Ренгин разбира, че вече няма време за колебание, след като състоянието ѝ се влошава заради мозъчния тумор. След дълги разговори с Бахар и Харун тя най-накрая се съгласява да се подложи на рисковата операция, въпреки че е наясно, че може никога да не се събуди. Харун поема личен ангажимент именно той да извърши хирургичната интервенция.
Междувременно Серен съобщава на Бахар, че с помощта на полицията е успяла да прибере децата от дома на Марал. Бахар веднага се заема да помогне и на Йонджа. Заедно с адвокат тя носи бебетата при нея и подготвя юридически план, с който да си върне окончателно децата от Моазес. Макар да се страхува, че може да изгуби и двете си дъщери, Йонджа се доверява на Бахар.
Адвокатът на Йонджа свиква пресконференция, на която остро обвинява Моазес, че се опитва насилствено да раздели една майка от собствените ѝ деца. Пред журналистите Йонджа заявява, че никой няма да успее да ѝ ги отнеме и че ще се бори докрай за тях.
В същото време Бахар усеща, че Харун и Чаала крият нещо важно. След настоятелни въпроси Харун признава истината – Ренгин страда от мозъчен тумор. Новината шокира Бахар, която прави всичко възможно да убеди Ренгин да не се отказва от операцията.
Парла започва да подозира, че майка ѝ не ѝ казва истината. Тя настоява да прекара нощта до Ренгин, а по-късно отива в болницата, за да разбере какво се случва. Там случайно чува разговор между Марал и Ураз и научава страшната истина за болестта на майка си. Съкрушена, тя обвинява Ренгин, че отново я е излъгала и е крила истината от нея.
Осъзнавайки колко несигурно е бъдещето ѝ, Ренгин взема съдбоносно решение. Тя прехвърля цялото си наследство на Бахар и я моли, ако операцията завърши трагично, да се грижи за Парла като за собствена дъщеря. За Бахар това е огромна отговорност и доказателство за пълното доверие, което Ренгин вече има към нея.
На финала Наз решава да остави всичко зад гърба си. Тя се качва на самолет и заминава за чужбина, поемайки към ново начало далеч от всички семейни конфликти и драмите, които белязаха живота ѝ.