Истината в „Плен“ (Сезон 3, Епизод 45): Докъде е бил готов да стигне Орхун заради Хира и какво научи тя?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе не може да понесе да вижда Орхун, Хира и Сахра щастливи заедно, още повече че именно нейната лъжа неволно ги е сближила. Решена да поправи грешката си, тя отново разпалва старите рани на Хира и гнева ѝ към Орхун. Ще успее ли Афифе отново да раздели Хира и Орхун?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 45 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

След думите на Афифе Хира отново се отдръпва от Орхун и настоява той да стои далеч от нея и Сахра. Но случайно дочут разговор между Орхун и Дефне я разтърсва – Хира разбира, че заради нея Орхун е отменил всичките си ангажименти за три месеца и е бил готов да замине с нея за лечение в чужбина. Ще успее ли Хира да продължи да го държи на разстояние, след като разбира на какво е бил готов заради нея?

Докато Азиз се възстановява от раната си, Елиф научава болезнената истина за детството му и за раздялата с майка му. Измъчвана от угризения за тежките думи, които му е казала, тя решава да се върне при него, но по пътя попада в ръцете на врага му и е принудена да го отведе право при Азиз. Ще успее ли раненият Азиз да спаси Елиф и себе си?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Афифе разбира от Султан, че предупреждението ѝ е дало резултат – Хира отново изпълнява задълженията си и се държи дистанцирано с Орхун, както в началото. Доволна, Афифе заявява, че най-после всичко си е отишло на мястото.

В този момент Хира влиза с билковия чай на Афифе. Докато се навежда да го сервира, нараненото ѝ ребро я заболява, но тя се старае да не показва нищо. Афифе не пропуска възможността да я унижи. – Значи си спомни къде ти е мястото си?!

– Никога не съм го забравяла, бъдете сигурна – спокойно отвръща Хира.

Преди да я освободи, Афифе ѝ напомня, че е само временен гост в имението. Хира приема думите ѝ без възражение и излиза.

Останала насаме със Султан, Афифе нарежда: – Натоварвай я здраво! Не ѝ оставяй време дори да си поеме дъх!

Султан с готовност обещава да изпълни нареждането ѝ.

В кухнята Хира помага на Бехие, но когато посяга към дървената лъжица, болката в реброто отново се обажда. Бехие забелязва и я съветва да си почива, още повече че е освободена от работа. Хира обаче настоява, че е добре и че е по-редно да изпълнява задълженията си.

Тогава пристига Султан и грубо нарежда на Хира да я последва. Отвежда я в ателието на Афифе, където я чака тежка работа – трябва основно да почисти подовете, прозорците и всяко кътче на помещението. Хира разбира, че целта е да я измъчват, но не възразява. Когато се навежда към почистващите препарати, реброто отново я пронизва, а Султан наблюдава страданието ѝ с нескрито задоволство.

Междувременно Орхун работи в кабинета си и забелязва през прозореца Сахра, която играе в градината. Двамата си махат, а малко по-късно Орхун отива при нея.

Сахра му разказва, че го е сънувала, двамата били хванали огромна риба. Орхун се шегува, че тя вече е истински рибар, но момиченцето заявява, че дори да хване риба, отново ще я пусне в морето.

Орхун забелязва фигурите, които Сахра се опитва да направи от пръстта, и започва да ѝ помага.

– Май тук нещата не вървят по план, а? – подхвърля Орхун.

– Ако беше пясък, щях да построя истински замък, преди с мама правихме такива. Беше ни толкова весело! – отговаря тя с меланхолия в гласа.

– Значи те бива и в пясъчните замъци, колкото и в риболова! – казва Орхун одобрително.

Сахра се усмихва широко, поласкана от похвалата: – Ще построим отново с мама, тя ми обеща. Само че каза, че ще е по-нататък. Сега трябва да събираме точки.

Думите на Сахра карат Орхун да се замисли.

След като Хира приключва с почистването на ателието, Султан идва да провери работата ѝ. Въпреки че всичко е почистено, тя нарочно намира недостатъци, оставя следи върху току-що измития под и нарежда на Хира да го почисти отново. След това заявява, че и прозорците не блестят достатъчно.

Хира търпеливо започва отначало, въпреки че болката в нараненото ѝ ребро все повече я измъчва, а Султан стои отстрани и наблюдава.

Междувременно Орхун решава да изпълни желанието на Сахра. В градината са докарани няколко чувала с пясък, както и лопатка и кофичка, за да може момиченцето да прави пясъчни замъци. Сахра гледа Орхун с греещи от радост очи.

– Все едно морето е дошло тук! – радва се детето.

– Сега вече с майка ти можете да направите колкото си искате пясъчни замъци, точно както онзи ден – казва Орхун и я наблюдава с умиление.

– Но мама работи… – тъжно отвръща Сахра.

– И за това ще се погрижим – отвръща Орхун

Орхун веднага се обажда на Султан и иска Хира да слезе в градината. Султан неохотно се опитва да възрази, че Хира е заета, но Орхун не отстъпва.

След разговора Султан е принудена да прекрати наказателното почистване и нарежда на Хира да отиде в градината, защото Орхун я вика. Хира е изненадана и пита защо, но Султан грубо я прекъсва и ѝ нарежда просто да изпълни нареждането.

В градината Орхун помага на Сахра да построи пясъчен замък. Той внимателно излива вода върху пясъка, за да го скрепи.

– Да ли да не го полееме още малко? – пита детето.

– Мисля, че това е достатъчно! Виж, вече не се срива! – отговаря Орхун с усмивка.

Доволна от постигнатия резултат, Сахра пълни кофичката с пясък, утъпква я с лопатката и я изравнява. Когато забелязва, че малката изпитва затруднения при обръщането ѝ, Орхун незабавно се притича на помощ и покрива ръцете ѝ с неговите.

– По-бавно, не бързай! – казва той нежно.

– Тук също ли трябва да проявяваш търпение? Както при риболова? – пита любопитно Сахра.

– Макар и не колкото при риболова, но да. Ако искаш да постигнеш добри резултати – отвръща Орхун, докато двамата потупват горната част на обърнатата кофичка.

– Така правихме и с мама, за да става по-лесно. – споделя Сахра.

Орхун поставя ръцете си върху нейните, за да я подкрепи.

– Готови ли сме? Три… две… едно… – брои той.

С неговата помощ двамата бавно повдигат кофичката и пред очите им израства перфектен пясъчен замък.

– Много е хубав. – радвате се на постижението им Сахра, когато в този миг на алеята се появява Хира.

Тя застива на място при тази картина. Гледката как Орхун добре се разбира със Сахра я удря като ток. Когато детето я забелязва, лицето му светва от щастие:

– Мамо, виж какво направихме!

Хира прави рязка крачка към тях.

– Толкова е красив, нали? – продължава Сахра възторжено.

Опитвайки се да овладее треперещия си глас, Хира избухва:

– Сахра, влизай веднага вътре!

– Но мамо, сега строим пясъчен замък… – обърква се детето, поглеждайки майка си неразбиращо.

– Сахра! Моля те! – отсича Хира.

Сахра я поглежда тъжно, след което премества поглед към Орхун. Той също забелязва внезапната промяна в поведението на Хира и напрегнато свива устни. Детето неохотно тръгва към къщата, а Хира се обръща към Орхун, застава право срещу него и го изпепелява с поглед:

– Нищо не се е променило. Моля ви, не преминавайте границата! Стойте далеч от мен и дъщеря ми! Иначе всяка ваша стъпка…

С внезапно движение на крака тя срива пясъчния замък, който Орхун е построил заедно със Сахра.

– Ще се разпадне точно като този замък! – изрича тя с ярост в гласа.

Хира се обръща и се отдалечава с бързи крачки а Орхун остава смаян и наранен, загледан в разрушения замък.

В пристройката Хира седи потънала в мисли, малката Сахра я поглежда обидено.

– Строяхме замък с чичот! Защо не ми позволи да продължа? – пита тя.

Хира знае, че трябва да спре все по-силната привързаност на Сахра към Орхун, колкото и болезнено да е това за нея.

– Сахра, предупредих те! Трябва да стоим далеч от този чичо!

– Защо?

– Защото така трябва!

– Но той е добър човек! – възразява Сахра.

Хира се затруднява да ѝ отговори. Отбягва погледа ѝ и след кратко колебание намира обяснение, което детето би разбрало.

– Може и да е добър. Но въпреки това трябва да стоим далеч от него. Защото, ако се сближим с него… ще губим точки.

Сахра я поглежда объркано.

– Колкото и да е добър, такова е правилото на играта – добавя Хира.

Момиченцето веднага се натъжава. За нея тези точки означават едно, надеждата баща ѝ да се върне.

– Ако изгубим точки, татко няма да може да се върне, нали?

– Няма да ги изгубим, ако внимаваме. Само не забравяй какво ти казах.

Хира прегръща дъщеря си и нежно целува косите ѝ.

– Ела тук. Толкова много те обичам! Но сега трябва да се връщам на работа, за да продължим да събираме точки.

– И аз искам да събирам точки! – заявява Сахра.

– Миличка, аз ще се погрижа за това. Ти не трябва да правиш нищо.

– Но аз искам! Така ще съберем повече!

За да я успокои, Хира бързо измисля задача.

– Добре тогава. Събирай малките камъчета в градината. После ще ги сложим в саксиите, за да не се разпилява пръстта.

– А колко точки е едно камъче?

Хира се замисля за миг.

– Едно камъче – две точки.

– Тогава ще събера много! – радва се Сахра.

Детето веднага се въодушевява, но Хира едва прикрива болката си. Целува Сахра още веднъж и излиза, за да се върне на работа.

Останала сама, Сахра се обръща към любимата си плюшена играчка.

– Трябва да съберем много точки, нали?

Момиченцето се усмихва, без да подозира колко тежко е за Хира да я кара да стои далеч от Орхун.

Орхун седи сам в кабинета си, а в съзнанието му отново звучат думите на Хира:

– Нищо не се е променило. Моля те, не прекрачвай границата! Стой далеч от мен и дъщеря ми! Иначе всяка твоя стъпка ще се разпадне като този пясъчен замък!

Макар тъгата да стяга гърдите му, Орхун тихо приема отхвърлянето, стискайки зъби в мълчание.

В същия миг се чува леко почукване и вратата на кабинета се открехва. – Може ли да вляза? – пита Дефне, подавайки глава.

Орхун бързо се съвзема, изправяйки се леко в стола си: – Влез, добре дошла!

Дефне влиза в просторната стая, но вратата остава открехната зад нея. – Как си? – пита тя с притеснение в гласа.

– Добре съм. Ти как си? – отвръща Орхун, опитвайки се да звучи нормално.

Дефне усеща, че нещо не е наред с него и го изпитва с поглед: – Сигурен ли си, че си добре? Имаш вид на човек, на когото му се е случило нещо сериозно.

Орхун не желае да говори за Хира.

– Всичко е точно както трябва да бъде!

Осъзнавайки, че той няма никакво намерение да споделя лични неща, Дефне сменя тактиката с разбиране и поставя папките върху бюрото. – Радвам се. Тогава нека минем на работа направо. Има няколко документа за подпис.

Орхун дръпва документите към себе си. Дефне, която досега е била в пълно неведение за драмата в имението, продължава с лек упрек: – Казах си, че трябва да свършим това, преди да заминеш! Асистентката ти каза, че си отменил всичките си срещи за следващите три месеца. А сред тях имаше доста важни. Нещо случило ли се е?

– Имаше вероятност да се наложи да замина за чужбина. За щастие вече няма нужда – отговаря Орхун, без да навлиза в излишни подробности.

– В чужбина? Защо? – изненадва се Дефне, повдигайки вежди.

– Нали знаеш, тя претърпя инцидент вкъщи – вметва Орхун с тежък глас.

– Хира – уточнява Дефне, за да е сигурна за кого става въпрос.

Орхун бавно кима в знак на съгласие. – Направиха ѝ няколко изследвания, след което лекарите задълбочиха проверката. Казаха, че съществува вероятност за тумор в мозъка… – той спира за миг, за да не позволи на Дефне да изпадне в паника, и добавя: – Но няма място за притеснение. Тя е добре! Повече от добре. Оказа се техническа грешка в лабораторията.

Дефне е потресена.

– Не мога да повярвам! Как е възможно да допуснат такава грешка?

– Трябваше да взема предвид всяка възможност. Затова оставих всичко останало настрана. Уредих болница в чужбина. За щастие не се наложи.

Дефне разбира колко далеч е бил готов да стигне Орхун заради Хира.

– Какъв кошмар са ви причинили! Радвам се, че Хира е добре, но това е сериозна грешка. Ако искаш, можем да съдим болницата.

– Няма нужда. Единственото важно нещо е, че тя е добре! – отсича той без колебание.

Мисълта, че Орхун е готов да спре света си заради Хира, горчиво засягат Дефне отвътре. – Прав си! Наистина съм шокирана. Значи затова си бил в болницата…

В този момент Хира, която върви по коридора с кофата и парцала, за да продължи наказанието си в ателието, спира на място пред открехнатата врата, чувайки името си. Дефне се замисля за миг, връщайки се спонтанно към деня, когато ги е видяла заедно край морето със Сахра.

В съзнанието ѝ нахлуват спомените как Орхун, Хира и малката ловят риба край брега.

Връщайки се в настоящия момент, Дефне рязко отпъжда мислите си и поема въздух. – – Да уредиш болница, да отмениш срещите си за три месеца… Типично за Орхун Демирханлъ. Няма нещо, което да не направиш за хората, на които държиш. Но най-важното е, че Хира е добре.

Хира застива. Едва сега разбира какво е направил Орхун, когато е мислел, че животът ѝ може да е в опасност.

– Отменил е работата си заради мен… – мисли си тя.

От кабинета отново се чува гласът на Дефне:

– Сигурно много си се притеснил. Дори самата възможност е ужасна.

– Беше – признава Орхун след кратко мълчание. – Но вече мина.

Хира отново си спомня сълзите на Орхун в болницата. След всичко, което току-що е чула, вече разбира още по-добре какво са означавали те.

Развълнувана и объркана, тя се отдалечава от кабинета. Само преди малко е поискала Орхун да стои далеч от нея, а сега научава, че той е бил готов да остави всичко заради нея.

Какво се случва с Азиз и Елиф?

Сузан се оплаква от цялата домакинска работа, която е останала за нея. Акиф е в ясно съзнание и се опитва да поговори с дъщеря си, но тя грубо го отблъсква. Когато забелязва Елиф да се връща, веднага излиза да я пресрещне.

Елиф обяснява, че Азиз вече е по-добре и я е отпратил. Сузан веднага я обвинява, че отново е направила нещо, с което го е ядосала, и вместо да я изслуша, я праща да върши домакинската работа.

Междувременно Азиз не може да забрави думите на Елиф за майка му. Ядосан, той едва не разбива мушкатото, останало ѝ от нейната майка, но в последния момент се отказва. Гюрбюз му се обажда и го предупреждава, че трябва да остане скрит още един ден. Азиз обаче вече не издържа в дома на Елиф и настоява проблемът със Саръджалар да бъде решен възможно най-бързо.

В къщата на Азиз Елиф храни Акиф, но Сузан я прекъсва и я кара да чисти. Докато бърше праха, Елиф попада на детска снимка на Азиз. Акиф се натъжава и разказва, че синът му бил много добро дете, но плакал много, след като майка му го напуснала. Елиф веднага съжалява за болезнените думи, които е казала на Азиз.

По-късно Акиф отново се връща в миналото и решава, че трябва да отиде на училище. Елиф внимателно сресва косата му и влиза в ролята на негова ученичка. Акиф отново започва да говори за малкия Азиз и страданието му след заминаването на майка му. Когато Елиф се опитва да научи повече, Сузан я прекъсва и я предупреждава да не се меси в семейните им тайни.

След като приключва с почистването, Сузан отпраща Елиф. На излизане момичето отново си спомня думите на Акиф и осъзнава колко жестоко е засегнала най-болезнената рана на Азиз. Измъчвана от угризения, тя решава да се върне при него.

Елиф не подозира, че мъжът, който е намушкал Азиз, я проследява. Пред дома ѝ той я напада, опира пистолет в главата ѝ и я принуждава да го заведе при Азиз. По съпротивата ѝ разбира, че Азиз действително се крие вътре.

Нападателят използва Елиф като жив щит и влиза с нея в къщата. Когато насочва оръжието към полусъзнателния Азиз, Елиф се опитва да го предупреди. Азиз реагира светкавично и се нахвърля върху мъжа. При схватката пистолетът гръмва, но куршумът попада в тавана, а Елиф е блъсната и удря главата си в стената.

Въпреки раната си Азиз успява да надвие нападателя. След това нарежда на разтрепераната Елиф да се прибере в стаята и остава сам с мъжа, решен да се разправи с него.