От момче, което дори не е знаело правилата на волейбола, до национал на България и част от поколение, което мечтае за олимпийския връх. Пътят на Денислав Бърдаров не е нито кратък, нито лесен. Контузии, съмнения и момент, в който дори не е знаел дали изобщо ще продължи да играе.
Днес обаче той е сред лицата на българския национален отбор. Предстои му европейско първенство у дома – сцена, която самият той сравнява с олимпийски игри.
Преди големите мачове в София Бърдаров говори откровено пред bTV за пътя до националния отбор, пропуснатото световно първенство, работата с Джанлоренцо Бленджини, живота извън залата и най-важното – защо за него успехът не се измерва само с медали.
– Спомняш ли си първия ден в залата? Кой те заведе и кой те запали по волейбола?
– Майка ми беше човекът. Преди това съм пробвал няколко спорта. Когато бях на 7 години, започнахме плуване с брат ми, който е две години по-голям. Отдаваше ми се. Шеговито треньорката казваше на майка ми: „Дай ми го, ще го направя шампион“. Харесваше ми, на брат ми обаче не му допадна. Нямаше как родителите ни да ни водят отделно и така и двамата приключихме с плуването.
Майка ми каза, че докато растем, трябва да спортуваме, и ни заведе във волейболната зала – аз на 7, а той на 9 години. Не знаех правилата, не бях играл волейбол, дори не го бях гледал. Малко по малко обаче нещата се получиха. Не ме запали веднага. Но когато започнах да го разбирам, тогава и започнах истински да се забавлявам.
Тренирал съм и таекуондо. В пети-шести клас играех и футбол в училище и ми харесваше доста. Реших да пробвам и двете. Купихме абсолютно всичко – кори, бутонки, всичко необходимо. Семейството ми каза: „Избирай“. Бях вратар. Тренирах точно една седмица и приключих. Таекуондо тренирах четири-пет месеца, а плуване – около година.
– Не игра на световното първенство миналата година. Превърна ли се това в най-голямата ти мотивация?
– Определено ми повлия. В тежките моменти през сезона винаги си спомнях за онзи момент и за чувството на празнота, което изпитах. Никога не искам отново да изпадам в подобно положение. По време на някои мачове именно това ме е мотивирало да дам още повече от себе си.