Носителката на бронзов медал от олимпийските игри Милано – Кортина Лора Христова бе герой в поредното издание на “Гостът на Sportal.bg“.
Лора спечели бронз в индивидуалния старт, но бе само на изстрел от отличие и в масовия старт на олимпиадата в Италия. Преди дни Христова завоюва титлите от държавното първенство в Банско.
“Добре съм, особено положително заредена след вчерашното посрещане в родния ми град и откриването на залата. Видях се с всички представители на местните клубове, които ме гледаха с почит и вдъхновение. Това ме накара да се чувствам горда и ми напомни, че този успех значи много за страната ни”, започна Христова пред Sportal.bg.
“Не знам дали, ние, троянците, сме по-различни, но общината помага за развитието на спорта. Тя влага в нас като спортисти и мисля, че това е една от причините за успехите ни. По биатлон имаме два клуба с доста деца, за което се радвам, че идват все повече.
Мисля, че медалът е от огромно значение за българския биатлон, особено сега, когато искаме да построим специална писта и база за биатлон. Смятам, че държавата този път ще откликне.
Държавното първенство мина добре, с изключение на последния ден, когато направих много грешки в стрелбата. Имаше емоции, защото летях с парапланер, което ми беше за първи път. Отдавна ми се искаше да го направя и след старта бързах веднага да отида, за да може след полета да хвана награждаването и бенефиса на Антон Синапов. Успях да бъда на всичко това.
Летяхме от станцията на връх “Тодорка”, беше ми изключително приятно, не ми стана лошо. Смях се през цялото време, особено като се въртяхме в спирала. Не съм скачала с парашут, но и това предстои.
Не съм практикувала много спортове, балетът ми е първият спорт, но той няма нищо общо с биатлона.
Сещам се за масовия старт на Олимпиадата, но само с хубави емоции, защото това ми беше най-вълнуващият старт. Ще го запомня с хубаво, а не с разочарование или какво е можело да бъде. Наслажадвах се на всеки един момент, а това е и красотата на нашия спорт – един изстрел може да ти донесе медал. Нищо по-различно нямаше в последната стрелба, просто не ми се получи.
Не си представям да съм ловец или да стрелям по друго освен мишена. Не е за мен убиването на живи същества. Около 13 000 патрона изстрелваме по време на подготовката.
В Троян стрелбището има нужда от подобрение. Ние сваляме мишените ръчно, а в чужбина всичко е автоматизирано.
Всички спазвахме указанията на треньора и методите му. Много часове бяха тренировките, имахме много скоростна работа, което го правеше много трудно. Явно даде резултат и имах превес. Предстои да разберем дали Пихлер ще остане като треньор. За всички беше еднакво, но някой път имаше промени.
Аз си запазих всички номера на екипите, запазих си състезателния екип, стартовите номера… Нищо по-специално. Ние познавахме трасето, подготвяли. сме се и миналата зима там, не само тази. Другата разлика е, че аз се чувствах по-подготвена. В Пекин 2022 още не бях влязла в женския отбор и не бях толкова тренирана, докато сега имах много повече увереност.
Височината на трасето на стрелбището много влияе, но на мен не ми повлия негативно. В щафетата първата стрелба на легнал определено се борих с всеки изстрел. Може би се чувствам най-добре в Ленцерхайде, там миналата година на Световното направих отлични резултати и имам хубави емоции. Трасето е подходящо за мен, харесвам Руполдинг и Антхолц.
Не знам да има въпрос, който да не са ми задали тези дни. Навсякъде ми подхвърлят да пробвам баницата. На летището едната ми баба ме чакаше с баница, а аз бях много гладна. Тя ми сложи едно парче и трябваше да дъвча пред всички медии. Не ми е любимата храна в България, например, много харесвам пълнени чушки. Сигурно ми е любима, защото не мога да я хапвам често.
Нищо не ме е подразнило след медала. Аз видях топлина от всички хора, въпреки и лоши стартове, които сме имали. Винаги е имало подкрепа от повечето хора, а на останалите не обръщам внимание. За мен спортистът не трябва да обръща внимание на хейта. Тези хора не са в моите обувки и не могат да разберат през какво преминавам по време на състезания. Аз не злобея срещу тези хора, не се засягам, а просто не им обръщам внимание.
Разковничето на това да останем спокоен и щастлив отбор е това, че сме задружни и се подкрепяме. Ние живеем целогодишно заедно и е важно да намерим общ език. Всеки има тежки моменти, когато не е приятен за околните, но се напасваме и се разбираме. С Мария сме неразделни. Бяхме до Милена след разочарованието и ѝ показахме, че вярваме в нея и че тя може да се справи с това. Ние знаем колко е тежко да си на косъм от медал, четвъртото място хем е много добър резултат, хем е доста кофти. Тя се представи страхотно, въпреки болестта ѝ. Тя въпреки всички трудности достигна върхова спортна форма за Олимпиадата.
Трябва да се пазим постоянно, защото имунитетът пада, когато си в топ форма. Случват се такива неща с вируси, не можем да се опазим съвсем. Ние живеем постоянно в хотели и е неизбежно някой път. За радост аз успях да се размина с малкия дявол и за 3 дни се излекувах. Тя още трябва да се справя с бактерията, която има, а другите в отбора също бяха доста болни.
Не знам колко дни съм извън България, но 10 месеца сме в чужбина. Лишава ме от личен живот, не съм си вкъщи до семейството и приятелите. Готова съм да платя тази цена и смятам, че си струваше.
В социалните мрежи съм общувала с другите ни спортисти, но нашите пътища не се пресичат. Все пак, се познаваме всичките. В биатлона Мартен Фуркад ми е идол, на първата олимпиада бях много развълнувана, като го видях. Снимахме се, той беше много усмихнат, а аз бях много щастлива. Сега пък той сам ме заговори, и то преди медала още. Много земен човек, така ми се стори. Щом легенда като Бьорндален е научил за мен, то това ме ласкае.
Западните медии ме питаха как стрелям толкова точно, питаха ме дали съм изненадана, обичайните въпроси.
Предстои почивка, аз предпочитам планината, но не бих отказала и море за 2-3 дни. Но ще си остана вкъщи, защото имам още задачи и искам да си почина от пътуванията. Около месец имаме почивка. Следващата ми цел на олимпиада е или да задържа нивото, или да запиша по-добър резултат. Дотогава има много време, затова си поставям малки цели дотогава. Най-важното е всеки ден да съм по-добра от следващия”, завърши Христова пред Sportal.bg.