Истината за „Плен“ (Сезон 3, еп. 61): Как Афифе разби надеждите на Сахра и какво следва?

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

През нощта Сахра спи в пристройката, а Хира е задрямала до леглото ѝ. По някое време момиченцето отваря очи и вижда майка си да спи.

Тъкмо се кани да я повика, когато забелязва сянка пред прозореца. Веднага се изпълва с надежда, че Йекта най-сетне се е върнал.

– Татко…

Без да буди Хира, Сахра тихо става от леглото и излиза от пристройката.

– Татко! Татко се върна!

Сахра излиза навън и развълнувано тръгва след сянката, убедена, че баща ѝ се е върнал. Изпълнена с надежда, тя стига до вилата.

Сянката обаче се оказва Орхун. Той влиза вътре, където Афифе го посреща.

– Ходи да ги провериш ли? – пита ядосана тя.

– Исках да се уверя, че са добре.

Афифе настоява да поговорят, но Орхун има телефонен разговор и предлага да оставят разговора за следващия ден.

– Имам да ти казвам неща, които не могат да чакат – заявява тя.

Орхун усеща, че предстои неприятен разговор, и се съгласява.

– Ще дойда след малко.

– Ще те чакам в хола.

Афифе се отправя към хола, а Орхун се качва по стълбите, без да подозира, че Сахра е тръгнала след него, мислейки го за Йекта.

Сахра стига до входа на вилата, но

Уплашена от спомена, Сахра остава отвън.

– Татко скоро ще излезе.

Момиченцето сяда на стълбите пред входа и започва да чака, убедено, че баща ѝ е вътре.

Докато спи до леглото на Сахра, ръката на Хира се отпуска и тя се събужда. Веднага забелязва, че момиченцето не е в леглото, и уплашено се оглежда.

– Сахра! Сахра!

Хира излиза от пристройката и започва трескаво да търси дъщеря си.

– Сахра! Къде си, миличка? Сахра!

Когато стига до градината, тревогата ѝ се засилва. В съзнанието ѝ отекват думите на Орхун, че Ташкън и хората му все още преследват нея и Сахра. За миг Хира допуска най-страшното, но веднага се опитва да прогони тази мисъл.

– Не! Не е това! Успокой се! Сигурно е някъде наблизо.

Хира продължава да вика Сахра и тръгва към задната част на вилата, за да я търси.

Сахра продължава да седи пред вилата и нетърпеливо чака баща си да излезе.

– Къде се бавиш, татко? Хайде вече!

Накрая търпението ѝ се изчерпва. Макар да се страхува да влезе вътре, желанието да види баща си надделява над страха.

– Щом ти не идваш, аз ще дойда.

Сахра става и влиза във вилата. Вратата след нея остава леко отворена.

Малко по-късно Хира дотичва от задната част на двора. Вече е претърсила градината, но от дъщеря ѝ няма и следа.

– Сахра, моля те, бъди тук! Моля те!

Когато стига пред вилата, охранителят при портата забелязва тревогата ѝ и пита дали има проблем.

– Дъщеря ми я няма! Претърсих градината, но никъде не я намирам. Възможно ли е да е излязла? Видяхте ли я?

Охранителят я уверява, че Сахра не е минавала покрай него и че не би я оставил да излезе. Според него момиченцето вероятно все още е някъде в градината и Хира просто не я е забелязала.

– Сахра…

Хира вече не знае къде да я търси. Все по-притеснена, тя се връща обратно, за да продължи издирването.

Орхун приключва телефонния си разговор, когато нетърпеливата Афифе влиза при него, без да дочака да слезе в хола.

– Приключи ли?

– Тъкмо идвах при теб. Слушам те.

Афифе преминава направо към въпроса, който я тревожи.

– Онези в пристройката трябва да си тръгнат незабавно! След като Йекта е мъртъв, няма причина повече да остават тук. Ти и без това направи повече, отколкото трябваше.

Орхун обаче е категоричен.

– Напротив. Точно сега трябва да останат тук. Те са под моя закрила. Ташкън все още ги преследва!

Афифе не разбира защо синът ѝ продължава да се занимава с проблемите на Хира и Сахра. Според нея това, което ще се случи с тях, не е работа на семейство Демирханлъ.

– Аз съм отговорен за безопасността им! Мислех, че вече сме се разбрали за това! – заявява Орхун.

Афифе обаче не отстъпва. Тя пита какво ще стане, ако заплахата никога не изчезне – дали Хира и Сахра ще останат във вилата завинаги. Категорично заявява, че няма намерение да търпи това и настоява двете да си тръгнат.

Докато спорът между майка и син продължава, Сахра се качва по стълбите , все още убедена, че ще намери баща си. Чува гласовете на втория етаж и тръгва към тях.

– Те ще си тръгнат! – настоява Афифе.

– Решението ми е взето. Ще останат тук, докато и двете не бъдат в безопасност – отвръща Орхун.

– Не е твоя работа да мислиш за тях! Йекта трябваше да се грижи за тях. А той е мъртъв.

Точно в този момент Сахра застава на прага. След нея пристига и Хира, която отчаяно е търсила дъщеря си. Щом вижда Сахра пред стаята, Хира разбира, че е станало най-лошото.

Орхун също забелязва момиченцето и застива. Погледите му и този на Хира се срещат.

Сахра е чула думите на Афифе.

– Татко!

Хира е съсипана, че дъщеря ѝ е научила истината по този начин. Сахра стои неподвижно, неспособна да осъзнае чутото. Хира веднага я прегръща.

– Сахра, миличка…

Момиченцето не казва нищо и дори не поглежда майка си. Хира се обръща към Афифе и сдържано, но твърдо ѝ казва:

– Умеете да нанасяте дълбоки рани. Направихте го отново.

След това отново се опитва да достигне до Сахра.

– Сахра, погледни ме, миличка. Аз съм тук. До теб съм. Моля те, кажи нещо… Хайде да поговорим.

Орхун поглежда гневно майка си.

– Тя още не знаеше.

Афифе отвръща, че Сахра изобщо не е трябвало да бъде там, и обвинява Хира, че не е способна да се грижи дори за собственото си дете. Добавя, че в собствения си дом няма да дава обяснения на никого за думите си.

Ядосан от отношението на майка си, Орхун напуска стаята.

В пристройката Сахра стои мълчалива и гледа в една точка, все още в шок от новината за Йекта. Орхун също е при тях, а Хира отчаяно се опитва да накара дъщеря си да реагира.

– Миличка, погледни ме. Моля те, кажи нещо. Сахра!

Момиченцето не отговаря. Хира поглежда за миг към Орхун, а после отново се обръща към дъщеря си. Колкото и да ѝ е трудно, трябва да опита да ѝ обясни случилото се.

– Трудно ми е да ти го кажа. Щях да ти кажа, но…

Хира не успява да довърши изречението си. Събира сили и продължава:

– Знам, че си много разстроена. Аз също съм много тъжна. Но съм тук, до теб. Преживяваме нещо много тежко, но ще го преодолеем заедно.

Хира целува ръката на Сахра, но момиченцето я издърпва от ръцете на майка си и безмълвно се отправя към леглото.

Хира и Орхун се споглеждат. И двамата са безсилни пред болката на Сахра.

На сутринта Хира все още е до леглото на Сахра. Не е мигнала цяла нощ, притеснена за дъщеря си. Докато я наблюдава как спи, несъзнателно си играе с брачната халка от Йекта на пръста си.

Погледът ѝ се спира върху халката. След кратко колебание Хира я сваля и с тъга прошепва: – Благодаря ти за всичко.

Тя прибира халката в кутията на рафта и отново сяда до Сахра. Погалва я по косата и момиченцето бавно отваря очи.

– Миличка…

Сахра поглежда майка си, но в съзнанието ѝ веднага изплуват думите на Афифе, че Йекта е мъртъв. Тя отново отвръща поглед и се затваря в себе си.

Очите на Хира се изпълват със сълзи, но тя се овладява и се опитва да достигне до дъщеря си. – Сахра, миличка. Знам, че ти е трудно.

Хира поставя ръка върху гърдите ѝ.

– Боли те тук, нали?

Сахра не реагира. Тогава Хира взема ръката ѝ и я поставя върху собствените си гърди.

– Виж, и мен ме боли. Усещаш ли?

Но Сахра отново не отговаря.

– Миличка, ако ти се плаче, плачи. Не го задържай в себе си.

Сахра обаче нито плаче, нито проговаря. Тя сякаш се е откъснала от всичко около себе си. Хира вижда състоянието ѝ и едва сдържа собствената си болка.

– Ще отида да ти донеса нещо за ядене.

Хира излиза от пристройката. Щом остава сама навън, вече не успява да сдържи сълзите си. Закрива устата си с ръка, за да не се чуе плачът ѝ.

– Господи, моля те, дай сили на детето ми.

Хира остава отвън разплакана и безпомощна, неспособна да понесе страданието на Сахра.

В кухнята Хира приготвя закуска за Сахра и тихо се моли за дъщеря си.

– Господи, не знам какво да правя. Пази дъщеря ми, моля те. Помогни ѝ да се съвземе. Дай ѝ сили.

В този момент в кухнята влиза Орхун и я заварва разстроена. Хира бързо избърсва сълзите си.

– Как е тя?

– Не говори, не плаче, не вика. Не реагира на нищо. Дори не ме поглежда.

Орхун се замисля над думите ѝ.

– В дълбок шок е. Вероятно все още отказва да приеме случилото се.

Хира не може да се отърси от чувството, че е трябвало лично да подготви Сахра за тежката новина.

– Трябваше да го чуе от мен.

Орхун я съветва да даде време на момиченцето.

– Остави я малко сама. Не е лесно да осъзнае и приеме случилото се. Загубата на баща е много тежка. Особено на тази възраст.

Хира преглъща с мъка. Знае, че Орхун е прав, но самата тя не знае как да помогне на дъщеря си.

– Извинявай.

Хира взема подноса със закуската и се връща при Сахра.

В изоставената къща Азиз отново безуспешно се опитва да се свърже с човека, когото търси, и му изпраща съобщение. Елиф го наблюдава уплашено и оглежда стаята, търсейки начин да избяга. Тя все още е убедена, че Азиз възнамерява да я убие. Когато телефонът му звъни, Азиз вижда, че е Едже, и заглушава обаждането.

В дома на Азиз Акиф непрекъснато пита за Елиф и настоява да я повикат. Раздразнената Сузан му казва направо, че Елиф е мъртва. Акиф отказва да ѝ повярва и се разплаква като дете, докато Сузан остава безразлична към болката му. В този момент на вратата се звъни.

Сузан отваря и вижда Едже. Макар да не е във възторг от късното ѝ посещение, я кани вътре. Едже веднага влиза, търсейки Азиз.

Едже вижда разплакания Акиф, а Сузан се преструва на загрижена дъщеря и обяснява поведението му с болестта. След като Акиф си тръгва, Едже признава, че е дошла заради Азиз, който не отговаря на обажданията ѝ. Сузан казва, че него го няма и че вече са се отървали от Елиф, но избягва подробностите. Едже се притеснява, когато разбира, че Азиз е с Елиф, а Сузан я успокоява, че всичко е приключило и той ще ѝ се обади.

Елиф се преструва, че я боли главата. Азиз тръгва да търси лекарство и тя използва момента, за да избяга през прозореца. Той обаче се връща навреме и я спира. Елиф вика за помощ и го удря силно с пръчка, но при втория опит Азиз я обезоръжава и ѝ нарежда да седне. Безпомощната Елиф се разплаква.

Азиз ѝ носи лекарство, но Елиф отказва да го вземе. Откъслечните ѝ спомени я карат да заяви, че вече знае защо е там – Азиз ще я убие. Той насила я кара да изпие лекарството. При съпротивата Елиф стиска ранената му ръка и раната отново прокървява. Тя го нарича чудовище и убиец и иска да знае какво иска от нея, но Азиз само казва, че лекарството скоро ще подейства.

Азиз се оттегля в другата стая и с наличните материали започва да превързва отново разкървавената си ръка.

Елиф забелязва, че от известно време Азиз не издава звук. Тя решава да провери дали не е заспал, надявайки се да се появи нова възможност за бягство.

Елиф тихо стига до стаята и вижда Азиз да превързва раната си. Гледката отключва спомените ѝ. Тя си спомня как Азиз не е стрелял по нея, а е ранил самия себе си и след това ѝ е поставил инжекция.

Най-сетне Елиф разбира най-важното – Азиз не я е убил и не е възнамерявал да я убива.

Връщайки се в хола, Елиф подрежда случилото се в съзнанието си. Разбира, че Азиз се е наранил, за да използва собствената си кръв и да накара останалите да повярват, че я е убил. Не може обаче да разбере защо е направил всичко това и защо е пощадил живота ѝ.

Азиз забелязва странния ѝ поглед, но не разбира причината. Казва ѝ да си почине и че на сутринта ще се чувства по-добре. Елиф продължава внимателно да го наблюдава.

Елиф сънува случилото се – как Азиз стреля встрани, наранява себе си и я приспива с инжекцията. Междувременно той се връща с храна и чантата на Елиф, която Шенол е изхвърлил при бягството си.

Азиз я събужда от кошмара и ѝ показва вещите ѝ. Докато той започва да се храни, Елиф не сваля поглед от него. Вече знае, че не е искал да я убие, но един въпрос не ѝ дава покой – защо?

Докато двамата се хранят, Елиф най-накрая го пита защо не я е убил. Казва му, че си спомня как нарочно е наранил себе си, за да изглежда така, сякаш тя е мъртва.

Азиз отказва да обясни мотивите си и ѝ казва да бъде благодарна, че е жива. След това разкрива какво трябва да стане оттук нататък – никой не бива да разбира, че Елиф е оцеляла. За всички останали тя трябва да остане мъртва.

Елиф веднага се сеща за баща си и се страхува как ще понесе новината за смъртта ѝ. Азиз обаче не проявява съчувствие към Шенол.

Елиф моли Азиз поне да кажат на баща ѝ, че е жива, но той категорично отказва. Напомня ѝ, че ако Шенол се беше погрижил за нея, щеше да изплати дълга и да я спаси.

Елиф пита колко дълго ще трябва да се крие. Азиз признава, че и той още не знае – докато намери изход от ситуацията.

Той решава да се върне, за да не предизвика подозрения и всичко да изглежда нормално. Нарежда на Елиф да остане в къщата и да не излиза. Преди да тръгне, я предупреждава да не прави нов опит за бягство.

Азиз си тръгва, а Елиф остава сама в изоставената къща.