Истината за „Наследство“ (Еп. 874): Как Пойраз спаси Нана и защо я заведе в собствения си дом?

В епизод 873 на „Наследство“: Айше нанася нов тежък удар на Ферит – издейства ограничителна заповед, която му забранява да се доближава до Дога. Но Ферит няма намерение да се примири и веднага започва да търси начин да остане близо до дъщеря си.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 874 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Юсуф изчезва, а отчаяното му издирване отвежда Нана право в ръцете на Вълка. Пойраз се отказва от срещата със Сибел, намира Юсуф, а след това се появява в последния момент и спасява ранената Нана. Той я отнася на ръце в дома си, където появата им оставя Сибел и семейството му без думи.

Междувременно Ферит и Айше се готвят за решаващата битка за Дога в съда.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

В дома на Пойраз Джанет е неспокойна. Синът ѝ се е затворил в стаята си и от известно време не излиза.

– Брат ти влезе в стаята си и не излиза. Нищо не каза – споделя тя притеснено с Назлъ.

След малко започва да се пита дали не е избързала с разговора за женитбата.

Назлъ, дали не прекалих? Още първия ден започнах да му говоря за това…

Назлъ смята, че майка ѝ наистина е трябвало да изчака.

– Мамо, брат ми току-що излезе от затвора. Можеше да му дадеш малко време, преди да говориш с него за такива неща.

В този момент идва Джанел и веднага пита дали Пойраз още не е излязъл.

– Не. Още е в стаята си. Но тук има нещо… Усещам го – отвръща подозрително Джанет.

Джанел обаче я успокоява.

– Не се тревожи. Сигурно се бави, защото се приготвя.

Джанет я поглежда озадачено.

– Приготвя се? За какво? Току-що се прибра. Къде ще ходи?

Тогава Джанел разбира, че Пойраз не е казал нищо на семейството си.

– Пойраз нищо ли не ви каза?

– Не – отговаря Назлъ.

Джанел вече не може да пази новината за себе си.

– Пойраз се обади на Сибел и я покани да пият чай край морето.

Джанет не може да повярва на чутото.

– На Сибел ли се е обадил?

Джанел потвърждава и развълнувано им разказва как била със Сибел в салона, когато Пойраз ѝ позвънил и я поканил да се видят.

– Не бива да го казвам така, но нашите гълъбчета отиват на среща!

Лицето на Джанет веднага грейва. След разговора, в който се опита да убеди сина си поне да даде шанс на Сибел, тя приема случващото се като отговор на молитвите си.

– Слава Богу! Дано Бог ги събере. Дано този път се получи.

Дори Назлъ е изненадана от постъпката на брат си.

– Наистина не го очаквах от него. Май молитвите ти са били чути, мамо.

Малко по-късно Пойраз най-сетне излиза от стаята си, готов да тръгва.

– Излизам. Трябва ли ви нещо отвън?

Джанет веднага му предлага да изпие един чай, преди да тръгне.

– Не, благодаря, мамо. Така или иначе ще пия чай със Сибел.

Думите му окончателно потвърждават разказаното от Джанел.

– Ти си знаеш най-добре, сине – отвръща Джанет, опитвайки се да прикрие вълнението си.

Пойраз се сбогува и излиза. Щом вратата се затваря след него, трите жени вече не крият радостта си. Джанет е особено щастлива – убедена е, че синът ѝ най-сетне е решил да даде шанс на Сибел.

– Слава Богу! Сега вече мога да умра спокойно. Назлъ, хайде, налей ни чай да отпразнуваме!

Докато Пойраз тръгва към срещата си със Сибел, Джанет, Назлъ и Джанел остават с надеждата, че това е първата крачка към връзката, за която Джанет толкова мечтае.

Пойраз върви към мястото, където трябва да се срещне със Сибел, когато по пътя попада на Мерт.

– Майсторе, накъде си тръгнал? – пита го Мерт.– Да пия чай.

Мерт веднага забелязва, че Пойраз върви в обратната посока на кафенето.

– Но кафенето е натам.– Не, момче. Отивам към морето – обяснява Пойраз и продължава по пътя си.

Мерт го оглежда и забелязва, че този път майсторът му е доста по-елегантен от обикновено.

– Много си се издокарал, майсторе.– Ще се видя със Сибел.

Мерт остава изненадан.

– Със Сибел? Но вчера каза…

Пойраз не му позволява да довърши.

– После ще говорим, Мердо. Тръгвам.

Пойраз продължава за мястото на срещата, а Мерт остава да гледа след него с усмивка.

В същото време Нана обикаля улиците и не спира да търси Юсуф.

– Юсуф! Юсуф! Къде си, Джанукан? Юсуф!

Тя спира жена и я пита дали е виждала деветгодишно момче с къдрава коса. Жената отговаря, че не го е виждала. Нана продължава нататък. Пита още един мъж, а след това и друга жена, но никой не е виждал Юсуф.

– Изчезна… Не мога да го намеря – обяснява тя разтревожено, преди отново да хукне по улиците.

Докато Нана бърза отчаяно, Пойраз я забелязва и я хваща за ръката.

– Какво е станало? Има ли нещо? Защо бързаш така?
– Пусни ме! Бързам! – отвръща Нана и издърпва ръката си.

Пойраз обаче разбира, че нещо сериозно се е случило и я спира отново.

– Чакай! Нещо не е наред. Къде е Юсуф?

При споменаването на името му Нана вече не успява да сдържи сълзите си.

– Юсуф… Юсуф изчезна.

Пойраз разбира колко уплашена е Нана и веднага тръгва с нея да търси момчето. Двамата обикалят улиците, а Нана продължава да вика:

– Юсуф! Ако ме чуваш, отговори! Къде си, миличък?

Изтощението започва да си казва думата и на Нана ѝ прилошава. Пойраз я хваща за ръката.

– Добре ли си?

Нана отново се отдръпва и продължава напред, без да му отговори.

– Успокой се малко – опитва се да я вразуми Пойраз.

Нана се обръща към него ядосано.

– Да се успокоя?! Може точно сега да е в ръцете на онези хора! Как да се успокоя?

Пойраз разбира, че така няма да стигнат доникъде.

– Ако искаш да намерим Юсуф, трябва да ме слушаш. Познавам този район по-добре от теб. Имаше ли пари у себе си?
–Не! – Какво правеше ти, когато изчезна?
– Спях.

Пойраз започва да задава още въпроси. Пита дали Нана е чула някакъв шум, борба, вик или нещо друго необичайно. Нана му отговаря, че не е. Тогава Пойраз се опитва да я успокои като вади логични доводи.

– Виждаш ли? Няма признаци някой да го е отвлякъл. А ако тези хора го бяха намерили, едва ли щяха просто да те оставят на свобода. Най-вероятно не се е случило онова, от което се страхуваш.

Но Нана не иска да губи повече време.

– Не ме разсейвай! Трябва да намеря Юсуф, преди да му се е случило нещо.

Тя отново хуква напред и започва да го вика. Пойраз не я оставя сама и продължава след нея. Двамата започват да разпитват хората по улиците. Пойраз пита жена дали е виждала къдраво момче на ръста на Юсуф. Нана спира мъж и му обяснява, че детето е на девет години. След това пита друга жена дали е забелязала момче с къдрава коса и изцапани дрехи. Пойраз също продължава да разпитва минувачите. Но отговорът е един и същ – никой не е виждал Юсуф. Нана започва да губи надежда.

– Няма го… Никъде го няма.

Пойраз предлага друга възможност.

– Може да се е върнал при крепостта. Ако искаш, иди да провериш там. – Не! Никъде няма да ходя. Ще продължа да го търся. Може да е в опасност.

Тогава Пойраз предлага да уведомят полицията. Нана веднага отказва.

– Не! Не можем да отидем в полицията. Сред тях може да има хора на онзи човек. Така ще разбере къде сме.

Пойраз въздъхва, но не спори с нея, но страхът и вината най-сетне пречупват Нана.

– Всичко е по моя вина. Ами ако онези хора са го хванали? Ами ако не успея да го намеря? – Стига си говорила глупости. Защо да е твоя вината? – отвръща Пойраз.

Разплакана, Нана му признава какво се е случило преди Юсуф да изчезне.

– Скарахме се. Нараних го. Беше ми обиден…

После поглежда Пойраз и страхът ѝ внезапно се превръща в гняв.

– Всъщност всичко стана заради теб!

Пойраз я поглежда смаяно.

– Боже мой! Полудя ли? Какво съм направил аз?
– С Юсуф се скарахме заради теб! Нищо от това нямаше да се случи, ако не се беше появил насред живота ми! Как ти казваха… Фуртуна! Като буря потопи кораба ни! Всичко обърка!

Пойраз разбира, че зад обвиненията ѝ стои страхът за Юсуф, и не приема думите ѝ присърце.

– Ясно. Уплашена си и затова говориш така. Най-добре да се разделим и да търсим поотделно. Така ще спестим време. Ако го намеря, ще го заведа при крепостта.

Нана го поглежда ядосано и недоверчиво, но двамата се разделят, за да претърсят по-голям район и да намерят Юсуф по-бързо.

Останала сама, Нана продължава отчаяно да обикаля улиците и да вика Юсуф.

– Юсуф! Ако ме чуваш, покажи се! Моля те! Къде си, вимичък? С всяка изминала минута страхът ѝ нараства. – Боже, помогни ми да намеря Юсуф!

Наблизо един от хората на Вълка говори по телефона и съобщава, че все още не е открил никаква следа. В този момент забелязва Нана и веднага я разпознава.

– Това не е ли жената? Ударих джакпота!

Мъжът се скрива и започва да я следи. Нана вече не знае къде да търси.

– Боже, ще полудея… Къде си? Къде да те търся?

Тогава си спомня думите на Пойраз, че ако намери Юсуф, ще го заведе обратно в крепостта.

– Може би го е намерил!

Обнадеждена, Нана хуква към руините, без да подозира, че човекът на Вълка върви след нея. Междувременно Пойраз също продължава издирването.

– Юсуф! Юсуф! Къде си?

Той чува няколко деца да говорят за голямата тълпа, събрала се наблизо, и ги пита какво се е случило. Едно от децата му обяснява, че на две улици оттам, зад крепостната стена, са раздавали безплатна храна. Пойраз веднага се досеща, че Юсуф може да е отишъл там.

– Видяхте ли момче на около девет години, с къдрава коса и изцапани дрехи?

Едно от децата си спомня, че преди около десет минути е видяло точно такова момче. Полицай го бил намерил и го отвеждал към центъра. Пойраз веднага тръгва натам. В същото време полицаят се опитва да разбере кой е Юсуф и къде е семейството му.

– Сине, още не си ми казал името си. Как да намерим близките ти? Докато дойдат, ще трябва да останеш в центъра за закрила на деца. Юсуф категорично отказва. – Няма! Няма да отида там! Полицаят се опитва да го успокои, когато изведнъж се чува познат глас: – Юсуф! Момчето се обръща и лицето му веднага грейва. – Бате Пойраз!

Юсуф се хвърля към него и двамата се прегръщат. Оказва се, че Пойраз познава полицая – Рустем. Той му обяснява, че Юсуф е с тях и че Нана сигурно вече е полудяла от притеснение.

– Ето го нашия Юсуф. Майка му се побърка да го търси. Слава Богу, че си го намерил.

Рюстем пита Юсуф защо не му е казал по-рано откъде е, но Пойраз го защитава.

– Дете е, бате Рустем. Уплашил се е. Нека го заведа при майка му.

Полицаят се съгласява, но предупреждава Юсуф занапред да бъде много по-внимателен. Казва му и да не се страхува от полицията. Двамата си дават пет, след което Рюстем го пуска да тръгне с Пойраз.

– Благодаря, бате – казва Пойраз.

На път към крепостта Пойраз пита Юсуф къде е бил.

– Хайде да вървим. Майка ти сигурно вече е полудяла от тревога. Сякаш и без това не е достатъчно луда…

Двамата се отправят към руините. По същото време Нана вече е стигнала там и продължава да вика Юсуф. Но вместо момчето я причакват Вълка и хората му.

– Пак те намерих. Този път няма да избягаш. Къде е момчето? Нана отказва да издаде Юсуф. – Далеч е. Никога няма да го намериш! Тя успява да се измъкне за миг, но Вълка я сграбчва за главата и я събаря на земята. Нана се удря в лицето, а той отново я хваща и нарежда на човека си: – Качвай я в колата! Мъжът посяга към Нана, но тя изважда нож и го ранява във врата. – Пусни ме! Нападателят пада, а Нана насочва ножа към Вълка. Той обаче успява да ѝ го отнеме и я удря през лицето. Нана отново пада на земята. Вълка я притиска с крак и забива ножа в крака ѝ. – Сега вече няма къде да бягаш.

Точно когато Нана остава беззащитна пред Вълка, зад него се чува гласът на Пойраз:

– И ти няма къде да бягаш!

Пойраз се нахвърля върху Вълка. Между двамата избухва бой и Пойраз успява да го повали. След това се справя и с другия му човек. Щом опасността е отстранена, Пойраз веднага отива при ранената Нана. Тя лежи на земята, измъчвана от болка. Пойраз се навежда над нея и внимателно докосва лицето ѝ. Нана отваря очи и го вижда.

– Ти…

За миг двамата просто се гледат. Пойраз отново се е появил точно навреме – като буря, която този път не преобръща живота на Нана, а я спасява.

В кухнята Джанел вече е убедена, че срещата между Пойраз и Сибел върви повече от добре. Тя закачливо подхвърля на Джанет, че може би е време да започне да мисли за дрехи за сватбата.

– Мамо, май трябва да започнеш да си търсиш тоалет за сватбата. Нито Пойраз се е прибрал, нито Сибел се е обадила. Сигурно разговорът им е сладък като мед и не могат да се разделят.

Джанет не крие надеждата си.

– Дано, дъще! Машаллах, да не им е уроки. Дай Боже!

В този момент се звъни на вратата. Джанел веднага решава, че Пойраз и Сибел са се върнали.

– Май пристигнаха!

Назлъ отваря вратата и с изненада вижда Сибел.

– А, Сибел! Здравей. Но какво е станало? Добре ли си? Влез.

Сибел обаче отказва да влезе.

– Няма да се бавя. Исках само да попитам дали Пойраз е вкъщи.

Назлъ се озадачава.

– Не. Ние мислехме, че е с теб.

Разговорът привлича Джанет, която веднага се приближава.

– Сибел? Какво се е случило, дъще? Къде е Пойраз?

– И аз това исках да ви попитам, лельо Джанет. Чаках го, но той не дойде. Не отговаря и на телефона си. Батерията ми падна и реших да дойда да попитам дали не се е прибрал.

Джанел е смаяна.

– Как така не е дошъл? Той излезе оттук, за да се срещне с теб!

Разочарована и притеснена, Сибел допуска, че Пойраз може да е променил решението си.

– Може би се е отказал. Не знам…

Джанет веднага отхвърля тази възможност.

– Не, дъще. Пойраз каза, че отива при теб. А той никога не нарушава обещанието си. Сигурно е станало нещо спешно.

Но тези думи не я успокояват. Напротив – Джанет също започва да се тревожи.

– Боже мой… Къде ли е сега?

Точно тогава се чува гласът на Пойраз:

– Тук съм.

Всички се обръщат към вратата и остават безмълвни. Пойраз стои пред тях с ранената и изпаднала в безсъзнание Нана на ръце. До него е Юсуф, който притеснено наблюдава непознатите лица. Сибел не може да откъсне очи от Нана. Само допреди минути е вярвала, че Пойраз може би е променил решението си за срещата им. Сега го вижда да държи друга жена в прегръдките си. Пойраз също не сваля поглед от Нана. После преглъща тежко и поглежда към майка си.

Джанет гледа сина си и ранената жена в ръцете му, без още да знае какво се е случило. А Сибел мълчаливо наблюдава начина, по който Пойраз гледа Нана.

Дога се среща с прокурор Лейла Казанджъ, която се представя и ѝ казва, че може да я нарича просто Лейла.

– Знам коя сте. Мама каза на прокурорите да вкарат татко в затвора заради обвиненията срещу него – отвръща Дога. – Горе-долу беше така – признава Лейла.

Тя сяда до момичето и внимателно се опитва да спечели доверието му.

– Знам, че преживяваш трудни дни. Дойдох просто да си поговорим. Понякога е хубаво човек да сподели какво му тежи. Може да си ядосана на родителите си, но на мен можеш да кажеш всичко. Ще те изслушам.

Дога обаче вече трудно вярва на възрастните.

– И вие ли ще ме лъжете като тях?

– Не. Никога. Тук съм само за да поговорим.

Дога признава, че родителите ѝ са я лъгали много, особено майка ѝ.

– Мама каза, че го е правила, за да ме предпази. Но пак ме е лъгала.

Лейла насочва разговора към Ферит.

– А с Ферит… тоест с баща си, също не искаше да говориш. Какво мислиш за него?

При този въпрос Дога замълчава и не отговаря.

В същото време Айнур разговаря по телефона с Ферит.

– Добре, г-н Ферит. Не се тревожете. Ще го направя.

След разговора тя отива в полицейското управление и поздравява Кара и Ибо.

– Здравейте. Комисар Волкан тук ли е?

Ибо ѝ обяснява, че Волкан е излязъл по работа, но скоро ще се върне.

– Трябва да му предам една папка – казва Айнур.

Кара предлага да я остави при тях, но Айнур отказва.

– Не, трябва лично да му я предам.

Кара се досеща, че документите вероятно са свързани с предстоящото дело, и предлага на Айнур да седне и да изчака. Малко по-късно Кара и Ибо излизат, а Айнур решава отново да потърси Волкан по телефона. Оказва се обаче, че телефонът му е изключен.

Докато Айнур чака сама, в управлението влиза прокурор Синан. Той е ядосан, защото не са му предоставили всички необходими документи, и започва да ги търси. Когато вижда Айнур, настроението му става още по-лошо.

– Пак ти? Явно днес просто ми е лош ден.

Айнур не му остава длъжна.

– Напълно съм съгласна.

Синан я пита какво прави в полицейското управление, а след това я предупреждава, че наоколо има служебни документи и поверителна информация.

– Остави каквото си донесла и си върви.

– Не правя нищо лошо. Казаха ми да седна и да изчакам тук. Това и правя. Защо постоянно ми се карате? Разбирам, че работите тук, но аз също не съм виновна за нищо.

Синан бързо губи търпение.

– Ако продължаваш още дълго, накрая ще се окажеш виновна, че пречиш на прокурор да изпълнява служебните си задължения. И тогава направо ще отидеш в ареста. Имаме достатъчно работа и без това.

Айнур кипва.

– Вие…

Синан обаче вече ѝ е обърнал гръб. Ядосана, Айнур взема телефона от бюрото и излиза, без да забележи, че по погрешка е взела телефона на Синан, който изглежда точно като нейния. На излизане Айнур най-сетне среща Волкан.

– Г-н Волкан!

Тя му подава папката.

– Г-н Ферит ви я изпраща. Свързана е с утрешното дело.

Все още ядосана от сблъсъка със Синан, Айнур си тръгва. Малко след това от управлението излиза и намръщеният Синан. Волкан поглежда след двамата и недоумява:

– Какво им става на всички днес? Защо всички са ядосани?

А нито Айнур, нито Синан все още подозират, че случайно разменените телефони скоро отново ще ги срещнат.

Дога е в стаята си и разговаря с любимото си мече Джиджи.

– Знаеш ли, мила Джиджи, вече съм много изморена. Ядосана съм и на мама, и на бате Ферит. А те са ядосани един на друг и непрекъснато се карат. Хайде да отидем при мама.

Дога взема мечето и тръгва към Айше. Преди да влезе обаче, чува разговора между майка си и Неше. Айше е категорична, че няма да позволи на Ферит да вземе дъщеря ѝ.

– Утре Ферит ще види какво означава война. Ще се изправи срещу мен в съда и ще разбере, че няма да му позволя да ми отнеме дъщерята завинаги.

– Пази Боже, како – отвръща Неше.

После Неше споделя нещо, което кара подслушващата Дога да се усмихне.

– Понякога ми се иска двамата с Ферит да бяхте женени. Тогава Дога нямаше да преживява всичко това. Щеше да живее под един покрив и с майка си, и с баща си и да бъде щастлива.

Чула думите ѝ, Дога се усмихва. Мисълта да бъде заедно и с двамата си родители явно ѝ харесва.

В същото време Ферит поставя своя снимка с Дога в рамка и я гледа с обич.

– Моето момиче… Скъпата ми дъщеря. Ще имаме още много снимки заедно. Всичко, което сме пропуснали, всичко, което е останало недовършено между нас, ще го наваксаме. Всичко ще бъде наред.

След миг обаче мислите му отново се насочват към Айше.

– Само кой знае с какви глупости майка ти ти пълни главата…

Точно тогава телефонът му звъни. Ферит решава, че му се обажда Айше, и вдига раздразнено.

– Тъкмо за теб говорех… Какво искаш, Айше?

Но от другата страна се чува гласът на Дога.

– Бате Ферит…

Ферит моментално променя тона си.

– Дога? Дъще, кажи ми. Какво е станало?

Дога има молба към него.

– Ела в парка до нашата къща. Можеш ли да дойдеш, преди мама да ме намери? Искам да поговорим…

Ферит остава изненадан от неочакваното обаждане. След всичко случило се Дога сама е решила тайно да се срещне с баща си.