„Наследство“, еп.854: Яман търси Юсуф, но… бива отровен! – какво ще се случи

Яман и Нана се срещат с тъщата на Отровата – единствения оцелял свидетел на кървавата трагедия отпреди шест години. Жената е уплашена и първоначално отказва да говори. Нана обаче я моли да им помогне заради Юсуф.

– Той не е мой син, той е повече от душата ми. Ти също си загубила внука си… Моето момче сега е в ръцете на този негодник. Моля те, помогни ми.

Думите ѝ разтърсват жената и тя най-сетне решава да разкаже истината.

В онзи ден Отровата бил извън себе си от ярост. Изправил хората си пред себе си и започнал да ги убива един след друг. Когато един от тях опитал да избяга, Отровата стрелял след него, но куршумът не улучил беглеца.

Улучил собствения му син.

Момчето паднало окървавено на земята. Когато съпругата на Отровата видяла детето си, го попитала какво е направил. Тогава той напълно изгубил разсъдъка си. Вместо да приеме, че сам е убил сина си, си внушил, че виновен е Яман Къръмлъ.

След това убил жена си и останалите хора около него.

Тъщата му успяла да се скрие и да уведоми полицията, но Отровата я забелязал и стрелял по нея. Той бил убеден, че я е убил, и до този момент не знаел, че тя е оцеляла.

Жената признава през сълзи, че е загубила и дъщеря си, и внука си. Не знае дори къде е погребано момчето. След смъртта му Отровата взел тялото и изчезнал.

Тази подробност привлича вниманието на Яман. Той започва да задава въпроси за места, които биха могли да имат специално значение за Отровата и сина му. Оказва се, че той почти не прекарвал време с детето и се отнасял към него по-скоро като към затворник. Тогава Яман пита къде се е родило момчето.

Отговорът дава първата истинска следа към Юсуф.

Синът на Отровата е роден в мазе. По онова време баща му се укривал от полицията, а жена му била в последните дни на бременността си. Когато започнало раждането, двамата се намирали в едно от скривалищата му и именно там детето дошло на бял свят.

На път към колата Нана не разбира защо Яман се е заинтересувал точно от мястото, където е роден синът на Отровата.

Яман обаче вече е направил връзката. Според него някои хора се връщат към началото, когато искат да сложат край на миналото. Самият той е преживял най-тежката си среща със собственото си минало именно в къщата, в която е роден.

Затова е убеден, че Отровата е погребал сина си там, където момчето се е родило. А след като е заявил, че животът на Юсуф ще изчезне заедно с живота на неговия син, Яман стига до извода, че именно там държи и Юсуф.

– Юсуф е там. Да вървим!

Двамата веднага тръгват натам.

Яман обаче няма намерение да позволява на Нана да се изложи на опасност. По пътя я оставя пред болницата и продължава сам.

Нана бързо разбира какво е направил. Спира такси и нарежда на шофьора да последва Яман.

Яман стига до предполагаемото скривалище на Отровата. Още при влизането чува гласа на Юсуф, който вика за помощ.

Той се втурва към гласа, но скоро открива истината – това е само запис от диктофон.

Отровата е знаел, че Яман ще намери мястото, и му е подготвил капан.

От високоговорител се разнася предварително записаният му глас. Той разкрива, че вече знае за срещата на Яман с бившата му тъща. Досега е смятал жената за мъртва, но благодарение на Яман е разбрал, че е оцеляла.

И намеква, че вече е довършил започнатото преди шест години.

Докато слуша, Яман забелязва дрехите на Юсуф върху един стол. Взема ги в ръце, без да подозира, че точно това е очаквал врагът му.

Скоро започва да усеща силно парене по ръцете. Завива му се свят, дишането му се затруднява, а тялото му започва да отслабва.

Тогава Отровата разкрива истината – дрехите на Юсуф са напоени с отрова.

Той предупреждава Яман, че ако не получи противоотрова в рамките на един час, ще умре в мъки. Отровата вече прониква в организма му и постепенно се насочва към сърцето и мозъка.

Яман се опитва да излезе, но краката му вече не го държат. Силите бързо го напускат.

Той се свлича на земята, а съзнанието му започва да се замъглява.

Отровата го подканя да спре да се съпротивлява. Скоро, предупреждава го той, няма да може да помръдне дори пръст.

Яман се бори да остане в съзнание. Зрението му се замъглява и в унеса си вижда Юсуф. Момчето сякаш стои пред него и протяга ръка.

– Чичо, моля те, не ме оставяй. Тук е тъмно. Ела при мен. Хвани ме за ръката.

– Юсуф… Трябва да се махнем оттук…

Но Юсуф продължава да го вика към себе си.

– Ела, чичо. Хвани ръката ми.

Яман с огромно усилие протяга ръка към него.

Образът на Юсуф едновременно го държи в съзнание и го тегли към мрака.

Нана успява да открие автомобила на Яман на една от съседните улици и тръгва да го търси. Слиза в мазето и намира Яман в тежко състояние.

Той едва успява да я предупреди: – Не докосвай дрехите на Юсуф… Отровни са…

Нана се опитва да запази самообладание. – Яман, чуваш ли ме? Трябва да издържиш!

Нана веднага се обажда на бърза помощ.

Яман ѝ казва, че Отровата е оставил запис и че веществото е много силно. Страхува се, че може би вече е прекалено късно. Нана отказва да го слуша.

– Не говори така! Не хаби силите си. Трябват ти, за да се бориш. Още нищо не е свършило!

Тя съобщава на спешния екип, че Яман е бил отровен чрез допир, и с негова помощ успява да даде точния адрес. Но състоянието му продължава да се влошава.

Нана нервно чака пред болничната стая на Яман. Когато лекарят излиза, тя веднага се втурва към него.

– Как е той? Добре е, нали? Той е силен…

Лекарят я успокоява – противоотровата вече започва да действа. За да се възстанови напълно обаче, Яман трябва да почива и редовно да приема лекарствата си. Нана пита дали може да го види и веднага влиза в стаята.

Щом я вижда, Яман избухва: – Махай се оттук!

Нана е смаяна от реакцията му.

– За какво говориш? Защо?

– Казах ти да си вървиш!

Вместо да го послуша, Нана затваря вратата и се доближава до него.

– Няма да изляза. Ще ми кажеш какво се случи. Защо се държиш така?

Тогава Яман вече не успява да сдържи натрупаната болка.

– Отровата ми отне Юсуф! Закъснях. Не успях да го спася. Ако бях стигнал малко по-рано…

Той се обвинява за всичко, което се е случило. Юсуф е в ръцете на Отровата. Акча се бори за живота си. А те все още не знаят как да заловят врага си.

– Провалих всичко! – признава Яман.

Нана отказва да му позволи да се самоунищожава от вина.

– Погледни ме в очите.

Яман я поглежда, а тя му напомня какъв човек е за всички тях.

Той е този, който ги изправя на крака всеки път, когато паднат. Този, който ги защитава и ги държи заедно като семейство.

– Затова спри да се наказваш и тръгни след този психопат.

Думите ѝ успяват да пробият отчаянието му.

Яман я прегръща.

– Ще го намеря. Ще намеря Юсуф. Сега ми се изплъзна, но ще го намеря.

Нана продължава да го прегръща, давайки му силата, от която има нужда.

По-късно Нана носи чай на Яман и си спомня щастлив момент с Юсуф в кухнята. Споменът я разплаква.

– Дръж се, мое момче. Моля те, издържи. Ще те спасим.

Когато влиза в стаята, Яман го няма. От медицинска сестра разбира накъде е тръгнал и го последва.

Нана намира Яман до леглото на Акча. Той я моли да издържи и ѝ обещава, че ще върне Юсуф у дома , за да може отново да прегърне и целуне внука си.

Нана застава до него и го уверява, че Акча е силна и ще се събуди. Представя си как семейството отново е заедно – Акча приготвя любимия десерт на Юсуф, а след вечерята го отвежда в стаята му и му чете приказка преди сън.

Нана не успява да сдържи сълзите си и се сгушва в Яман. Двамата се прегръщат, търсейки един в друг сили да продължат борбата за Юсуф.

Междувременно Отровата вече е преместил Юсуф и Тунджай в ново скривалище.

Въпреки инжекциите и всичко, което преживява, Юсуф продължава да се съпротивлява. Момчето категорично заявява, че никога няма да забрави чичо си.

– Прави каквото искаш, но никога няма да забравя чичо си! И той няма да ме забрави. Ще дойде да ме спаси!

Увереността му вбесява Отровата.

Той се навежда към момчето и му заявява, че скоро няма да помни дори съществуването на Яман. Ако планът му успее, Юсуф ще забрави семейството си, миналото си и всички хора, които обича.

– Ще го забравиш! Няма дори да знаеш, че съществува. Отсега нататък ще познаваш само мен… своя господар!

Но въпреки заплахите и експериментите на Отровата, Юсуф продължава да вярва, че Яман ще го намери и ще го спаси.

Корай излиза от болницата, а Айше е принудена да се грижи за него въпреки всичко, което се е случило между тях. Ферит обаче усеща, че зад поведението им се крие нещо повече, и започва да търси истината. Ще успее ли да разкрие тайната на Айше, преди Корай да я принуди да изпълни обещанието си?