поредния си спешен разговор по телефона.
– Да, разбрах те – казва той и бързо затваря, след което се обръща към Орхун с вълнение в гласа. – Господин Орхун, акциите в обектите на Ташкън започнаха. Ако двете са заключени в някое от тези места…
Орхун обаче стои облегнат на бюрото си и погледът му е изпълнен с дълбоко съмнение. Той не вярва, че тези хайки ще дадат бърз резултат.
– Не ми се вярва – прекъсва го Орхун и поклаща глава с горчивина. – Ташкън успява да върти мръсния си бизнес под прикритието на предприемач от години. Със сигурност е предвидил, че ще реагираме точно така.
Ерхан го поглежда любопитно, усещайки, че шефа му вече мисли няколко хода напред. На лицето на Орхун се изписва желязна решителност.
– Направете ми пълен профил на всички хора на Ташкън! Намерете най-слабото звено! Фокусирайте се върху тези с криминално минало. Сигурен съм, че сред тях има някой, когото можем да пречупим с пари или със заплахи.
Ерхан кима в знак на съгласие и бързо си записва нещо, но веднага се сеща за друга важна подробност. – Между другото, открихме причината за повредата на автомобила. В двигателя е сипана захар, за да спре. В подобна ситуация… – Автомобилът блокира напълно – прекъсва го Орхун и довършва изречението му, тъй като веднага сглобява пъзела в главата си. – Точно така. Освен това разбрахме, че по сметката на Гюрхан е преведена огромна сума пари от дясната ръка на Ташкън – добавя Ерхан.
Орхун се замисля за момент, след което отсича категорично:
– Оставете Гюрхан! Ако бяха изпратили парите толкова явно, виновникът щеше да е друг. Очевидно всичко това е направено само за да ми хвърлят прах в очите и да си измислят изкупителна жертва! – Какво ще правим тогава? – пита объркано Ерхан. – Сменете цялата охрана! Вече не можем да имаме доверие на никого от тях! Но истинският виновник рано или късно ще се свърже отново с Ташкън, следете за това – дава указания Орхун и прави крачка към прозореца.
– Както наредихте, подготвих парите и частния самолет за Йекта Асмаоглу, господин Орхун – докладва Ерхан. – Добре. Чакай ме – отвръща той, без да се обръща. – Да, господине – кима Ерхан и тихо напуска стаята.
Ерхан напуска кабинета. Настъпва тягостна тишина. Орхун остава сам, а в съзнанието му отново отекват думите на Йекта: – Това е единствената ми гаранция… Дайте ми време до утре сутринта…
Гневът и безсилието изведнъж връхлитат Орхун с пълна сила. Изражението му помръква и с едно рязко движение на ръката той разхвърля и помита всички папки и документите от бюрото си, оставяйки ги да се разпилеят по пода. Времето изтича, а Йекта все още се колебае… колебание, което може да струва живота на Хира и Сахра.
Светлините на Истанбул бавно угасват и денят отстъпва място на тежка, мрачна нощ. Над града се спуска тишина, но напрежението в сърцата на героите тепърва предстои да избухне.
В изоставената постройка сред гъстата гора Сахра е гушната в скута на майка си. Детето стиска силно намерената дървена пръчица, сякаш в нея е цялото спасение на света. Хира гали нежно косата ѝ и се опитва да прогони страха от очите ѝ, като разказва приказка, но гласът ѝ леко трепери.
– И така… майката и дъщеричката вървели през една голяма гора. Но изведнъж паднали в дълбока яма.
– И после какво станало? – пита Сахра и вдига очи, пълни с любопитство.
– Точно когато си помислили, че всичко е загубено и надеждата им изчезнала, на дъното на ямата блеснала ярка светлина. Майката и детето вдигнали глави и какво да видят… Таткото на момиченцето стоял там, държейки огромен фенер в ръка. Веднага им спуснал една дълга стълба, за да се покатерят.
– Татко ще ни спаси, нали? – промълвява Сахра и в гласа ѝ изгрява крехка надежда.
Хира се усмихва, опитвайки се да вдъхне увереност на малката, въпреки че самата тя е раздирана от несигурност и ужас.
– Разбира се. Баща ти ще дойде… и ще ни спаси. Хайде, затвори очички.
Сахра се сгушва още по-силно в майка си и затваря очи. Хира продължава да гали косата ѝ, но изражението ѝ става сериозно. Тя започва да повтаря тихо, сякаш иска да убеди самата себе си:
– Баща ти ще дойде… Ще ни спаси…
Тези думи преливат в следващата сцена, където в градината на имението Орхун крачи неспокойно. Лицето му е изкривено от напрежение, което не го е напуснало през целия ден. Той държи телефона до ухото си и изслушва Ерхан.
– Акциите приключиха, господин Орхун. Но както предположихте, няма и следа от тях – докладва Ерхан от другата страна на линията.
– Започнахте ли да проучвате хората на Ташкън? – пита бързо Орхун, без да спира да ходи.
– Да, да. Проверките продължават в момента.
Краката на Орхун сами го отвеждат пред тъмната пристройка в двора, където доскоро живееха Хира и детето.
– Нямаме време за губене! Намерете това, което поисках за възможно най-кратко време! – заповядва той.
Орхун затваря телефона, поглежда към пристройката, в която не свети нито един прозорец, и не издържа на напрежението. Пресича прага и влиза вътре.
В тъмната стая всичко напомня за тях. Орхун оглежда празното пространство. Очите му спират първо върху чантата на Хира, оставена в ъгъла, след това върху играчката на Сахра, а накрая погледът му се приковава в шала на Хира, забравен на дивана. Той пристъпва, взема нежно плата в ръката си и го доближава до лицето си. В този момент в съзнанието му изплуват спомените от последните им тежки разговори, когато Хира гордо отказваше неговата помощ.
„– Не я докосвай! – извиква тогава Хира, заставайки пред детето.“ „– Виж, разбирам колко си чувствителна на тема момичето. Но аз просто искам да ви помогна – опитва се да я успокои Орхун.“ „– Не искам никаква помощ, никаква защита, нищо от теб! Нищо не искам! Просто ни остави на мира! – отрязва го тя със сълзи на очи.“ „– Действаш твърде импулсивно! – ядосва се той.“ „– Стига, остави ни на мира!“
Лентата в главата му се превърта към друг момент на сблъсък помежду им.
„– Защо правиш това? – пита я Орхун, търсейки отговори в очите ѝ.“ „– Защото нямам нужда от твоята защита! – заявява гордо Хира.“ „– Аз просто се опитвам да ви предпазя!“ „– Аз сама ще защитя дъщеря си! Нямаме нужда от теб!“
Орхун излиза от спомените си и стисва шала още по-силно. Напълно му е все едно какво е казала тя тогава. Сега той е решен на всичко.
– Каквото и да ми струва… няма да ви изоставя! – казва твърдо той на глас в празната стая.
Лицето на Орхун се изпълва с желязна решителност и той бързо тръгва към изхода на пристройката, готов да обърне света, за да ги открие.
Нощта бавно се оттегля и първите слънчеви лъчи озаряват Истанбул. Новият ден обаче не носи спокойствие, а поставя началото на решителния сблъсък.
В кабинета си Ташкън седи зад бюрото, когато телефонът му започва да звъни. На устните му се изписва ехидна усмивка. Той е напълно сигурен кой го търси, вдига слушалката и започва да говори с подигравателен тон:
– Охо, виж ти… Най-накрая и Йекта се сети за нас.
– Приемам предложението ти – чува се от другата страна изтощеният, но решен на всичко глас на Йекта, който стои в тясната си хотелска стая. – Нека да уточним детайлите.
Ташкън се засмива подло и се обляга доволно на стола си, усещайки вкуса на победата.
– Ето така те искам! Най-накрая дойде на моята дума! Няма нужда да го казвам, но нека все пак да го повторя… Ако се забъркаш с полицията или ако разбера, че ми готвиш капан, жената и детето умират веднага!
– Добре… Кажи ми мястото и часа! – отвръща Йекта.
Ташкън се отпуска назад с победоносна усмивка. Той е убеден, че държи всички карти в ръцете си… без да подозира, че Орхун вече е готов на всичко, за да обърне играта срещу него.
Хира не е мигнала цяла нощ. Седи неподвижно, докато Сахра спи спокойно в скута ѝ, прегърнала своята „магическа пръчка“. Само тя знае колко трудно ѝ е било да скрие страха си зад успокояващите приказки.
Внезапно отвън се чува шум от приближаващ автомобил. Младата жена трепва, а сърцето ѝ започва да бие лудо от безпокойство. Тя притиска детето по-силно до себе си, вярвайки, че часовете на кошмара са към своя край. След броени секунди тежката врата се отваря с рязък скърцащ звук и на прага се появява Мюрсел. Хира веднага се изправя на крака, застава пред него и го измерва с напрегнат поглед.
– Тръгваме! – казва Мюрсел с хладен тон и прави знак с глава към изхода. – Вашият Йекта наистина държи на вас. Трябва да му бъдете благодарни. Хайде, размърдайте се.
Хира се обръща към току-що събудилата се Сахра, която търка сънените си очички. Огромно облекчение залива лицето на майката, а на устните ѝ изгрява щастлива усмивка.
– Хайде, мило моето, тръгваме – шепне Хира с развълнуван глас, докато вдига момиченцето на ръце. – Виж, всичко свърши… Баща ти ни спаси.
Двете бързо напускат мрачната сграда, оставяйки страха зад гърба си.
На горска поляна Ташкън чака заедно с Мюрсел и въоръжените си хора. Зад тях са спрели два автомобила. Мюрсел извежда Хира и Сахра от колата. Въпреки страха си Хира стиска ръката на дъщеря си и се опитва да ѝ вдъхне кураж.
– Не се страхувай, съкровище. Баща ти всеки момент ще дойде. Скоро ще се измъкнем оттук.
В същия момент в далечината се вдига прах и се появява приближаващ автомобил. Стъклата са тъмни и е невъзможно да се види кой седи зад волана. В очите на Хира пламва искра на истинска надежда.
– Виж, татко ти пристигна! Нали ти казах? Той никога няма да ни изостави!
Колата спира на няколко метра от тях. Предният черен прозорец се спуска съвсем леко, оставяйки шофьора скрит в полумрака на купето. Ташкън веднага насочва цялото си внимание натам. От вътрешността на колата отеква преправен, приглушен глас, който звучи досущ като този на Йекта.
– Имам едно условие… Хира и Сахра да се приближат към колата.
Чувайки гласа, майката и дъщерята трепват от вълнение. Сахра не издържа на напрежението и извиква с цяло гърло.
– Татко!
Хира улавя здраво малката ръчичка на момиченцето, за да не направи някоя беля и да не хукне напред безразсъдно. Ташкън обаче усеща, че нещо не е наред, и прави крачка напред, изваждайки оръжието си.
– Не си в позиция да разиграваш игрички! Знаеш много добре какво ще се случи, ако не излезеш веднага оттам! – заплашва мафиотът.
Гласът от купето остава хладнокръвен и повтаря искането си:
– Първо пуснете тях. Тогава ще изляза. Нямам намерение да бягам.
– Ако се опиташ да изчезнеш, всички тук ще измрат! – изрича зловещо Ташкън, след което прави рязък жест към Мюрсел да освободи заложниците.
Хира тръгва бавно към автомобила. Ужасът я парализира, но тя държи главата си високо вдигната заради детето. Навежда се леко към Сахра и ѝ шепне:
– Още малко, миличка, и ще бъдем при татко…
Точно когато двете наближават колата, Ташкън усеща клопката и извиква подозрително:
– Спрете!
Хира спира на място и уплашено поглежда към него. В същия миг обаче Сахра изтръгва ръката си от нейната и хуква напред към отворения прозорец.
– Сахра! – изкрещява ужасено Хиро.
– Казах да спрете! – вбесява се Ташкън.
– Татко! – продължава да тича момиченцето с грейнало от щастие лице.
Хира застива на място, без да смее да помръдне. Детето стига до вратата на колата, но щом поглежда вътре, усмивката му изведнъж изчезва. Момиченцето остава напълно смаяно.
– Мамо… Татко го няма тук!
Зад волана всъщност седи самият Орхун Демирханлъ. Докато Ташкън все още се опитва да проумее какво се случва, хората на Орхун, заели позиции в гората, откриват масиран огън. Пространството се оглася от оглушителни гърмежи.
– Сахра! – писъкът на Хира сцепва въздуха, докато тя се свлича на земята, за да се предпази от куршумите.
В същия миг вратата на автомобила се отваря с гръм и Орхун изскача навън. Той грабва светкавично детето и го прикрива зад корпуса на колата.
– Сахра! – продължава да вика Хира в пълна паника.
– Остани тук и не мърдай! – заповядва Орхун на момиченцето, закривайки го с тялото си.
Ташкън се спуска към беззащитната Хира, за да я използва като жив щит. Орхун забелязва движението му, изважда пистолета си и стреля без да се замисля. Куршумът уцелва мафиота в крака, но въпреки болката и кръвта, той успява да достигне до Хира и я издърпва рязко пред себе си, опирайки дулото на пистолета в слепоочието ѝ.
– Не мърдай! Никой да не прави крачка, иначе тя е мъртва! – крещи неистово Ташкън.
Орхун насочва оръжието си към него, но пръстът му застива върху спусъка. Той не може да стреля, защото всеки негов ход рискува живота на жената, която обича. Всички мъже на Ташкън вече са елиминирани или са свалили оръжията си. Хората на Демирханлъ са наобиколили района, насочили пушките си право в главата на ранения мафиот.
– Пусни я веднага! – изрича Орхун, а в очите му се чете чиста ярост.
Ташкън избухва в зловещ, подигравателен смях, въпреки че едва стои на краката си от болка.
– Демирханлъ! Едното пиленце е при теб, но другото е в моите ръце! Сега какво ще правим, а?
Хира поглежда към Орхун с очи, пълни с неподправен страх и молба за спасение, докато самият Орхун за първи път изглежда напълно безпомощен, изправен пред най-ужасния си кошмар.
Азиз отвлича Елиф и я отвежда в тъмен склад, където безцеремонно я захвърля на пода. Казва ѝ, че ще остане там, докато баща ѝ не върне парите, които дължи. Молбите ѝ за милост не го трогват и той заключва вратата след себе си.
След това Азиз се среща с Гюрбюз и му съобщава, че момичето вече е заключено. Двамата обсъждат дали баща ѝ ще успее да събере парите. Докато Гюрбюз смята Елиф за невинно момиче, Азиз го предупреждава никога да не се доверява на привидната ѝ невинност и му напомня за откритите пари в чантата ѝ. За него всеки човек е потенциален измамник. Разговорът им е прекъснат от появата на сестрата на Гюрбюз – Едже. Момичето се държи безгрижно и закачливо, а брат ѝ я глези, макар и да се преструва, че ѝ се кара за начина, по който е облечена. След като получава пари за пазаруване, Едже си тръгва, а Гюрбюз продължава да се усмихва на хитростта ѝ.
Малко по-късно Едже нарочно пресреща Азиз на улицата. Между двамата бързо става ясно, че имат тайна връзка. Едже е уморена непрекъснато да крият отношенията си, но Азиз отказва да разкрие истината пред Гюрбюз. Не защото се страхува от него, а защото не иска да разваля отношенията си с човека, с когото работи. Преди да се разделят, Едже го кара да ѝ пише вечерта, а Азиз дълго я изпраща с поглед.
В склада Елиф остава сама, изплашена и отчаяна. Тя се моли, а след това през сълзи не може да разбере как баща ѝ е успял да я излъже и да я остави в ръцете на престъпници. В този момент Азиз влиза с храна. Вместо да прояви съжаление, започва да я разпитва дали е знаела за незаконните сделки на баща си. Когато Елиф настоява, че е невинна, той не ѝ вярва. Заплашва я, че не слуша думи, а съди хората по очите им. След това грубо я хваща, блъска я до храната и я принуждава да яде, предупреждавайки я, че онези, които го лъжат, плащат с кръв. Скрит отвън, Тайфун става неволен свидетел на жестокото отношение към момичето.
След като Азиз си тръгва, Тайфун влиза в склада. Опитва се да успокои уплашената Елиф и ѝ казва, че няма намерение да я нарани. Виждайки, че не е докоснала храната, обещава да ѝ донесе друга. Единственото желание на момичето обаче е да получи вода, за да може да се измие и да се помоли. Тайфун веднага се съгласява и Елиф за първи път усеща, че сред тези хора все пак има някой с добро сърце.
Вечерта Тайфун изпълнява обещанието си. Носи туба с вода и чист картон, за да може Елиф спокойно да извърши молитвата си. След като оставя всичко необходимо, тихо се оттегля. Момичето му благодари искрено и веднага започва да се подготвя за молитва.
На излизане от склада Тайфун е засечен от Азиз, който подозрително го разпитва защо е бил там. Тайфун успява да се измъкне с оправданието, че само е проверявал дали всичко е наред. Макар Азиз да не му вярва напълно, го отпраща. Малко по-късно получава обаждане от сестра си Сузан, която се интересува кога ще се прибере и го уверява, че болният им баща е вечерял. В действителност, веднага след разговора, Сузан сваля престорената си загриженост. Тя влиза при безпомощния старец и грубо се опитва насила да го нахрани, въпреки че той моли единствено за вода.
В склада Елиф се моли, когато Азиз отново се появява. Той се подиграва на вярата ѝ и започва да я заплашва. Убеден е, че момичето и баща ѝ крият още пари. Когато тя отново отрича, Азиз я сграбчва, разтърсва я и я предупреждава, че ако не проговори, ще превърне живота ѝ в истински ад. Накрая я блъска на пода и си тръгва, оставяйки я разплакана и сломена.
На следващата сутрин Гюрбюз идва в склада заедно с Азиз и още един свой човек. За разлика от Азиз, той говори привидно спокойно и уверява Елиф, че не искат да я наранят без причина. Само миг по-късно обаче тонът му се променя и той я предупреждава никога да не се опитва да ги мами заедно с баща си. Елиф отново настоява, че не крие нищо. Гюрбюз ѝ дава последен шанс да си спомни нещо полезно, след което си тръгва. На излизане нарежда на своя човек да предупреди „онзи психопат“ да не посяга на момичето, преди работата да е приключила. Чула тези думи, Елиф поглежда към Азиз с ужас, убедена, че именно той е човекът, за когото става дума.