Истината за „Плен“ (С3, Еп. 84): Как Афифе се опълчи на Орхун и какъв беше леденият му отговор?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: След като разбира докъде е стигнала Афифе, Орхун решава да я изпрати далеч от имението. Но това не е достатъчно, за да опази Хира и Сахра от Ташкън, затова той стига до неочаквано решение – да се ожени за Хира. Преди да успее да ѝ го предложи обаче, чува признанието, което не е очаквал – Хира все още го обича.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 84 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Докато Хира се опитва да скрие чувствата си към Орхун, една разкъсана снимка едва не я издава. В същото време в имението избухва истинска война – Афифе отказва да си тръгне и открито се изправя срещу сина си.

В дома на Азиз напрежението също расте. Едже не може да приеме, че той защитава Елиф, и решава да потърси помощ от брат си Гюрбюз. Пред Азиз тя се преструва, че съжалява за постъпката си, но насаме се заканва да премахне Елиф от пътя си.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Действието продължава от предния епизод. Орхун крачи неспокойно из стаята си. Разтърсен е от онова, което току-що е чул, и все още не може да повярва, че Хира е признала чувствата си към него. В съзнанието му отново изплуват думите ѝ. – Но ние трябва да си тръгнем, момичето ми. Не… Не можем да останем тук. Не и докато сърцето ми бие за него! – признава Хира, без да подозира, че Орхун я чува.

Орхун внезапно спира. Думите ѝ го карат да осъзнае нещо важно. В съзнанието му изплува друг спомен – моментът, в който Хира влиза в интензивното отделение и, щом разбира, че той е жив, се хвърля в прегръдките му. – Жив си… – казва Хира, обзета от облекчение. Орхун се връща към настоящето. Едва сега започва да разбира истинското значение на реакцията ѝ тогава.

– Беше истинско… Не беше само защото се беше уплашила. И тя… Тя все още… – промълвява Орхун, разтърсен от осъзнатото. Но не успява да довърши изречението.

Хира лежи до Сахра в пристройката и мълчаливо гледа към стената, не може да заспи и е потънала в мислите си.

В същото време Орхун е в стаята си. Мислите му не спират да се връщат към Хира и към признанието, което е чул.

– Затова иска да замине на другия край на света! – осъзнава Орхун.

Докато Хира продължава да лежи замислена до дъщеря си, Орхун стиска силно юмруци.

– И има пълното право… Всичко, което ѝ се случи, беше заради мен – признава той с чувство за вина.

Хира остава неподвижна до Сахра, а думите на Орхун продължават да звучат.

– Разочаровах я – признава той.

Орхун се оказва в задънена улица. Вече знае какво трябва да направи, но не знае как да го каже на Хира.

– Как да ѝ го кажа? – пита се той, разколебан.

В пристройката Хира нежно погалва косите на Сахра, а очите ѝ се пълнят със сълзи.

– Как да ѝ кажа: „Трябва да се омъжиш за мен, за да мога да те защитя“? – пита се Орхун, без да намира изход от ситуацията. Той остава замислен, неспособен да реши как да направи предложението на Хира.

Афифе е съсипана. Все още не може да се съвземе от шока, че собственият ѝ син я гони от дома ѝ. В съзнанието ѝ отекват думите на Орхун: – Приготви си нещата! Отиваш в старото имение! – отсича Орхун. На вратата се почуква. Султан влиза и се обръща към Афифе колебливо.

– Госпожо… Трябва да приготвя багажа ви – казва тя предпазливо.– Излез! – нарежда Афифе гневно.– Но, госпожо… – опитва се да възрази Султан.– Излез! – повтаря Афифе още по-категорично.

Султан няма друг избор и напуска стаята. Останала сама, Афифе взема снимката си с Орхун и се изправя. Взира се в нея, а сълзите вече се стичат по лицето ѝ.

– Как можа да го направиш? Как можа да постъпиш така с мен, със собствената си майка! Как посмя! – изрича тя през сълзи, изпълнена с гняв и болка.

В пристъп на ярост Афифе хвърля снимката на пода. Рамката се разбива.

Нощта отстъпва място на утрото над Истанбул. Хира седи сама в градината, потънала в мислите си. Чувствата ѝ към Орхун стават все по-силни и тя вече не знае как да се справи с тях.

– Не мога повече да остана тук. Когато си толкова близо до мен… Когато съм такава… Когато изпитвам всичко това… Не мога. Не издържам – признава Хира пред себе си, измъчена от чувствата си.

В същото време Орхун я наблюдава през прозореца на кабинета. Иска да отиде при нея, но не намира сили да се изправи лице в лице с нея след онова, което е чул.

– Ами ако дойда при теб… Ако хвана ръката ти и този път никога повече не я пусна… – промълвява Орхун, докато не откъсва поглед от Хира.

Тя продължава да стои замислена в градината, а Орхун мислено се обръща към нея:

– За теб бих влязъл във всяка битка! Но всичко е толкова прясно, а ти си толкова наранена… – мисли той с болка.

В този момент при Хира идва Бехийе с поднос със закуска.

– Приготвих ти закуска – казва тя грижовно.– Благодаря ти. Не трябваше да си правиш труда – отвръща Хира.– Какъв труд? Как мина нощта? Малката добре ли е? Имахте ли нужда от нещо? – разпитва я Бехийе загрижено.

Докато говори, Бехийе хвърля крадешком поглед към прозореца на кабинета на Орхун.

– А ти как си? – пита тя.

Хира забелязва погледа ѝ и веднага разбира откъде идват всички тези въпроси. Поглежда към прозореца и очите ѝ срещат тези на Орхун. Хванат да я наблюдава, Орхун бавно се отдръпва от прозореца.

– Разбра… – промълвява той.

Хира отново поглежда към Бехийе.

– Добре сме… Нека не се тревожи – казва тя тихо.

Бехийе разбира посланието и кимва. Само преди няколко дни тя по същия начин е предавала на Хира думите на Орхун, а сега ролите са разменени. Бехийе си спомня как Орхун я е помолил да успокои Хира: – Разходих се малко из стаята, нека не се тревожи. Взех си и лекарствата. Кажи ѝ, че вече се чувствам по-добре – казва Орхун. Бехийе вече разбира колко силно Орхун и Хира продължават да се тревожат един за друг. Преди да си тръгне, тя се спира и поглежда Хира.

– Нещо случило ли се е? – пита Хира объркано.

Бехийе поклаща глава и се усмихва.

– Дано Господ успокои сърцето ти. И не забравяй – след всяка трудност идва облекчение. Дано и за теб настъпят по-добри дни – казва тя с надежда.

Хира не разбира напълно защо Бехийе ѝ говори така, но приема думите ѝ с благодарност.

– Амин. За всички ни – отвръща тя.

След като Бехийе си тръгва, погледът на Хира отново се отправя към прозореца на Орхун. Очите ѝ се изпълват със сълзи.

– Господи, прости ми… Аз виждам само трудностите. Понякога ми идват прекалено много и не мога да се справя. Помогни ми. Дай ми сили да издържа! – моли се Хира през сълзи.

Тя взема подноса и се отправя към пристройката. От прозореца Орхун мълчаливо я наблюдава как си тръгва.

Хира и Сахра обикалят из градината и внимателно оглеждат земята, търсейки нещо.

– Беше любимото ми камъче, мамо. Ще го намерим, нали? – пита Сахра притеснено.– Ще го намерим, миличка. Сигурно е някъде тук – успокоява я Хира.

Сахра поглежда майка си натъжено.

– Но го няма… Толкова пъти вече търсихме. Ами ако никога не го намерим? – пита момиченцето обезсърчено.– Сигурна ли си, че не си го оставила някъде? Помисли още веднъж. Кога за последно беше у теб? – пита Хира.

Сахра се замисля.

– Когато чичо Орхун ми показа играчките… и колелото си. Тогава камъчето беше в джоба ми – спомня си тя.

Хира веднага разбира, че дъщеря ѝ говори за склада.

– Ясно. Добре, аз ще потърся там, а ти се прибирай. Става ли? – казва Хира.

Сахра тръгва към пристройката, а Хира неохотно се отправя към склада. Орхун стои до прозореца на кабинета и наблюдава градината, докато разговаря по телефона с Ерхан. В този момент забелязва Хира да влиза в имението.

– Какво става, Ерхан? Открихте ли някаква следа от Ташкън? – пита Орхун сериозно.
– Все още не сме го открили, господин Орхун. Но целият екип е по петите им! Проверяваме и най-малката следа. Скоро ще имаме добри новини за вас! – уверява го Ерхан.
– Не се отпускайте! Дръж ме в течение – нарежда Орхун твърдо.

Той прекратява разговора и остава замислен.

Хира влиза в склада и започва да оглежда наоколо за изгубеното камъче на Сахра. Не след дълго го забелязва на пода и го взема. Тъкмо се кани да си тръгне, когато погледът ѝ попада върху снимката на нея и Орхун, която самата тя е разкъсала на парчета. Хира се навежда и я вдига. Подрежда парчетата едно до друго и се вглежда в снимката – тя и Орхун са останали на две отделни половини. Очите ѝ се изпълват със сълзи. Хира си спомня момента, в който разкъсва снимката. – Защо е тук? Господи, ще полудея! – възкликва тя разстроено. Хира отново поглежда разкъсаната снимка.

– Точно като нас… Аз от едната страна, а той – от другата – промълвява тя със сълзи в очите.В съзнанието ѝ отекват думите на Орхун:– Бих дал живота си, за да ги защитя!

След тях изплува и споменът от разговора им. – Врагът е и тук, и навън! Ще си платиш за това предателство! – казва Орхун гневно. – Недей! Моля те… Заради мен е. Моля те, не ме карай да съжалявам, че ти казах – моли го Хира. – Мислех, че като ви доведа в имението, ви защитавам, но не успях да ви опазя от злото вътре в този дом! Затова си искала да си тръгнеш – казва Орхун с чувство за вина.

Хира притиска разкъсаната снимка към гърдите си и започва тихо да плаче.

– Трудно е… Толкова е трудно. Когато всичко е разбито на парчета… Когато аз самата съм такава… Как можем да продължим така? Как ще издържа? – прошепва Хира през сълзи.

Тя продължава да плаче, притиснала снимката към себе си.

Хира се връща в пристройката и поставя върху дивана парчетата от разкъсаната снимка. Гледа ги със сълзи в очите, а после сякаш изведнъж осъзнава какво е направила.

– Какво правя? Защо донесох снимката тук? – пита се тя объркано.

В този момент в съзнанието ѝ изплуват думите, които Орхун някога ѝ е казал. – Сърцата ни са свързани. Независимо дали сме един до друг, или далеч един от друг… Всеки път, когато сложиш ръка на сърцето си, знай, че аз съм там. Със сигурност ще ме почувстваш – казва ѝ Орхун.

Хира затваря очи.

– Сърцата ни са свързани… – прошепва тя, сякаш напомня тези думи сама на себе си.

Когато отваря очи, във въображението ѝ Орхун влиза през вратата.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА ХИРА: Хира се стряска и бързо застава пред разкъсаната снимка, опитвайки се да я скрие от него. Но вече е твърде късно. Орхун се приближава и я поглежда право в очите.

– Не го крий повече. Вече знам всичко! И ти все още ме обичаш – казва Орхун.

Той нежно хваща лицето ѝ с ръце, а след това я притегля към себе си. Хира затваря очи и отпуска глава върху рамото му. Двамата се прегръщат с копнеж. КРАЙ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

Почукване на вратата връща Хира в действителността. Тя се сепва и бързо събира парчетата от снимката от дивана, скривайки ги зад гърба си. Орхун влиза.

– Как сте? Всичко наред ли е? – пита той спокойно.

За първи път, откакто е чул признанието ѝ, Орхун поглежда Хира в очите. Опитва се да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Хира обаче е напрегната заради снимката, която крие зад гърба си.

– Добре сме, благодаря – отговаря тя притеснено.– Майка ми скоро ще тръгне – съобщава Орхун.– Това няма да оправи нищо. Може дори да стане още по-зле… – казва Хира натъжено.– Правя го не само за да защитя вас, а и за да предпазя майка ми от самата нея! Така ще бъде по-добре и за нея. Има нужда от малко промяна – обяснява Орхун.

Хира свежда поглед.

– Иска ми се да не беше станало така… – казва тя с тъга.

– Ти не си виновна за нищо от случилото се! Не ти причини всичко това. Не го забравяй! – казва Орхун твърдо.

Той не настоява повече.

– Просто исках да те предупредя. Ще се видим – добавя Орхун и се приготвя да си тръгне.

Хира кимва. Когато се обръща, едно от скритите зад гърба ѝ парчета пада на пода. Това е частта от снимката, на която е лицето на Орхун. Хира уплашено поглежда към него. В същия момент Орхун се обръща и тръгва към вратата. Хира не разбира, че той е видял падналото парче от снимката. Орхун напуска пристройката.

Орхун излиза от пристройката, прави няколко крачки и внезапно спира. Мисълта за парчето от снимката, което е видял да пада от ръцете на Хира, не му дава покой.

– Какво означава това? Току-що ли е скъсала онази снимка? Или… се опитва да я събере отново? – пита се Орхун развълнувано.

От мислите му го изважда гласът на Сахра.

– Чичо Орхун! – провиква се момиченцето радостно.

Орхун се обръща към нея. Сахра го гледа с широка усмивка.

Хира панически се навежда и вдига падналото парче от снимката.

– Господи, ами ако го е видял? Ако е разбрал? Какво щях да правя тогава? – пита се тя уплашено.

Хира събира парчетата в ръката си и ги сгъва, все още притеснена от мисълта, че Орхун може да е видял снимката.

Афифе седи унило на ръба на леглото. На вратата се почуква, но тя не отговаря. След второто почукване Султан влиза притеснено. Оглежда стаята и вижда, че Афифе не е приготвила нищо за заминаването си.

– Госпожо… Колата, която ще ни откара, е тук. Господин Орхун каза да не губим повече време – съобщава Султан плахо.

Афифе се изправя и гневно тръгва към вратата.

– Махни се от пътя ми! – отсича тя яростно.

Афифе напуска стаята, а Султан тръгва след нея.

Орхун и Сахра седят пред пристройката и разговарят.

– Чичо Орхун… И тук вечер се виждат звездите, нали? – пита Сахра с любопитство.

– Не толкова добре, колкото при Джан, но да, виждат се – отговаря Орхун.

– Може ли някоя вечер да гледаме звездите тук? Онази вечер беше много хубаво – пита момиченцето с надежда.

– Ако майка ти разреши, защо не – отвръща Орхун.

– Може и тя да дойде. Пак да ги гледаме тримата заедно. Нали? – предлага Сахра въодушевено.

– Ще я попитаме и ще си опитаме късмета – казва Орхун с усмивка.

След кратко мълчание Сахра се натъжава.

– Много ми липсва да ходя в парка. Там имаше и други деца… Никога не бях сама – признава тя тъжно.

Орхун разбира колко самотна се чувства Сахра. В този момент Хира излиза от пристройката. Когато вижда Орхун и дъщеря си заедно, се чувства неловко и се приближава към тях.

– Сахра, миличка, господин Орхун има работа. Хайде, да не го задържаме – казва Хира.

Сахра поглежда Орхун с мил укор.

– Защо работиш толкова много? – пита тя.

Орхун изобщо не иска да си тръгва, но разбира желанието на Хира да прекрати разговора им и се усмихва.

– Така трябва. Когато човек порасне, започва и да работи повече. Затова колкото по-бавно растеш, толкова по-добре – обяснява той шеговито.

Сахра поглежда последователно Хира и Орхун.

– Тогава и вие двамата растете по-бавно… Защото вече сте пораснали прекалено много – заявява тя невинно.

Хира и Орхун се поглеждат и се усмихват. В този момент изражението на Орхун се променя. В далечината вижда Афифе, която гневно се приближава към тях. Той веднага се изправя.

– Дошла си да се сбогуваш? – пита Орхун.

Афифе го поглежда предизвикателно.

– Няма да се сбогувам! Защото няма да ходя никъде! Няма да позволя на тази вдовица и детето ѝ да се разпореждат тук както си искат! – заявява тя гневно.

След обидните думи на Афифе Хира веднага отвежда Сахра.

– Хайде, Сахра. Да влизаме вътре – казва тя.

Хира и Сахра се отправят към пристройката, оставяйки Орхун и Афифе навън.

Хира и Сахра влизат в пристройката. След избухването на Афифе момиченцето е уплашено.

– Какво става, мамо? – пита Сахра тревожно.– Нищо, миличка. Просто разговарят – успокоява я Хира.

Хира прегръща дъщеря си притеснено и незабелязано покрива ушите ѝ с ръце, за да не чува гласовете отвън. Пред пристройката Орхун едва сдържа гнева си.

– Внимавай как говориш! – предупреждава той Афифе.

– Ако искаш война – добре! Тази къща е моя! Няма да оставя дома си, семейството си и теб на онази жена! – заявява Афифе предизвикателно.

– Вече взех решението си! – отвръща Орхун категорично.

– Но аз не съм! – отсича Афифе.

Хира успява да попречи на Сахра да чуе думите ѝ, но самата тя чува всичко.

– Онази чужда жена ще напусне тази къща! Ще направя всичко необходимо! – заявява Афифе отвън.

– Ако трябва, дори с цената на живота си! – добавя тя непреклонно.

Орхун вече не крие гнева си.

– Казах последната си дума! Ти ще си тръгнеш! – заявява той ясно и категорично.

Афифе го гледа гневно и не отстъпва нито крачка.

– А сега аз ти казвам последната си дума! Оставам тук и няма да ходя никъде! – отвръща тя предизвикателно.

В пристройката Хира продължава да държи ръце върху ушите на Сахра, за да я предпази от скандала. Отвън Орхун и Афифе се изправят един срещу друг, без нито един от двамата да отстъпва.

Сузан е силно притеснена след скандала между Азиз и Едже. Едже се е заключила в стаята си, а Сузан настоява Азиз да отиде при нея и да я успокои, защото се страхува, че момичето може да се обади на брат си. Азиз обаче отказва да отстъпи. Той е категоричен, че Едже е прекрачила границата, след като я е предупредил никой да не посяга на Елиф.

Заключена в стаята си, Едже плаче от гняв. Не може да приеме, че Азиз е защитил Елиф вместо нея. В пристъп на ярост решава да се обади на брат си Гюрбюз, но в последния момент се отказва, защото знае, че той може да убие Азиз. Едже продължава да вярва, че Азиз ще дойде при нея и ще ѝ се извини.

В кухнята Елиф е сама и гледа превързаната си ръка. В съзнанието ѝ отекват жестоките обиди на Едже и моментът, в който тя я напада и посяга към забрадката ѝ. Елиф си спомня и старите унизителни думи на Азиз по неин адрес и не може да разбере внезапната промяна в отношението му. Отчаяна, тя моли Бог да я избави от този плен.

Азиз се появява на вратата и първоначално се отказва да влезе, но след миг се връща и пита Елиф дали е добре. Тя директно го пита какво се е променило и защо човекът, който доскоро я е наранявал с думите си, сега я защитава. Азиз ѝ отговаря само: „Да кажем, че вече те познавам.“ След това си тръгва, оставяйки Елиф силно впечатлена от думите му.

На следващия ден Едже продължава да стои заключена в стаята си. Сузан отново притиска Азиз да говори с нея. Страхува се не само, че Едже може да направи нещо със себе си, но и че ще извика Гюрбюз и ще изложи всички в къщата на опасност. Накрая Азиз отстъпва и се качва при Едже, а Сузан тръгва след него, за да подслушва разговора им.

Едже е убедена, че Азиз идва да ѝ се извини, но остава шокирана, когато той отново я упреква за отношението ѝ към Елиф и особено за това, че е посегнала на забрадката ѝ. Едже избухва и го обвинява, че Елиф му е завъртяла главата. Азиз отхвърля думите ѝ и я предупреждава да спре да си въобразява и да се държи като дете. Унижена и ядосана, Едже решава отново да потърси Гюрбюз, но той не отговаря на обажданията ѝ.

След разговора Сузан се нахвърля върху Азиз, защото вместо да се извини, той отново е защитил Елиф. Азиз обаче не отстъпва и заявява, че ще защити не само нея, а всеки човек, който е жертва на подобно отношение.

Малко по-късно Едже слиза при тях и неочаквано се извинява. Признава, че е прекалила от ревност, и обещава подобно нещо да не се повтаря. Азиз остава подозрителен, но приема думите ѝ и предлага да изпият кафе. Сузан е облекчена и вярва, че опасността е отминала.

Щом влиза сама в кухнята обаче, Едже показва истинското си лице. Извинението ѝ е било само преструвка. Тя отново опитва да се свърже с Гюрбюз, а когато той не отговаря, му изпраща съобщение с молба да ѝ се обади. Едже е убедена, че когато брат ѝ дойде, всичко ще се промени.

Докато се опитва да приготви кафе, Едже не успява да запали печката. Точно тогава влиза Елиф и ѝ помага. Пред нея Едже продължава привидно спокойното си поведение, но скоро започва да отправя прикрити заплахи. Заявява, че обича Азиз толкова силно, че не може да търпи дори „муха“ около него.

Елиф разбира намека и спокойно ѝ отвръща, че нито гневът, нито ревността дават право на човек да наранява невинен. След това ѝ пожелава всичко да се нареди така, както сърцето ѝ желае, и напуска кухнята.

Останала сама, Едже вече не крие омразата си. Тя е решена да премахне всяка пречка между себе си и Азиз, а Елиф все повече се превръща в основната ѝ мишена.