„Наследство“, еп.788: Яман чува признанието на Нана – какво ще се случи…

В епизод 787 на „Наследство“: Яман е все по-близо до истината, а всички следи водят към Недим. С добре подготвен капан той най-после получава доказателство за предателството.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 788 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Яман е убеден, че Недим не действа сам. Докато внимателно подрежда парчетата от пъзела, той усеща, че зад предателството се крие много по-опасен човек. В същото време Нана едва успява да скрие болката си пред Яман и Юсуф, докато денят на сватбата наближава.

Но една случайно подслушана разговор променя всичко. Яман чува думи, които никога не е очаквал да чуе от Нана… и светът му се преобръща за миг.

Айше разбира, че Ферит и Акация имат връзка.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Яман влиза в имението с тежки и уверени стъпки. Той спира в средата на фоайето и вади телефона си. Всяко негово движение е напрегнато.

– Все още ли го подслушваш? – пита Яман.

Отсреща гласът на Джунейт е предпазлив: – Не знаем много, господин Яман, защото Недим остави химикалката в колата. По ваше настояване продължаваме да разследваме Карачалък. Според последните слухове смятаме, че е в Румъния или България, но все още нямаме окончателно потвърждение.

Яман стиска зъби, челюстта му трепти от напрежение: – Проверихте ли връзките на Карачалък с други държави?

Джунейт отговаря бързо: – Има търговски контакти и места в Буенос Айрес и Мексико. Знаем само държавите. Нуждаем се от повече време, за да разберем къде точно се намира. Яман избухва: – Няма време! Ще разберете къде е!

Джунейт побързва да отвърне: – Слушам, господине. Търсенето продължава.

Яман прекъсва връзката рязко и прибира телефона в джоба си. В този момент вратата на имението се отваря. Нана пристъпва вътре. Тя изглежда уморена, с тъга в очите. Когато вижда Яман, тя спира за миг, а той я проследява с поглед. Яман я поглежда право в очите, гласът му е изпълнен с горчива ирония: – Предполагам, че вече имате дата за сватбата?

Нана спира, погледът ѝ е спокоен, но в него се чете болка: – Да, определихме я.

Яман пристъпва към нея, гласът му е леден: – Радвам се да го чуя, ще се омъжиш за мъжа, когото обичаш.

Нана отговаря тихо, почти без емоция: – Благодаря. Да. Щастлива съм, както каза.

Яман се приближава още повече, гласът му трепери: – Нана!

Тя го поглежда с изненада: – Знаеш името ми? А бавачката?

Яман се опитва да овладее емоциите си, гласът му става по-дълбок: – Сега ситуацията се промени. Ти работеше тук като бавачка, но това ще се промени. Трябва да свикна да казвам името ти. Направи много за нас. Благодаря за всичко!

Нана свежда глава, очите ѝ са пълни с неказани думи. – Благодаря – казва тихо и бързо се качва по стълбите.

Яман я поглежда за последен път, сякаш се бори със себе си. „ Бъди търпелив! Бъди търпелив!“, повтаря си той на ум.

Нана влиза в стаята на Юсуф, а момчето я поглежда със загриженост: – Добре ли си, Нана?

Нана се усмихва уморено, докато потрива слепоочията си: – Добре съм, скъпи. Боли ме малко главата, но ще ми мине. Това лекарство ме приспива, но няма какво да се прави. Хайде да видим задачите ти.

Юсуф кима енергично: – Имам само една. Трябва да избера десет думи и да напиша значението им, но ще ги напиша сам, без да гледам в речника.

Нана се настанява удобно до него: – Добре. Коя е първата дума?

Юсуф се замисля за миг, а след това очите му светват: – Думата е „красиво“.

Нана се усмихва нежно: – „Красиво“. Добре. За какво се сещаш, когато чуеш думата „красиво“?

Юсуф отговаря без колебание: – Лесно е. Когато чуя „красиво“, се сещам за теб. Мога да напиша „Нана“ тук, срещу думата „красиво“.

Нана се смее, макар и с нотка на притеснение: – О, виж ти какви красиви думи! Ако напишеш така, учителят ще попита коя е тази Нана. Кажи ми какво друго ти идва наум.

Юсуф свива рамене, търсейки точния отговор: – Добрите и истински неща… които те карат да се чувстваш добре и щастлив, те са красиви.

Нана го окуражава: – Да, точно така е. Запиши го.

Юсуф поглежда към тетрадката си: – Коя дума ще пишем сега, Нана?

Вратата се отваря и Яман влиза в стаята. Той спира до тях, а изражението му е сериозно: – Саможертва.

Юсуф вдига поглед към чичо си: – Саможертвата е да дадеш шоколада си на човека, когото обичаш, нали, чичо?

Яман се приближава и поставя ръка на рамото на момчето: – Да, можем да кажем и така. Но има и нещо повече. Саможертвата е, когато хората приемат трудностите заради онези, които обичат, без да мислят за себе си. Това е да влезеш в огъня, когато се налага.

Юсуф размишлява върху чутото: – Тогава защо хората правят саможертви? Защото обичат другите ли?

Яман поглежда към Нана и отговаря: – Да, юначе. Така трябва да бъде. Попитай твоята учителка. Тя ще ти каже останалото.

Юсуф се обръща любопитно: – Според теб какво е саможертвата, Нана?

Нана поема дъх, погледът ѝ се среща с този на Яман, преди да отговори тихо: – Това е когато любовта ти е толкова голяма, че не искаш другият да тъгува… не искаш да бъде наранен. Приемаш да страдаш, за да не страда той. Това е такъв вид чувство.

В същото време Недим седи на верандата в дома си. Гласът му звучи безгрижно, прекалено самоуверено. Яман чува всяка негова дума благодарение на подслушвателното устройство, скрито в писалката, която му е подарил.

– Най-накрая ще се оженя за Нана – заявява Недим с триумфален тон.

– Значи сте определили дата, зетко? – отговаря Идрис по телефона, смеейки се тихо. – Наистина ще станем семейство. Макар че не ме помоли за ръката на сестра ми, но какво пък, съгласен съм.

– Смееш се, но те познавам – отвръща Недим. – Единствената ти цел е Яман. Но бъди спокоен. Няма да му позволя да бъде свободен, след като се оженя за Нана.

Идрис спира да се смее и отговаря с престорена лекота:

– Започвам да вярвам, че наистина сме роднини.

– Не се бъркай в плановете ми и не се опитвай да го убиеш – продължава Недим с решителност, сякаш произнася присъда. – След сватбата отвеждам Нана на острова, без интернет, без телефони. Къръмлъ няма да може да се добере до нас. А две седмици по-късно… той ще стане жертва на трагичен инцидент, и това ще сложи край на всичко.

Яман затваря лаптопа с рязко движение. Думите на Недим се подреждат в съзнанието му като парчета от мрачен пъзел.

– Има и друг – казва той под носа си. – Има още един съучастник. Кой е той? Кой е този враг? Ще ги намеря всичките и ще им потърся сметка.

Яман седи в кабинета си, когато телефонът му звъни на бюрото. Той вдига веднага.

– Следя Недим – обявява с напрегнат глас Джунейт. Току-що влезе в имението. Имаме записи от разговорите му, но всичко звучи нормално. Вероятно има втори телефон, а писалката е у него. Той пътува към теб.

Яман стиска телефона: – Чакам го. Ще накарам онези, които ми заложиха този капан, да си платят. Ще отговарят за това предателство.

Недим влиза в стаята с привидно спокойствие: – Яман, има ли нещо ново?

– Още не, но ще има – отговаря той със спокоен, но леден тон. – Виждал ли си някога да оставя предател без наказание?

– Не, не съм виждал – признава Недим, повдигайки вежда. – И затова съм сигурен, че ще преживееш тези трудни моменти. Но… дойдох тук по друг повод. С Нана определихме датата на сватбата. След всичко, което се случи, решихме, че ни е нужна малко радост. Искахме ти да ни бъдеш свидетел. За съжаление, точно тогава е делото ти.

За момент лицето на Яман се втвърдява. В мислите си вижда как удря Недим с все сила, поваля го на земята и крещи: „Вече бях свидетел на подлата ти предателска същност! А сега имаш дързостта да искаш това от мен, чакале?!“

Но тази сцена остава само в неговото въображение. На глас отговаря спокойно, макар че челюстта му трепери от потиснат гняв:

– Вече бях свидетел на вашето щастие. Както отбеляза, в този ден е делото ми.

– Разбирам – отговаря Недим с насила придобита усмивка. – Няма да ти отнемам повече време. Надявам се всичко скоро да се върне в релси.

Действието се пренася в стаята на Нана. Юсуф влиза, а тя тъкмо в момента се събужда.

– Нана, добре ли си? Как е главата ти? – Юсуф поглежда към Нана със загриженост. – Добре съм. Когато ти дойде, болката изчезна. Какво искаш да правим? – Нана се усмихва уморено и гали косата му.

Недим се появява внезапно на прага, а усмивката му е студена: – Скъпа, будна ли си? Хайде, приготвяй се. Имаме много работа. – Но ние с Нана… – Юсуф се опитва да възрази, но Недим го прекъсва хладно. – Юсуф, извини ни този път. Трябва да взема годеницата си, защото имаме приготовления за сватбата.

– Може да не излизаме днес – Нана го поглежда с омраза. – Скъпа, сватбата е скоро. Подготовката е безкрайна. Ще ни пуснеш ли, Юсуф? – Недим се приближава опасно до нея, а тя се отдръпва.

Двамата излизат пред къщата.

– Днес определихме датата! Защо винаги си по петите ми? Какво искаш още? – Нана избухва, а очите ѝ пламтят.

– Ще свикнеш да ме виждаш и да ме обичаш всеки ден. Приеми го. Ще бъдеш моя жена. – Недим прошепва заплашително до ухото ѝ.

– Луд ли си? Приех да се оженя, защото ме изнудваше! За каква любов говориш? Изпитвам погнуса. Мразя те. – Нана потреперва от отвращение и прави крачка назад.

– Рано или късно ще изтръгна Къръмлъ от сърцето ти… точно както го изтръгнах от живота ти. Ще бъдеш моя жена. Ще ме обичаш. – Недим се усмихва зловещо.

– Никога! Предпочитам да умра, отколкото да те допусна до себе си. Разбираш ли? В сърцето ми е само Къръмлъ. Винаги ще бъде той. До последния ми дъх. – Нана стиска юмруци, а гласът ѝ пресича тишината.

Яман, който е чул всичко от подслушвателното устройство в писалката, която подари на Недим, стои като вкаменен, докато думите на Нана отеква в съзнанието му: – В сърцето ми е само Къръмлъ. Винаги ще бъде той. До последния ми дъх.

В полицейското управление Акация получава пратка. Тя я получава в пълно мълчание, но нейната сдържаност веднага привлича погледа на Айше.

– Какво е това? – пита Айше с престорено безразличие, но в очите ѝ се прокрадва подозрение.

– Нищо важно – отговаря хладно Акация, като обръща кутията така, че Айше да не види етикета.

Айше обаче не се отказва, кръжи около нея като хищник.

– Защо криеш толкова старателно съдържанието? От какво се страхуваш?

Акация не се поддава на натиска. Внимателно отваря пратката, вътре има свежи цветя и бележка с кратко признание: „Когато се усмихваш, усещам аромата на цветя“ – подписано от името на Ферит. Акация докосва нежно листенцата, а върху лицето ѝ се появява сянка на усмивка, която бързо изчезва, когато се сеща за бдителните очи на Айше.

Ферит решава да помогне на Акация. Той разговаря с познат лекар относно експериментални методи за лечение на рак на костния мозък. Междувременно Айше, убедена, че Акасия е къртица и шпионира за някого, решава да проследи приятелката си и я следва до парка. Там тя става свидетел на близостта между Акация и Ферит. Тя разбира, че те са двойка.