„Наследство“, еп.798: Яман спасява Нана, но Идрис се намесва…

В епизод 797 на „Наследство“: Яман и всички останали са убедени, че Нана е мъртва… до момента, в който Яман посещава гроба на Азиз.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 798 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман успява да намери Недим и Нана. За съжаление, когато Яман и Нана вече са на път да избягат, Идрис нанася своя удар. Воден от жажда за отмъщение срещу Къръмлъ, той ги напада и ги завързва, превръщайки бягството им в нов кошмар.

Недим все още не се е отказал от намерението си да замине с Нана, но плановете му се сблъскват с неочаквана пречка и всичко се обърква в последния момент.

Междувременно Неше се уверява, че Волкан не е безразличен към нея.

От своя страна Ибо и Кара решават да сдобрят Ферит и Айше, но добронамереният им план води до точно обратния резултат и напрежението между двамата се задълбочава още повече.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман и Ферит преглеждат напрегнато записите от охранителните камери на гробищата. Очите на Яман са насочени право в монитора, а челюстта му е стисната до краен предел. Изведнъж той посочва към екрана, усещайки как надеждата се завръща в гърдите му – Нана е жива.

Яман най-накрая открива скривалището, поваля Недим с няколко удара на земята и спасява Нана.

– Намери ме… Дойде да ме спасиш – казва щастлива Нана и се притиска към него. Яман я оглежда напрегнато. – Добре ли си? – пита той. – Щом си тук, вече съм добре. – Трябва ми въже, за да го вържа – казва той и посочва Недим. Нана кимва бързо. – Вътре имаше едно. Веднага ще отида да го взема. – Изрод… – процежда Яман през зъби.

Нана влиза в склада, когато от вътре се чува шум. Яман веднага влиза в склада и вижда Нана да лежи безжизнена на пода. Той тръгва към нея, когато от сенките изниква маскираният Идрис. Той действа светкавично, замахва с тежък предмет и поваля Яман на земята с мощен удар.

– Ранното ти заминаване се отменя, Къръмлъ! – изрича Идрис с леден глас. – Нека първо завършим нашата история, а после можеш да вървиш… право в ада!

Малко по-късно Недим бавно идва на себе си, разтривайки врата си. Идрис стои пред него и го гледа отвисоко с насмешка.

– Добро утро, зетко. Добре ли спа? – подхвърля Идрис. Недим се сепва и се опитва да се изправи. – Как се озова тук?! – Вместо да питаш „защо“, трябва да кажеш „дойде точно навреме, страхотен си“ и да ми целунеш ръка. Ако не бях аз, пак щеше да провалиш всичко, зетко.

– Но как? Как ни откри?

– Докато ти взе момичето и постигна своето желание, аз започнах да работя за моето собствено. Следих го, за да го притисна някъде и да го довърша. Той мислеше, че Нана е мъртва, и беше напълно съкрушен, отиде на гроба на Азиз.

Пред очите на Идрис изплува споменът как Яман стоеи съкрушен на гробищата, притискайки часовника към гърдите си и повтаряйки: „Жива е… Оставила ми е знак. Жива е!“.

– Бях по петите му, за да го убия – продължава Идрис. – Но нещо се случи, той изведнъж застигна… сякаш откри някаква следа. Започнах да го следя и така стигнах чак дотук. – Къде са те сега? – пита напрегнато Недим. – Вътре са. Кязим ги върза и двамата.

– Защо Кязим носи маска? – повдига вежди Недим. – На онзи изрод Къръмлъ не може да се вярва. Преди разби вратата и избяга. Съсипа ме. Но този път историята няма да се повтори. Няма да му позволя да разбере, че сме живи, до последната секунда, зетко.

Изведнъж Недим се сеща за уговорения кораб и пребледнява. – От колко време съм в безсъзнание? Корабът… Проклятие! – Той набира номера на контрабандиста с треперещи пръсти. Отсреща се чува груб мъжки глас. – Къде се губиш? Звъня ти постоянно, но не вдигаш! – Имахме малък проблем – обяснява Недим. – Ние вече сме на път, да знаеш. Трябва да изчакаш до утре. Подготви се.

– Не говори глупости! Какво утре? Трябва да е днес! На всяка цена!

– Малшанс. Внимавай да не закъснееш утре! – отсича мъжът и затваря.

Недим захвърля телефона, а лицето му става мрачно от гняв. – Проклятие! Съсипа всичките ми планове! – Той поглежда уплашено към Идрис. – Ами ако онзи полицай, приятелят на Яман, знае за това място?

– Бъди спокоен – отвръща Идрис с леден тон. – Полицията не знае нищо. Ако имаха новини, досега да са ни прибрали. Преминахме през трудното. Останалото е детска игра.

– Не бъди толкова сигурен… – отвръща Недим.

– Настъпи моят голям ден за разплата – казва Идрис със зловеща усмивка. – Излязох от дълбините на ада заради днешния ден. Никой не може да отнеме Къръмлъ от ръцете ми!

Неше си урежда среща с Тимур в малко кафене. Вече знаем, че тя знае неговата тайна – момчето е просто кукла на конци, която повтаря всяка дума, диктувана от Волкан през скритата слушалка в ухото му. Неше решава да проведе откровен разговор, за да измъкне истината.

– Тимур… изгубихме толкова много време – започва Неше и го поглежда право в очите. – Ако ми беше казал по-рано, че ме обичаш… Защо не го направи?

– Защото… защото… – заеква Тимур, докато Волкан отсреща се поти от напрежение и трескаво мисли какво да отговори. – Мислех, че не си подхождаме. – А откъде можеше да го знаеш, след като дори не ме попита? – настоява Неше, без да отделя поглед от него. – Страхувах се, че приятелството ни ще се срине – обяснява момчето, докато Волкан му шепне думите с развълнуван глас.

„Божичко… Волкан също мислеше така!“ – отбелязва в мислите си Неше, усещайки как сърцето ѝ забива лудо.

– Кога за първи път разбра, че ме обичаш? – пита тя. – Не стана веднага – признава Тимур, следвайки инструкциите. – Едва по-късно… когато видях блясъка в очите ти. Разглах, че животът ми става по-красив, когато си близо до мен. Изгубих толкова ценно време… Едва тогава проумях какво голямо сърце имаш и на какви саможертви си готова.

Неше усеща как очите ѝ се насълзяват от вълнение. Тя вече е напълно сигурна в истината. „Това няма нищо общо с Тимур… Това са истинските чувства на Волкан…“ – мисли си Неше.

Планът на Кара и Ибо, чиято цел е да накарат Ферит и Айше да се сдибрят, претърпява пълен крах. Вместо прегръдки, Айше изгубва контрол и забива звучна плесница на комисаря. Вбесен от това действие, Ферит веднага щраква белезниците на ръцете ѝ и я затваря в ареста.

Ибо седи в коридора на управлението, хванал главата си с две ръце. – Какво направихме ние? – казва с притеснение той, поглеждайки към съпругата си. – Икахаме да ги съберем, а само влошихме нещата! – Операцията завърши с пълно фиаско – въздъхва тежко Кара и кръстосва ръце. – Провалихме всичко, но това не е краят. Време е да започнем нова мисия.

– Ще направя каквото трябва! Ако се налага, ще действам без вода и храна! – заявява Ибо с голям ентусиазъм.

– Ибо, кажи ми, ти как се сдобряваш с мен след скандал? – пита Кара с лека усмивка. – Възхищавам се на твоето чувство за хумор. – Значи се досещаш накъде бия, нали? – Да! Веднага поръчвам двоен Искендер кебап с много масло! – отговаря Ибо с пълна убеденост. – Какви ги говориш?! – Ами нали така се сдобряваме винаги? Поръчваме си Искендер, нали? – Престани да приказваш глупости! – прекъсва го тя. – Сдобряваме се, защото ни е страх да не се загубим един друг! Ужасът от раздялата ни кара да го правим! – Имаш право… – замисля се Ибо, а после добавя тихо: – Но пак ще поръчам кебап, защото огладнях.

Камерата се пренася в ареста на полицейското управление пред килиите. Ферит седи на стола в коридора, отпивайки демонстративно от чаша с кафе. От другата страна на решетките Айше крачи бясна, хванала железата с ръце.

– Нямаш право да ме държиш тук! – избухва тя и гласът ѝ ехти в помещението. – Ще те вкарам в затвора за злоупотреба с власт! – Заповядайте, госпожо комисар – отговаря Ферит с иронично спокойствие. – Записвам всяка твоя заплаха. Ще ги използвам срещу теб. Приготви се за дълга почивка зад решетките заради обида на своя добродушен и успешен шеф! – Ще те разкъсам на парчета, Ферит! Ще съжаляваш! – крещи Айше.

В този момент в коридора влиза инспекторът, видимо ядосан от виковете. – Какво става тук?! – пита той с висок тон и застава между двамата.

– Искам да подам жалба! – обявява Айше и посочва колегата си. – Комисарят ме заключи тук заради лични вражди! Това е злоупотреба с власт!

– Всъщност аз подавам жалба – прекъсва я Ферит и се изправя бавно. – Тази жена удари своя началник!

– Достатъчно! – прекъсва ги инспекторът и вдига ръка. – Няма да позволя такова непрофесионално поведение тук! Очаквам компромис! Или ще се разберете, или едно от вас си тръгва!

– Шефе, съжалявам, но нямам никакво намерение да търся разбирателство с този човек – казва твърдо Айше и вирва брадичка.

– А аз нямам намерение да работя с тази жена – добавя Ферит със същия инат.

– Аз казах каквото имах да казвам! – обявява инспекторът и се завърта на пета. – Тогава едно от вас ще трябва да напусне!

– Довиждане, комисар Ферит! – казва Айше и му маха с ръка през решетките. – Пожелавам ви успехи на новата работа! – отвръща Ферит, като също маха с фалшива любезност.