Истината за „Плен“ (С3, Еп. 85): Как Орхун поиска ръката на Хира и с какво я заплаши Афифе?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Хира се опитва да скрие чувствата си към Орхун, една разкъсана снимка едва не я издава. В същото време в имението избухва истинска война – Афифе отказва да си тръгне и открито се изправя срещу сина си.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 85 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун изненадва Хира с предложение за брак, но тя категорично отказва да се омъжи отново за него. Той се опитва да я убеди, че това е единственият начин да защити нея и Сахра от Ташкън. Междувременно Афифе не се примирява с решението на сина си и подлага Хира на ново унижение. Ще успее ли Орхун да убеди Хира да приеме предложението му въпреки болезненото им минало?

В същото време Едже устройва капан на Азиз, като нарочно го прегръща пред брат си Гюрбюз. Убеден, че най-довереният му човек го е предал, Гюрбюз побеснява и насочва пистолет срещу него. Три изстрела разтърсват къщата, а Елиф изпада в ужас за живота на Азиз. Макар да се разминава със смъртта, Азиз отказва да се скрие и се подготвя за сблъсък с Гюрбюз.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун седи напрегнат и замислен в кабинета си. В съзнанието му отново отекват думите на Афифе, която категорично е отказала да напусне имението. “Ако искаш война – добре! Тази къща е моя! Няма да оставя дома си, семейството си и теб на онази жена! Ако трябва, дори с цената на живота си! – заявява Афифе предизвикателно”

Орхун стиска зъби от напрежение. Предизвикателството на майка му го изпълва с гняв. В този момент си спомня и молбата на Хира да ѝ помогне да замине със Сахра. “ Би ли могъл да ни помогнеш? Трябва да изградя нов живот за себе си и Сахра! Далеч оттук. Може би някъде на другия край на света. Ще ми помогнеш ли? – пита го Хира.”

Орхун осъзнава, че отказът на Афифе да напусне имението само ще засили желанието на Хира да си тръгне възможно най-скоро.

– Разбирам защо искаш да заминеш, но не мога да те оставя... – промълвява той разтревожено.

След това в съзнанието му изплуват собствените му думи, когато се е опитвал да намери начин да предложи брак на Хира. “Как да ѝ го кажа? Как да ѝ кажа: „Трябва да се омъжиш за мен, за да мога да те защитя“? – пита се Орхун.

Орхун остава замислен. Майка му отказва да отстъпи, Хира иска да замине, а той все още не знае как да ѝ предложи единственото решение, което е намерил – да се омъжи за него. Чувства се притиснат до стената.

В пристройката Хира се опитва да успокои Сахра и да я приспи. Момиченцето едва държи очите си отворени, но въпреки умората не може да заспи. Думите на Афифе продължават да я тревожат.

– Мамо, онази леля ще ни изгони ли оттук? – пита Сахра сънено. След кратка пауза добавя: – Защо изобщо не ни харесва? Какво сме ѝ направили?

Очите на Хира се пълнят със сълзи, но тя се старае да не показва тревогата си пред дъщеря си.

– Нищо не сме ѝ направили, миличка. Хайде, заспивай сега. Като се наспиш, всичко ще бъде по-добре – отвръща тя нежно.

Сахра най-сетне заспива. Хира остава до нея и я гледа с тревога и безпомощност. Не знае как да я предпази от всичко, което се случва около тях.

– Моя прекрасна Сахра… Как да те защитя? – прошепва тя.

Очите ѝ отново се пълнят със сълзи. Притисната от тревогите си, Хира не издържа повече и излиза навън, за да си поеме въздух.

Докато Орхун продължава да търси изход от сложната ситуация, на вратата на кабинета му се почуква. Влиза Ерхан, който носи тревожни новини.

– Господин Орхун! Има съобщение от Ташкън! – съобщава той и му подава плик.

Орхун отваря плика и изважда старинен джобен часовник. Поставя го на бюрото и забелязва нещо странно – часовата и минутната стрелка са премахнати, а секундната продължава да се върти. Към часовника е прикрепена бележка. Орхун я разгъва и започва да чете.

Търсиш ме, Демирханлъ, знам! Скоро ще се срещнем. Но никога няма да разбереш кога ще се случи! Мога да се появя пред теб всеки момент… Ще дойда да си взема това, което ми принадлежи! – гласи заплашителното послание на Ташкън.

Орхун стиска зъби от ярост. Поглежда Ерхан по начин, който ясно му показва, че трябва да го остави сам. Ерхан разбира и излиза от кабинета. Останал сам, Орхун смачква бележката в юмрука си и удря гневно по бюрото. След това се приближава до прозореца и се замисля.

В съзнанието му отново прозвучават думите на майка му. “Не аз! Онази чужда жена ще напусне тази къща! “– заявява Афифе категорично. Веднага след тях Орхун си припомня и заплахата на Ташкън. “Ще дойда да си взема това, което ми принадлежи!”

Орхун остава неподвижен пред прозореца. Постепенно гневът му отстъпва място на твърда решителност.

– Никой няма да посмее да нарани семейството на Орхун Демирханлъ! – заявява той категорично.

След кратка пауза изрича решението, до което най-сетне е стигнал:

– Трябва да се оженим!

Орхун е решен да защити Хира и Сахра на всяка цена.

– Отсега нататък никой дори няма да си помисли да ви нарани! – добавя той с непоколебима увереност.

Хира стои сама в един от ъглите на градината. Очите ѝ са пълни със сълзи, а мислите ѝ не ѝ дават покой. Не знае какво да направи, нито как да намери изход от положението, в което се намира.

– Нито мога да си тръгна, нито мога да остана… – прошепва тя отчаяно.

В същото време Орхун върви из градината, все още напрегнат от решението, което току-що е взел. Изведнъж забелязва Хира. Когато вижда сълзите и отчаянието ѝ, сърцето му се свива. За миг остава неподвижен, наблюдавайки я. След това решително се приближава до нея. Орхун нежно повдига брадичката на Хира, за да обърне лицето ѝ към себе си, и избърсва сълзите от бузите ѝ. Хира е толкова изненадана от неочаквания му жест, че не успява да каже нищо. Преди да е проговорила, Орхун я поглежда право в очите.

– Не искам повече да виждам сълзи в очите ти! И има само един начин да постигна това… – казва той решително.

Хира го гледа объркано, без да разбира накъде водят думите му. Тогава Орхун изрича онова, което е решил само преди минути.

– Омъжи се за мен!

Хира застива на място. Предложението му я сварва напълно неподготвена. Тя го гледа смаяно, неспособна да повярва на това, което току-що е чула.

Хира гледа Орхун с недоверие. Не може да повярва, че след всичко, което са преживели, той отново ѝ предлага брак.

– Какво каза? – пита тя шокирана.

Орхун вижда колко силно я е изненадал с предложението си, но не отстъпва.

– Ще се омъ... – започва той.

Хира рязко вдига ръка, за да го накара да замълчи. В съзнанието ѝ нахлуват болезнени спомени от миналото. “Престани да се самозалъгваш! Всичко свърши! Махай се оттук! Вече не те искам!” – отекват жестоките думи на Орхун. След това Хира си спомня разговора с адвоката, който ѝ е предал решението на съпруга ѝ. “Госпожо Хира, вече ви казах. Господин Орхун не иска да ви вижда. Иска да прекрати брака ви. Каза да направите аборт” – заявява адвокатът. В съзнанието ѝ изплува и ужасяващият сблъсък с Афифе.

– Не го правете! Пуснете ме! – моли се Хира. – Никой не те е питал за мнението ти! – отсича Афифе. – Нямате ли капка милост? – пита отчаяно Хира. – Млъкни! – заповядва Афифе. – Това е вашето внуче! – опитва се да я вразуми Хира. – Той не иска нито теб, нито това, което носиш в корема си! – заявява безмилостно Афифе.

В спомените ѝ отново прозвучава и гласът на адвоката:

– Точно това иска той…

Гласът на Орхун връща Хира в настоящето.

– Това е окончателното ми решение. Знам, че е малко внезапно, но…

Хира вече не издържа. Болката и гневът, които е потискала толкова дълго, избухват.

– Но какво? Мислиш, че единственият проблем е, че предложението ти е внезапно? Изобщо осъзнаваш ли какво говориш? След толкова години? Сякаш нищо не се е случило между нас… Как можа да ми предложиш брак?

Орхун запазва спокойствие и се опитва да я прекъсне.

– Изслушай ме…

Но Хира не му позволява да продължи.

– Не, ти ме изслушай! Откъде имаш тази наглост? Откъде това самочувствие, че винаги си прав? Как изобщо ти хрумна, че бих се омъжила за теб? Толкова лесно ли приемаш брака?

Тя продължава, без да крие възмущението си:

– Каква съм аз в твоите очи? Жена, която ще се разведе с теб, когато ѝ кажеш „Разведи се с мен“, и ще се омъжи за теб, когато ѝ кажеш „Омъжи се за мен“? Може да си свикнал да получаваш всичко, което поискаш, но моят живот не е игра и аз не съм твоя играчка, Орхун Демирханлъ!

Хира се обръща, решена да си тръгне, но Орхун я хваща за ръцете и я спира.

– Стой! – казва той твърдо.

След това я поглежда право в очите.

– Погледни ме… Казах ти, погледни ме!

Хира вдига гневен поглед към него. Двамата застават лице в лице.

– Не е това, което си мислиш! – заявява Орхун. – Предложението ми няма нищо общо с чувствата ми към теб! Правя го единствено за да защитя теб и Сахра! Ако се съгласиш, това ще бъде само брак на хартия! Нищо повече! Този брак е единственото, което може да спре Ташкън!

Хира замълчава за миг. Едва сега разбира, че Орхун не ѝ предлага да възобновят брака си от любов, а да сключат фиктивен брак, който да я защити от Ташкън. Орхун продължава да обяснява:

– Смъртта на Йекта няма да спре Ташкън. Той е обсебен от теб. Ти и Сахра ще…

Орхун внезапно млъква. Не иска да довърши мисълта си. След кратка пауза продължава с по-спокоен тон:

– Ако се омъжиш за мен, ако приемеш фамилията ми, никой няма да може да нарани нито теб, нито Сахра! Ако станеш съпруга на Орхун Демирханлъ, ще поставиш граница, която Ташкън няма да посмее да прекрачи.

Хира разбира, че Орхун има право. Знае, че бракът с него би могъл да осигури защитата, от която тя и дъщеря ѝ отчаяно се нуждаят. Но въпреки това не може да приеме предложението му. Тя го поглежда гневно още веднъж, след което се обръща и си тръгва, без да му даде отговор.

Хира се е скрила в усамотен ъгъл на страничната градина и плаче. Все още не може да се успокои след неочакваното предложение на Орхун. Той обаче я намира. Щом го вижда, Хира отново се опитва да си тръгне, но Орхун я хваща за ръцете и не ѝ позволява да се отдалечи. Поглежда я право в очите, решен да я убеди да го изслуша.

– Дори да бягаш от мен… Знаеш, че съм прав! Ти и Сахра сте мишени на Ташкън. Той няма да се откаже толкова лесно. Това е единственият начин! Ако станеш Демирханлъ, той никога няма да посмее да ви докосне!

Хира поклаща отрицателно глава. Не иска дори да обмисля предложението му, но Орхун продължава настойчиво:

– Вече няма значение какво чувстваме ти и аз. Помисли за Сахра! Какво ще стане, когато порасне още малко? Докато връстниците ѝ ходят на училище, тя ще бъде ли затворена в тази градина? Няма ли да има приятели? Няма ли да може да ходи в парка?

Орхун не откъсва поглед от Хира.

– Става дума за живота на едно малко момиченце! Ти си нейна майка. Готова ли си да я оставиш да живее така? Позволи ми да направя това за вас!

Притисната от думите му, Хира повишава глас:

– Не! Каквато и да е причината, отговорът ми е не!

Орхун разбира, че в този момент няма да успее да я убеди, но не възнамерява да се отказва.

– Не ми отговаряй сега. Просто помисли. Ще поговорим отново за това.

Той се обръща, за да си тръгне, но след няколко крачки спира. Поглежда я още веднъж със същата непоколебима решителност.

– Ще видиш, че съм прав!

След тези думи Орхун си тръгва. Хира остава сама в градината, дълбоко разтърсена от разговора. Думите му за бъдещето на Сахра продължават да отекват в съзнанието ѝ.

Афифе нервно крачи напред-назад из хола на имението. Все още кипи от гняв след сблъсъка с Орхун. Не може да приеме, че собственият ѝ син е решил да я прогони от дома ѝ заради Хира. В съзнанието ѝ отново изплува последният им разговор. Ако искаш война – добре! Тази къща е моя! Няма да оставя дома си, семейството си и теб на онази жена! – заявява Афифе предизвикателно.Вече взех решението си! – отвръща Орхун категорично.

Афифе изсъсква гневно:

– Всичко е заради онази проклета жена! Ще я накарам да съжалява, че се е родила! Ще съжалява за всеки ден, в който диша въздуха на това имение!

В този момент в хола влиза Султан.

– Госпожо… – започва тя предпазливо.

Афифе веднага я прекъсва. Мислите ѝ са насочени единствено към Хира.

– Казах ти да ми я доведеш! Къде е тя? – пита остро.

Султан се смущава и се опитва да обясни защо не е изпълнила нареждането.

– Отидох да я повикам, госпожо, но… Господин Орхун е поставил Ерхан на пътя към пристройката и е забранил на когото и да било да влиза там. Освен това не иска тя да работи като прислужница…

Афифе не я оставя да довърши.

– Значи я е взел под закрилата си! – отсича тя разгневено.

След това вперва яростен поглед през прозореца.

В пристройката Хира седи неспокойно в единия ъгъл на стаята, докато Сахра спи. Мислите ѝ непрекъснато се връщат към неочакваното предложение на Орхун. Омъжи се за мен! – казва Орхун. Хира все още не може да повярва, че той отново ѝ е предложил брак. Самата мисъл я разтърсва.

– Не… Не може да бъде. Каквато и да е причината, не мога просто да забравя цялата болка, която преживях, и да се омъжа за него – промълвява тя.

В този момент Сахра се събужда.

– Мамо? – повиква я момиченцето.

Гласът на дъщеря ѝ откъсва Хира от тежките мисли. Тя бързо прикрива тревогата си и се опитва да се усмихне.

– Миличка? Събуди ли се? – пита я нежно.

Но Сахра усеща, че майка ѝ е тъжна.

– Заради онази сърдита госпожа ли ти е мъчно? – пита тя загрижено.

Хира се усмихва насила и погалва косата на дъщеря си.

– Малко… Но вече ми мина. Знаеш ли, че е време за вечеря? Госпожа Бехие сигурно вече носи храната. Ще изляза да я посрещна, за да не се изморява. Ти ме изчакай тук.

Сахра кимва послушно.

– Добре.

Хира излиза от пристройката, а Сахра остава сама и проследява майка си с поглед.

По нареждане на Орхун Ерхан стои на пост пред пристройката, за да не допуска никого до Хира и Сахра. Хира излиза навън и го поздравява с леко кимване. Тъкмо се отправя към имението, когато внезапно спира. Срещу нея идват Афифе и Султан, която носи поднос с храна. Хира е изненадана от появата им. Ерхан също се напряга и остава нащрек, готов да реагира. Афифе впива изпълнен с омраза поглед в Хира и започва да я обсипва с обиди.

– Знаеш ли какво си ти? Ти си паразит! Паразит, който се възползва от сина ми! Не си мисли, че си спечелила тази война!

Тя продължава със същата ярост:

– Аз съм Демирханлъ! И много добре знам как да се отърва от паразитите, които са се вкопчили в семейството ми! Няма да имаш нито миг спокойствие в това имение, докато не се махнеш от живота ни!

Афифе не спира дотук. Решена да сплаши Хира, тя я предупреждава:

– Всяка сутрин, когато отвориш очи, ще се питаш: „Какво ли ще ни се случи днес?“. Мисли си за това и добре запомни думите ми!

След тези заплахи Афифе дава знак на Султан. Без да се поколебае, Султан хвърля подноса на земята. Храната се разпилява точно в краката на Хира. Афифе и Султан се обръщат и си тръгват, оставяйки я сама пред разсипаната храна. Хира остава неподвижна, разтърсена от случилото се. Очите ѝ се пълнят със сълзи, а тревогата ясно се изписва на лицето ѝ.

Орхун седи зад бюрото в кабинета си, когато телефонът му звъни. Обажда се Ерхан, за да му разкаже какво се е случило пред пристройката.

– Майка ви беше много ядосана, господин Орхун. Госпожа Хира дори не успя да каже нищо. Хвърлиха подноса с храната в краката ѝ и си тръгнаха – докладва Ерхан.

Орхун едва сдържа гнева си, но успява да запази самообладание.

– Майка ми се опитва да я сплаши. Остани там! – нарежда той категорично.

Затваря телефона ядосано и веднага набира номера на Бехие.

– Госпожо Бехие! Отсега нататък лично вие ще носите храната в пристройката. Никой друг няма да пипа храната на Хира и Сахра. Разбрахте ли? – заявява той строго.

След кратка пауза, в която изслушва отговора ѝ, добавя:

– Добре.

Орхун прекъсва разговора и остава замислен. Хира вече е отхвърлила предложението му за брак, а поведението на Афифе само усложнява положението. Той разбира, че трябва възможно най-скоро да сложи край на своеволията на майка си.

– Ако продължава така… тя няма да приеме предложението ми – промълвява притеснено.

В този момент си спомня думите на Хира, които случайно е чул и от които е разбрал, че тя все още го обича. Не можем да останем тук… Не и когато сърцето ми все още бие за него… – признава Хира. Думите ѝ отекват отново и отново в съзнанието му. – Не и когато сърцето ми все още бие за него… Не и когато сърцето ми все още бие за него… – Не мога… – добавя тя.

Орхун остава замислен. Вече знае, че чувствата на Хира към него не са угаснали, но разбира и колко дълбоко я е наранил.

– Гневът ти към мен… е много по-силен от любовта ти. Иска ми се да не изпитваше нищо към мен и просто да беше казала „да“. Трябва да те защитя! – промълвява той.

Орхун въздъхва тежко. Предложението му е продиктувано от желанието да предпази Хира и Сахра от Ташкън, но миналото продължава да стои между тях.

Въпреки отказа ѝ той не възнамерява да се предаде.

– Ще разбере, че трябва да приеме! – заявява решително.

Орхун остава твърдо убеден, че бракът е единственият начин да защити Хира и Сахра.

След като Едже поднася кафе на Азиз и Сузан, двамата я похвалват. Сузан е доволна, че напрежението между Азиз и Едже привидно е отминало, и уверява брат си, че всичко ще се оправи. Азиз обаче се изнервя от думите ѝ и става, без да отговори.

По-късно Азиз минава покрай стаята си и чува Елиф да се моли на Бог да я избави от ада, в който живее, и да ѝ даде сили да издържи на клеветите. Когато той открехва вратата, Елиф го забелязва и се стряска. Броеницата ѝ се къса и мънистата се разпиляват по пода. Азиз ѝ помага да ги събере. Елиф си спомня поверието, че скъсаната броеница предвещава нещастие, но Азиз я успокоява, че няма от какво да се страхува. След като той си тръгва, тя отново се обръща към Бог с молитва.

По-късно Елиф се озовава в хола заедно с Азиз и Едже. Чувства се неудобно и предлага да направи чай, но и двамата отказват. Азиз я пита къде е сестра му и тя отговаря, че е при чичо Акиф. Едже наблюдава Елиф неприязнено, когато телефонът ѝ звъни. На екрана вижда името на брат си Гюрбюз. За да не разбере Азиз кой я търси, тя излъгва, че ѝ се обажда Джансу, и излиза.

Едже се усамотява в стаята на Азиз и вдига телефона. Гюрбюз е разтревожен от многобройните ѝ обаждания и съобщението, което му е изпратила. Тя настоява незабавно да дойде, защото трябва да поговорят за нещо важно. Отказва да му обясни по телефона какво се е случило. Гюрбюз се съгласява и тръгва към къщата. Едже затваря доволна и злорадо заявява, че сега ще настане истински ад.

Междувременно Елиф сгъва изпраните дрехи на Едже и Акиф в хола. Азиз е в стаята си и говори по телефона, а Едже нетърпеливо очаква пристигането на брат си. Елиф забелязва неспокойното ѝ поведение и я пита дали изпитва болка и дали може да ѝ помогне. Едже отвръща пренебрежително, че няма нужда от нищо. Когато чува колата на Гюрбюз, тя нарежда на Елиф да повика Азиз, да приготви чай и нещо за хапване.

Едже отива до входната врата, открехва я и бързо се връща в хола, без никой да я забележи. Малко след това пристига Азиз и я пита дали се е случило нещо. Едже започва да се умилква около него и отново му се извинява за поведението си. Азиз ѝ напомня, че вече са приключили този разговор, но тя настоява да се помирят окончателно. Целува го по бузата и го прегръща, без да му даде възможност да се отдръпне.

В същото време Гюрбюз пристига пред къщата и забелязва, че входната врата е открехната. Влиза и чува гласовете на Азиз и Едже. Азиз се опитва да я накара да се отдръпне, но тя продължава да го прегръща. Гюрбюз се насочва към хола, за да разбере какво става.

Едже умишлено повдига въпроса дали не е време да кажат на брат ѝ, че са заедно. Точно тогава Гюрбюз нахлува в хола и ги заварва прегърнати. Той побеснява, а Едже се отдръпва и се преструва на уплашена. Планът ѝ е да принуди Азиз да приеме сериозна връзка с нея, като намеси брат си. Азиз остава шокиран от появата на Гюрбюз.

Гюрбюз настоява двамата да му обяснят какво става. Хваща Едже за ръцете и я разтърсва, разгневен, че са крили връзката си от него. Обвинява Азиз в предателство, защото му е имал пълно доверие и го е смятал за своя дясна ръка. Едже се опитва да се намеси, но брат ѝ я обвинява, че също го е предала. Заплашва да убие и двамата, след което изважда пистолета си и го насочва към Азиз.

Едже изпада в паника и се опитва да спре брат си. Привлечена от виковете, Сузан слиза от горния етаж, където е била при Акиф. Гюрбюз продължава да заплашва Азиз, обвинявайки го, че е посегнал на честта на семейството му. Азиз запазва самообладание и не показва страх.

Елиф, която се намира в кухнята, чува заплахите и се скрива в един от ъглите. Ужасена, че Гюрбюз може да убие Азиз, тя започва да се моли Бог да го закриля. В хола Гюрбюз настоява Азиз да проговори, но мълчанието му го вбесява още повече. Едже застава пред Азиз и моли брат си да свали оръжието. Азиз я отмества, а Гюрбюз заявява, че вече не вярва на нито една нейна дума. Докато Елиф продължава да се моли, от хола проехтяват три последователни изстрела. Тя инстинктивно запушва ушите си и застива от ужас.

Елиф е убедена, че Гюрбюз е прострелял Азиз, и през сълзи се моли нищо да не му се е случило. Всъщност Гюрбюз е стрелял в тавана. Той предупреждава Азиз, че все още не е приключил с него, след което сграбчва Едже за ръката и я извежда от къщата.

Щом чува затварянето на входната врата, Елиф изтичва в хола. Когато вижда Азиз жив и невредим, изпитва огромно облекчение и признава, че е помислила, че са го простреляли. Сузан обаче е изпаднала в паника. Убедена е, че Гюрбюз ще се върне и ще ги убие. Азиз се опитва да я успокои и обещава да се справи със ситуацията, но кръвното ѝ налягане се повишава и тя едва не припада. С помощта на Елиф той я настанява на дивана и моли да донесат одеколон. Въпреки усилията му Сузан продължава да плаче от страх.

Междувременно Гюрбюз отвежда Едже в дома си и грубо я блъска върху дивана. Толкова е разгневен, че вдига ръка да я удари, но се въздържа. Обвинява я, че го е предала, въпреки всичко, което е направил за нея. Не може да приеме, че се е влюбила точно в Азиз, когото винаги е наричала свой брат. Едже се опитва да се оправдае, като твърди, че двамата се обичат и са възнамерявали да поискат благословията му.

Гюрбюз взема телефона ѝ и настоява да му каже паролата. Когато Едже му продиктува цифрите, той разбира, че те изписват името на Азиз, и побеснява още повече. Извиква Месут и му нарежда да заключи сестра му в склада, преди самият той да направи нещо, за което ще съжалява. Едже е ужасена от заповедта и отчаяно моли брат си да не я затваря, но Месут я отвежда. Гюрбюз остава сам, сяда гневно и оставя пистолета си на масата.

В дома на Азиз напрежението не е отминало. Той стои замислен до прозореца, когато Елиф идва да му съобщи, че Сузан е взела лекарство, кръвното ѝ се е нормализирало и вече спи. Акиф също спи и за щастие не е станал свидетел на случилото се. Азиз мълчи, след което сяда и иска чай.

Елиф е изненадана от спокойствието му и не успява да скрие тревогата си. Настоява да напусне къщата поне докато Гюрбюз се успокои. Напомня му, че когато тя е била в опасност, той я е отвел на безопасно място, и сега трябва да направи същото за себе си. Азиз забелязва загрижеността ѝ, но я пита защо се тревожи за живота му. Елиф се смущава и обяснява, че всеки човешки живот е ценен и че Акиф ще бъде съсипан, ако му се случи нещо.

Азиз категорично отказва да бяга. Заявява, че е готов да рискува всичко и ще се изправи срещу Гюрбюз. За първи път Елиф открито му се ядосва. Казва му, че е ужасно сърдита, и възкликва, че Бог трябва да ѝ даде търпение, а на него – разум. След това излиза. Азиз остава приятно изненадан от загрижеността ѝ и се усмихва, но когато отново поглежда през прозореца, усмивката му изчезва. Той напуска хола, взел важно решение.

Азиз влиза в стаята си, отваря едно чекмедже и изважда кутия, скрита под дрехите. В нея има два пистолета. Той взема единия, проверява пълнителя, поставя го обратно и прибира оръжието на кръста си. След това подрежда чекмеджето и излиза от стаята, готов да поеме риска от предстоящия сблъсък с Гюрбюз.