Орхун вижда Хира за първи път след шест години…. Това, което открива за живота ѝ, разбива сърцето му на хиляди парчета.

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира е съсипана от жестоките думи на Орхун, но съдбата ѝ поднася неочаквано чудо – тя разбира, че носи неговото дете. Докато Орхун остава в пълно неведение за бременността ѝ, Афифе научава истината и решава да я принуди да направи аборт. Хира се изправя срещу най-страшния кошмар в живота си…

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 4 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун излиза от затвора след шест години с една-единствена мечта, да намери Хира и да започне живота си отначало.

Но съдбата му ударя жесток шамар. Жената, за която е живял през всичките тези години, вече има нов живот… съпруг и дете.

Докато Орхун се опитва да приеме болезнената истина, Хира трепери от страх да не бъде разкрита тайната, която пази с цената на всичко, че малката Сахра е негова дъщеря.

А когато една случайност ги изправя очи в очи след години раздяла, любовта, болката и неизказаните истини избухват с разрушителна сила…

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун Демирханлъ най-после излиза на свобода. След шест години зад решетките съдът официално признава невинността му, а новите доказателства разбиват на пух и прах обвинението за убийство. В мрачната атмосфера на затвора съкилийниците му се сбогуват с уважение, а Орхун стиска малката снимка на Хира, която е пазил като най-ценния си спомен през всичките тези години. Свободата е пред него… но сърцето му остава заключено в миналото.

Още с излизането си Орхун не мисли за имението, за богатството или за изгубените години. Има само една цел – да открие Хира.

Адвокатката Дефне, която години наред не се е отказала от битката за свободата му, остава изненадана колко отчаяно Орхун търси следите на жената, която някога сам е прогонил от живота си. Орхун веднага нарежда мащабно издирване – в Турция и извън нея. Надеждата му е жива… но съдбата вече е написала друг сценарий.

Далеч от мрачните спомени, край спокойно езеро, Хира живее съвсем различен живот. До нея е Йекта, а малката Сахра изпълва света ѝ със смях и нежност. Хира изглежда по-зряла, по-спокойна… но в очите ѝ още лежи сянката на стара болка. Докато детето играе щастливо с Йекта, Хира за миг си позволява да мечтае за мирен живот далеч от всичко преживяно. Но когато самолет прорязва небето, спомените за Орхун нахлуват като буря, която никога не е утихвала напълно.

В имението Демирханлъ Афифе подготвя грандиозно посрещане за сина си. За нея това е денят, в който фамилната чест е възстановена. Орхун обаче пристъпва прага на дома си като човек, който не може да намери покой. Докато всички празнуват завръщането му, той продължава трескаво да търси Хира. А когато остава сам в кабинета си и стиска брачната халка на любимата жена, миналото оживява с пълна сила.

Обещанието му ехти в тишината като клетва: – Докато не ме забравиш… аз винаги ще намеря път към теб!

Действието се пренася в светлата и модерна кухня на Йекта.

Малката Сахра е седнала на масата, а прислужницата предпазливо подрежда в една чиния току-що изпечени, ароматни сладки. На заден план от малкото радио на плота тихо се леят новините:

„Пустинният прах от Африка, който се насочва към Турция, вече достигна района на Мармара. Експертите предупреждават гражданите с алергии да бъдат изключително внимателни. При излизане навън е препоръчително да се носят очила и защитни маски…“

Гласовете в кухнята застъпват монотонния глас от радиото. – Виж какво има тук, меденки! Едни от любимите ти – усмихва се прислужницата и подава чинията на детето.

– Благодаря ти – радва се Сахра и веднага протяга ръчичка.

– Да ти е сладко, миличка. Но внимавай да не се опариш, нали? Сега ги извадих от фурната.

В този момент в кухнята влиза Хира. Облеклото и елегантната ѝ прическа подчертават зрялата ѝ красота, но погледът ѝ остава същият – пълен с майчина нежност. Тя поглежда към дъщеря си и казва: – Още щом усетих този аромат, се сетих, че ще те намеря точно тук.

– Госпожо, да приготвя ли една чиния и за вас? – любезно се обръща към нея прислужницата.

– Не, благодаря ти, няма нужда – отвръща Хира, приближава се до Сахра и нежно целува косата ѝ. – Искаш ли малко топло мляко с мед към тях?

– Да, искам! – кима въодушевено момиченцето.

– Добре, веднага ще ти направя – Хира се усмихва и започва да приготвя напитката.

Радиото продължава да звучи на заден план, преминавайки към международните новини: „…Милиони хора ще бъдат принудени да мигрират заради загубата на имущество и човешки животи в резултат на глобалното затопляне…“

Хира поглежда за секунда към дъщеря си, която в момента се опитва да „храни“ плюшеното си мече с парченце сладка. Тази гледка изпълва сърцето ѝ с мигновено спокойствие. Тя взема стъклената чаша, за да налее млякото, но в този момент дикторът по радиото рязко променя интонацията си:

„Уважаеми слушатели, предаваме извънредна новина от последната минута. Известният бизнесмен Орхун Демирханлъ, който прекара последните 6 години в затвора по обвинение в убийство, беше освободен днес. Беше съобщено, че Демирханлъ, който излежаваше доживотна присъда, е пуснат на свобода след представяне на нови, категорични доказателства пред съда…“

Чувайки това име, Хира застива на място. Земята под краката ѝ сякаш се разтваря. Шокът е толкова голям, че пръстите ѝ изтръпват – стъклената чаша се изплъзва от ръката ѝ и се разбива на парчета на пода с оглушителен звън. Малката Сахра подскача уплашено от стола, а прислужницата веднага се затичва към тях.

„Адвокатът на Орхун Демирханлъ…“ – продължава да звучи от радиото.

– О, госпожо! Спокойно, аз ще събера стъклата, не се мърдайте! – вика прислужницата и грабва метлата.

„…ще направи официално изявление съвсем скоро. За да научим повече за това изненадващо решение на съда, се свързваме на живо с нашата репортерка…“

– Мамо… – уплашено промълвява Сахра и се навежда, опитвайки се с малките си ръчички да помогне и да вдигне едно от големите парчета стъкло.

Виждайки това, Хира изпада в паника. Тя грубо и рязко дръпва детето назад, далеч от опасните стъкла: – Не! Не пипай!

Сахра застива, изненадана и стресната от неочаквано острия и висок тон на майка си. Тя я поглежда с невинни, насълзени очи: – Но аз просто исках да ти помогна, мамо…

Хира осъзнава, че е реагирала твърде бурно. Разбира се, тя се страхува дъщеря ѝ да не се пореже, но истината е, че в този момент в нея говори чистият ужас от чутата новина. Страхът от миналото я кара инстинктивно да прегърне детето си, опитвайки се да го защити от целия свят.

– Знам, миличка, знам… – казва по-меко Хира, като гласът ѝ трепери, а очите ѝ трескаво шарят по пода. – Просто се изплаших да не нараниш ръчичката си. Ела при мен… – Тя притиска Сахра до себе си, докато в главата ѝ продължава да кънти само едно име: Орхун Демирханлъ.

Малко по-късно Орхун най-сетне получава новина за Хира. Тя е жива… в Истанбул. Но следващите думи на Ерхан разкъсват света му. Хира е омъжена. И има дете. За миг всичко рухва. Мъжът, който е оцелял в затвора, остава безсилен пред една истина, която смазва сърцето му. Орхун не обвинява Хира. Напротив – вярва, че тя просто е изпълнила последната му молба да продължи живота си. Но болката в очите му е безмилостна. Свободата вече не прилича на спасение… а на нов затвор.

В същото време в дома на Йекта, напрежението в стаята на Хира може да се отреже с нож. Йекта стои пред нея, следейки всяка нейна мимика, докато тя се разхожда уплашено из стаята. – Няма да стане! Той никога няма да разбере, че има дете! Ще направя всичко, което е по силите ми, за да предотвратя това! – заканва се тя, а очите ѝ искрят от гняв.

Йекта се приближава до тоалетката, отваря малката кутийка за бижута и изважда брачната халка, която Хира така и не е слагала на пръста си досега.

– Щом Орхун е на свобода, трябва да бъдем много по-внимателни. Трябва да изглеждаме убедително… заради нашето дете – казва той с премерен, сериозен тон.

Хира поглежда към златния пръстен в ръката му, колебайки се за миг. След това, с решително движение, взема халката и я поставя на безименния си пръст. Йекта едва удържа вълнението си, но по лицето му се изписва радост. В този момент телефонът в джоба му извънява настоятелно – търси го Седат, неговият доверен човек. – Трябва да отговоря, може да е важно. Ало? – казва Йекта и бързо излиза в коридора, за да говори насаме.

Останала сама, Хира свежда очи към сватбения пръстен, а в погледа ѝ се чете огромна, горчива болка. Точно тогава вратата се разтваря рязко и малката Сахра дотичва при нея. – Мамо! – извиква звънливо детето. Хира веднага се сепва, тъгата по лицето ѝ изчезва за миг и тя бързо слага най-топлата си майчина усмивка. – Златото ми… – отвръща нежно тя. Момиченцето я поглежда с умолителни очи: – Ще поиграем ли на топка в градината? – Разбира се, миличка. Веднага излизаме да играем – казва Хира, спуска се на колене, прегръща силно детето си и го целува по бузата, опитвайки се да забрави за надвисналата заплаха.

В огромната градина на имението Орхун се е уединил, опитвайки се да избяга от задушаващата атмосфера на къщата. Мъжът върви неспокойно по зелената морава, но в който и ъгъл на двора да погледне, пред очите му веднага изплуват образи от миналото. Накъдето и да се обърне, той вижда Хира.

В съзнанието му неочаквано нахлува един далечен, красив спомен. Вижда я как стои сред разцъфналите цветя, сияеща и чиста. – С години живях в пустинята… Само пясък и слънце… Целият ми свят се крепеше на тези две неща. Докато не се появи ти. Ти превърна живота ми в тучна, зелена градина… – казва тогава тя с онзи неин топъл, галещ глас. Орхун затваря очи, но краката му сами го отвеждат към дървената пейка, където толкова пъти са седели рамо до рамо. Представя си как тя го прегръща с цялата си любов и го притиска до себе си. Осъзнавайки, че всичко е само илюзия, Орхун свива юмруци до побеляване, борейки се с безсилния гняв, който го изяжда отвътре.

Острият звук на телефона го сепва и го изтръгва от тежките мисли. Поглежда екрана – търси го Нуршах. Той бързо вдига. – Нуршах! Не, не ме безпокоиш… Всъщност, много се радвам, че се обади. След толкова време… Добре е да чуя гласа на сестра си – казва той, като се опитва да скрие вълнението си. Нуршах веднага започва да го разпитва дали има новини за Хира. Орхун изпуска тежко въздух, раменете му се отпускат. – Да. Намерих я… – казва той. От другата страна на линията се чуват радостни възклицания, а сестра му го засипва с куп въпроси. Орхун я прекъсва с пречупен, задавен глас: – Нуршах… Не е това, което мислиш… Изслушай ме… Хира е омъжена! Има и дете! – Настъпва мъртвешка тишина, Нуршах е шокирана и съкрушена от чутото. – Точно така, правилно ме чу! Но не мога да ѝ се сърдя. Нямам право да ѝ искам сметка. Сам ѝ казах тогава: „Забрави за мен. Иди и изживей живота си.“ Направих го, защото знаех, че ако не я отблъсна, тя щеше да ме чака до последния си дъх. Това беше най-доброто за нея… Да бъде щастлива, да бъде свободна… – споделя той с горчивина, но в гласа му все още личи онази позната мъжка сила. – Когато разбрах за освобождаването си, исках просто да я открия, да знам, че е добре. Някъде дълбоко в себе си се надявах, че всичко между нас ще бъде както преди. Защото каквото и да бяхме преживели, вярвах, че връзката ни е неразрушима. Но тя е изпълнила завета ми. Сега има нов живот, ново семейство! – Орхун преглъща трудно, сякаш думите засядат на гърлото му. – Оказва се, че истинският затвор е бил тук, отвън… – въздиша той. Нуршах го пита какво смята да прави оттук нататък, което го кара да изнерви още повече. – Не знам! Когато излязох, нямах нищо друго в ума си, освен да я видя. Но сега… – Орхун бърка в джоба си, изважда смачкания лист с адреса ѝ и го поглежда със свито сърце. – Имам ли изобщо право да се появя пред нея? – промълвява той, напълно объркан от удара, който му нанесе съдбата.

Но зад спокойната си визия Йекта крие опасни тайни и сенчести сделки, които могат да повлекат всички към пропастта.

Влизате в просторния хол на Йекта, където той стои до прозореца, провеждайки поредния си поверителен разговор по телефона. От напрегнатия му тон и бързия преглед на стаята веднага се усеща, че става въпрос за опасна и незаконна схема.

– Всичко е наред, нали? – пита тихо той, оглеждайки се към вратата. На другата страна на линията, неговият доверен човек Седат говори от автомобила си. – Потопихме лодката точно както заповядахте, господине. Нямаше никакви усложнения. Златото е изцяло в наши ръце – докладва мъжът. На устните на Йекта изплува доволна усмивка. – Ето това са добри новини! А какво стана с полицейския доклад? – интересува се той. Седат се засмива тихо в слушалката. – Уредихме го в последния момент. Беше малко неловко сами да подадем сигнала, но… никой няма да заподозре нищо. Особено вашият съдружник. – Отлично, браво на вас! Оттук нататък… – Йекта започва да дава следващите указания, но в същия момент вратата се разтваря.

В хола влизат Хира и малката Сахра, която държи шарена топка в ръцете си. – Татко! – извиква радостно момиченцето и хуква към него. Йекта веднага прекъсва изречението си и сваля телефона. Хира бързо пристъпва напред и хваща дъщеря си за рамото, опитвайки се да я спре. – Миличка, татко ти говори по телефона в момента, ела… – казва тя с леко неудобство. Йекта обаче бързо вдига ръка. – Само за секунда! – казва той в слушалката, след което се обръща към двете с топла усмивка. – Не, не, няма никакъв проблем, не се притеснявайте. Кажете какво има?

– Отиваме да играем на топка в градината – обяснява Хира, а малката Сахра го поглежда умолително, накланяйки глава. – Ела и ти с нас! – приканва го детето. Йекта кляка пред нея и нежно я гали по бузата. – Имам малко спешна работа за довършване, слънчице. Ще се погрижа за нея и веднага идвам при вас, обещавам. Става ли? – Добре – съгласява се момиченцето и се засилва към изхода. – Хайде, тичай – изпраща я баща ѝ. – Да вървим – кима Хира и двете с детето излизат на двора.

Щом остава сам, изражението на Йекта моментално се променя и става сериозно. Той бързо долепва апарата до ухото си, а гласът му става студен. – Сега ме изслушай много внимателно! Оттук нататък ще бъдете десет пъти по-внимателни! Ако нещо се обърка и само една стъпка излезе извън контрол, ще загазим много сериозно! Ясно ли ме разбра? – Разбрано, господин Йекта, няма да има грешки – отсича Седат и връзката прекъсва.

Накрая съдбата изправя Орхун пред дома на Хира. Скрит в колата си, той дълго се колебае дали да си тръгне. Разумът му крещи да остави миналото зад себе си… но сърцето му отказва. Когато чува гласа на Хира, времето за него спира. А щом вижда как тя прегръща малката Сахра с майчина нежност, в душата му се надига буря от любов, болка и изгубени мечти. Орхун разбира, че жената, за която е живял, вече принадлежи на друг свят.

Но съдбата още не е казала последната си дума. Топката на Сахра се търкулва до краката на Орхун. Хира излиза да я вземе… вдига поглед… и двамата застиват очи в очи след шест години раздяла. Светът около тях изчезва. Болката, любовта и неизказаните истини избухват в един-единствен миг……