Истината в „Плен“ (С3, Еп.83): Какво направи Орхун, след като чу с ушите си, че Хира все още го обича?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира неволно чува как Орхун заявява пред Афифе, че е готов да даде живота си, за да защити нея и Сахра. Думите му я разтърсват и събуждат болката по онова, което са изгубили преди шест години. Какво ще направи Хира?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 83 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Хира не успява да се пребори с чувствата си към Орхун и решава, че единственият изход е да замине със Сахра далеч от него. Орхун обаче вярва, че зад решението ѝ стои страхът от Афифе. След като разбра докъде е стигнала майка му в опитите си да се отърве от Хира и Сахра, той я изпраща в старото имение.

Но Орхун знае, че дори това няма да спре нито Афифе, нито Ташкън. За да защити Хира и Сахра, той стига до неочаквано решение – да се ожени за Хира. Преди да успее да ѝ го предложи обаче, чува признанието, което променя всичко: сърцето на Хира все още бие за него.

Междувременно ревността на Едже излиза извън контрол. Тя заплашва и наранява Елиф, но Азиз разбира какво се случва и открито я защитава. Грижата му за Елиф само засилва подозренията на Едже, че Елиф означава за Азиз много повече, отколкото е готов той да признае.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Афифе все още е разтърсена и гневна след случилото се. Султан влиза и ѝ носи лекарствата, но тя дори не ги поглежда.

– Госпожо, лекарствата ви – казва Султан и оставя подноса на масата.

Когато я пита дали е добре, Афифе промълвява гневно:

– Всичко е съсипано! Докато се опитвах да защитя сина си, в неговите очи се превърнах в злодей! И всичко е заради онази жена!

В този момент Хира минава покрай хола и неволно чува думите ѝ. Афифе я забелязва, веднага става и застава пред нея. Хваща я грубо за брадичката, неспособна да овладее гнева си.

– Ти дойде тук и отново го отрови! Като змия! Проклет да е денят, в който влезе в живота ни! – изрича Афифе яростно. – Надвисна като черен облак над дома ми, над живота на Орхун. Не заслужаваш да бъдеш тук! И никога няма да го заслужиш, разбра ли? Никога!

Афифе продължава да държи Хира за брадичката, обзета от ярост.

Орхун излиза от кабинета и се отправя към стълбите, когато от долния етаж чува гневния глас на Афифе:

– Не заслужаваш да си в този дом, този живот, дори като прислужница! – крещи тя на Хира.

Орхун веднага тичешком тръгва към хола, където Афифе все още стиска Хира за брадичката. Гневна Хира не свежда поглед си и продължава уверено да гледа Афифе в очите.

– Не ме гледай! Гледай надолу! Казах да гледаш надолу! Не можеш да ме гледаш така! Нито мен, нито Орхун! – нарежда Афифе побесняла, но Хира отказва да наведе глава.

– Казах да свалиш поглед! – изсъсква Афифе.

В този момент Орхун се влиза при тях, хваща майка си за китката и я принуждава да пусне Хира.

– Махни си ръцете от нея! – отсича Орхен гневно, след което застава пред Хира, като я оставя зад гърба си.

– Никога повече няма да я докосваш! – предупреждава уверено майка си.

Очите на Хира се пълнят със сълзи.

– Тази жена… – опитва се да възрази Афифе.

– Отиди в стаята си, мамо! – прекъсва я Орхун твърдо.

Афифе кипи от гняв.

– Не можеш да предпочетеш жената на онзи негодник Йекта пред мен! Не разбираш ли, че всичко се случва заради нея? – заявява Афифе възмутено, но Орхун не отстъпва.

– Казах да отидеш в стаята си! Султан! – нарежда Орхун.

Султан веднага се приближава.

– Заведи я в стаята ѝ!

Безсилна да се противопостави повече, Афифе тръгва със Султан. Орхун се обръща към Хира, която все още трепери след сблъсъка с майка му.

– Всичко ще бъде наред – заявява той спокойно.

Хира не успява да отговори. Орхун забелязва Бехийе, която е дошла, след като е чула виковете.

– Бехийе, заведи я в стаята ми – казва той.

– Хайде, момиче… Ела, мила – успокоява я Бехийе.

Бехийе отвежда разтърсената Хира, а Орхун остава напрегнат след поредния тежък сблъсък с майка си.

Афифе седи напрегната в стаята си, а Султан е до нея. В този момент Орхун влиза разгневен и без никакво колебание обявява решението си:

– Събери си нещата! Отиваш в старото имение! – нарежда той категорично.

Афифе го поглежда смаяно. Не е очаквала синът ѝ да стигне толкова далеч.

– Орхун! – възкликва тя, опитвайки се да го спре.

Но Орхун не желае да чуе нищо повече. Казал е всичко, което има да каже, и напуска стаята, без да даде възможност на майка си да възрази. Унижена и неспособна да преглътне случилото се пред Султан, Афифе насочва гнева си към нея.

– Излез! – нарежда Афифе рязко.

– Но, госпожо… – опитва се да възрази Султан.

– Казах да излезеш! – повтаря Афифе гневно.

Султан се подчинява и напуска стаята. Останала сама, Афифе рухва на дивана, съкрушена от решението на Орхун да я изпрати в старото имение.

Хира е съсипана след сблъсъка с Афифе. Бехийе я гледа със съжаление и нежно я потупва по гърба.

– Не се натъжавай, добре ли си? – пита я тя загрижено.

В този момент Орхун влиза в кабинета, а когато вижда Хира в това състояние, се разстройва още повече. Дава знак на Бехийе да ги остави сами и след като тя излиза, застава пред Хира.

– Тя никога повече няма да може да те нарани – уверява я Орхун твърдо. Хира го поглежда

– Тя ще си тръгне! Ти и дъщеря ти ще бъдете в безопасност. А докато майка ми не напусне имението, ти няма да работиш – продължава той уверено.

Хира е смаяна от решението му и веднага се изправя.

– Не! Не мога да приема това! Тя е твоя майка! – опитва се да възрази Хира разтревожено, но Орхун не ѝ позволява да довърши.

– Това, че ми е майка, не променя нищо! Тя премина всякакви граници! Искаше да те убие! Това никога повече няма да се повтори. Стигнала е дотам да се съюзи с Ташкън само за да се отърве от теб. Затова ще напусне тази къща – заявява Орхун. Въпреки всичко Хира продължава да възразява.

– Не! Не е редно. Това е нейният дом. Ние сме тук временно – казва тя.

Орхун обаче няма намерение да отстъпи.

– Вече е напълно неконтролируема! Нямам ѝ никакво доверие. Може дори да е имала нещо общо с онова, което се случи преди… с отвличането ти – отвръща Орхун подозрително.

Хира реагира инстинктивно:

– А-аз знам, но…

Щом вижда смаяното изражение на Орхун, Хира осъзнава какво току-що е издала. Орхун веднага се напряга.

– Какво означава „знам“? – пита той след кратка пауза. – Какво не си ми казала?

Хира не знае какво да отговори. Орхун не откъсва поглед от нея и чака обяснение.

Притисната от настойчивите въпроси на Орхун, Хира е принудена да му разкрие какво знае.

– С-Сахра ми каза. В онзи ден… когато тръгнахме към болницата… госпожа Султан ѝ донесла мляко. След като го изпила, Сахра припаднала и заспала – разказва Хира притеснено.

Орхун замълчава за момент, а гневът му нараства, когато свързва случилото се.

– Ти си помислила, че нещо е станало с детето, тръгнала си към болницата и по пътя са ви отвлекли! – заключава той ядосано.

Хира свежда глава и мълчаливо потвърждава думите му. Орхун е бесен.

– Врагът е бил и отвън, и вътре в тази къща! Мамо, как можа да го направиш? Ще си платиш за това предателство! – изрича той гневно.

Без да губи нито секунда, Орхун тръгва към вратата, решен веднага да потърси сметка на Афифе. Хира става след него и го хваща за ръката.

– Недей! Моля те… – моли го тя разтревожено.

Въпреки всичко, което Афифе е направила, Хира не иска отношенията между майка и син да се влошават още повече.

– З-заради мен е… Моля те, не ме карай да съжалявам, че ти казах – продължава тя молейки го.

Орхун се обръща към нея.

– Мислех, че като ви доведа в тази къща, ви защитавам, а не успях да ви опазя от злото вътре в нея! – казва той с горчивина.

Орхун решава, че вече разбира и защо Хира иска да замине.

– Затова искаше да си тръгнеш – казва той убедено.

Хира отклонява поглед. Истинският ѝ отговор остава само в мислите ѝ: „Не! Не е заради това. Но не мога… Не мога да ти кажа защо.“

Орхун я гледа и чака отговор. Хира се опитва да изглежда решителна.

– Просто… така е правилно – отвръща тя с усилие.

След тези думи Хира излиза. Пред стаята се подпира на стената и се опитва да успокои дишането си, а след това бързо се отдалечава. Орхун остава в кабинета и замислено гледа след нея.

Хира излиза бързо от имението. Разбираме, че до този момент едва е успявала да сдържа чувствата си. Едва когато остава сама, прошепва истината, която не е могла да каже в очите на Орхун: – Не мога да остана тук заради теб! Не мога… Не и когато сърцето ми бие така – признава Хира през сълзи. Хира избърсва сълзите си и се отправя към пристройката.

Докато Орхун стои до прозореца в кабинета, на вратата се чука. Влиза Ерхан. Без дори да се обръща към него, Орхун пита сериозно:

– Погрижи ли се?

– Да, господин Орхун. Старото имение е подготвено за госпожа Афифе. Засилих и мерките за сигурност – докладва Ерхан.

– Ташкън? – пита Орхун кратко.

– Ускорихме издирването, включих и нови хора – отговаря Ерхан.

Орхун се обръща към него, все така разтревожен и замислен.

– Майка ми може да продължи с плановете си дори когато е далеч от мен. А ако не открием Ташкън, той няма да се откаже! Трябва да измислим нещо друго – казва Орхун напрегнато.

– Вече правите всичко възможно, господин Орхун – опитва се да го успокои Ерхан.

Но за Орхун мерките, които е взел досега, не са достатъчни.

– Не! Не е достатъчно! – отсича той.

В съзнанието му отново отекват заплахите на Ташкън: „Не е твоя работа! Те са жената и детето на моя съдружник! Знам, че не мога да се изправя открито срещу теб. Ще изчакам най-подходящия момент.“ Думите му карат Орхун да стигне до решение. Погледът му става твърд и решителен.

– Има само едно решение! – заявява той.

Ерхан го поглежда с любопитство и чака да чуе какво е намислил.

– Ташкън преследва една беззащитна жена и едно дете… – започва Орхун и след миг добавя категорично: – Но не може да направи нищо на съпругата и семейството на Орхун Демирханлъ!

Ерхан остава изненадан от думите му, а Орхун вече е взел решението си.

В пристройката Хира нежно гали косата на Сахра и се опитва да я приспи. Момиченцето обаче все още не е готово за сън.

– Мамо, аз ще ходя ли на училище? – пита Сахра любопитно. – Разбира се, миличка. Защо да не ходиш? – отговаря Хира с усмивка. – Но аз никога не съм ходила на училище. Как се ходи там? – продължава Сахра с детско любопитство.

Хира започва да ѝ разказва:

– Вечерта ще приготвим раницата ти и ще сложим вътре моливите и тетрадките. А в първия учебен ден ще станем рано сутринта и ще закусим. После ще ти среша косата, ще се облечем и ще се приготвим – обяснява тя нежно.

Сахра вече се унася, но има още едно важно желание.

– Може ли да си вземем и розови панделки за косата? – пита тя сънено.

– Разбира се – отговаря Хира с усмивка.

– Ако не намериш, кажи на чичо Орхун. Той ще намери – заявява Сахра уверено.

При тези думи Хира преглъща тежко. Доверието на дъщеря ѝ към Орхун я разтърсва.

– Аз ще намеря, не се тревожи, а и дотогава вече ще сме на друго място – казва Хира.

– Само двете ли? – пита Сахра.

Хира кимва.

– Само двете. Казах ти, майка и дъщеря ще бъдем заедно – уверява я тя.

Сахра се замисля за момент, а следващият ѝ невинен въпрос заварва Хира напълно неподготвена.

– А тогава кой ще ни пази, мамо?

Хира остава смаяна. Не намира отговор.

– Хайде, затвори очички! Не мисли за това и заспивай – казва тя, опитвайки се да прекрати разговора.

– Но аз не искам да ходя никъде другаде – признава Сахра.

– Хайде, Сахра, трябва да спиш – настоява Хира меко.

Сахра най-сетне заспива. Хира остава до нея, потънала в мисли и разкъсвана от собствените си чувства.

Орхун върви замислено из градината. В съзнанието му изплува моментът, в който признава чувствата си пред Хира. – Те са тук! И тук! Няма как да изтръгна онова, което е вътре в мен. Ти все още си всичко за мен! – казва ѝ Орхун, признавайки, че чувствата му към нея не са изчезнали.

Орхун се връща към настоящето. Той вече обмисля предложението, което възнамерява да направи на Хира, но иска тя да разбере ясно причината за него. „Тя трябва да знае, че това предложение за брак е, за да я защитя. Не заради чувствата ми към нея. Само за да защитя нея и Сахра! Трябва да ѝ го кажа!“ – мисли си Орхун.

Точно тогава забелязва Хира пред пристройката. Тя гледа през прозореца към Сахра и не вижда Орхун. Все още е разколебана от въпроса, който дъщеря ѝ зададе малко преди това. Орхун остава на разстояние и я наблюдава.

– Искаш да останеш, но трябва да си тръгнем, момичето ми. Не… не можем да останем тук. Не и когато сърцето ми бие за него – прошепва Хира.

Орхун застива, шокиран от чутото. В съзнанието му отново и отново отекват думите ѝ: „Не и когато сърцето ми бие за него…“

Хира поклаща глава, борейки се със себе си.

– Не мога! – прошепва тя.

Орхун също е разтърсен. Вече няма съмнение какво е чул – Хира все още го обича.

„Тя ме обича… Все още ме обича…“ – осъзнава Орхун.

Той остава на мястото си и гледа Хира, изненадан от признанието, което току-що е чул.

Сузан намира начин да изпрати Азиз извън къщата под предлог, че трябва да вземе лекарствата на баща си. Едже първоначално се ядосва, че той тръгва, без да ѝ обърне внимание, но Сузан ѝ напомня, че това е част от плана им – сега могат да се разправят с Елиф, без Азиз да се намеси.

Едже и Сузан отиват в кухнята, където Елиф готви. Едже взема черпака от ръката ѝ и нарочно събаря горещата тенджера върху нея. Елиф успява да се отдръпне и се разминава с изгаряния по ръката и китката. Едже я предупреждава повече да не се доближава до Азиз и я заплашва, че следващия път може да пострада много по-сериозно. Сузан също се включва в заплахите и унижава Елиф, като ѝ напомня, че е в къщата единствено за да прислужва.

Разплакана, Елиф охлажда изгорената си ръка в банята. Тя признава пред себе си, че досега е търпяла всички обиди, но обвиненията на Едже я нараняват повече от самото изгаряне. Накрая избърсва сълзите си и решително излиза.

Елиф се изправя пред Едже и ясно ѝ заявява, че остава в дома единствено заради Акиф и няма други намерения. Едже отново я унижава, но в този момент се появява Акиф. Той защитава Елиф и се кара на Едже, а когато забелязва изгорената ѝ ръка, разбира, че нещо се е случило. Сузан бързо отвежда баща си, за да не задава повече въпроси.

Вместо да се качи в стаята си, Акиф отива в кухнята и вижда падналата тенджера и разпилената храна. Когато телефонът на Сузан звъни, той отговаря и казва на Азиз, че Елиф се е изгорила и че трябва веднага да се прибере. Азиз разбира, че нещо не е наред, и бърза към дома.

Междувременно Елиф почиства кухнята въпреки болката. Едже не спира дотук – излива вряла вода в кофата, с която Елиф чисти, и я принуждава да продължи. Елиф отказва да се пречупи и заявява, че Бог знае, че е невинна. Точно тогава Азиз се прибира и вижда изгарянията ѝ. Елиф прикрива истината и казва само, че тенджерата е паднала, но Азиз разбира, че му спестява нещо.

По-късно всички са в хола. Азиз не откъсва поглед от превързаната ръка на Елиф, докато тя си спомня заплахите на Едже. Накрая той не издържа и настоява Елиф да тръгне с него. Въпреки нежеланието си тя го последва, а Едже отново е обзета от ревност.

Азиз отвежда Елиф в стаята си, сваля превръзката и вижда, че тя дори не е сложила мехлем върху изгореното. Въпреки съпротивата ѝ, той внимателно намазва раната и я превързва, а близостта му смущава Елиф. След това директно я пита защо е позволила да я изгорят, показвайки, че е разбрал какво се е случило.

Сузан влиза и заварва Азиз да се грижи за Елиф. Той гневно предупреждава сестра си, че никой няма право да докосва момичето, което се грижи за баща му. Едже чува думите му и е потресена от начина, по който защитава Елиф. Тя е готова да поиска обяснение от Азиз, но Сузан я спира и я предупреждава, че така може окончателно да го загуби. Едже признава, че би могла да използва факта, че Елиф е жива, за да притисне Азиз чрез брат си, но засега не го прави именно от страх да не го изгуби.

Вечерта ревността на Едже продължава да расте. Акиф хвали Азиз, че още от дете не е понасял несправедливостта, но когато вижда Едже, не я разпознава и настоява тя да си тръгне. Скоро Елиф идва да го нахрани, а Едже отново наблюдава напрегнато отношението между нея и Азиз.

След като Елиф нахранва Акиф, Азиз не ѝ позволява да натоварва изгорените си ръце и сам отвежда баща си да се измие. Това окончателно изкарва Едже извън равновесие. Тя отново напада Елиф с обиди и този път засяга и забрадката ѝ. Елиф вече не мълчи и се защитава, което още повече вбесява Едже.

Докато помага на Акиф в банята, Азиз чува виковете от хола и разбира, че Едже отново напада Елиф. Той оставя баща си и веднага се връща. В този момент Едже се нахвърля върху Елиф и започва да дърпа забрадката ѝ, обвинявайки я, че се опитва да ѝ отнеме Азиз. Сузан не успява да я спре. Азиз пристига разгневен и ѝ нарежда незабавно да пусне Елиф. След това дава знак на Елиф да си тръгне, а Едже и Сузан остават сами срещу гнева му.