В епизод 805 на „Наследство“: Нана е ужасена от признанието на Яман и не знае какво да прави. За изненада на Яман тя започва да го избягва. Междувременно Идрис крои зловещ план, в който ще използва Айнур, за да унищожи Яман.
Нана прави всичко възможно, за да избегне разговор с Яман, дори се преструва, че е болна. Яман решава да направи всичко възможно, за да разсее страховете ѝ. Ферит и Айсе, убедени, че им остава само една година да живеят заедно, се опитват да се възползват от всеки миг.
Яман намира начин да прекара време насаме с Нана, въпреки че тя все още остава непреклонно.
Идрис организира нападение срещу Айнур и я спасява, за да ѝ направи впечатление.
Корай е в шок, когато вижда Ферит и Айше заедно. Айше му разказва за смъртоносната болест на Ферит.
Ферит прави предложение за брак на Айше.
„Наследство“, епизод 806
Нана се е свила в леглото си, подпряна на възглавниците, но умората бързо я надвива и тя затваря очи. Сънят обаче не ѝ носи спокойствие, а я връща право в най-красивия и плашещ момент – секундата, в която чу думите на Яман. В съня си Нана вижда всичко толкова реално. Двамата стоят един срещу друг, усамотени. – Нана… Мариам… Обичам те! – казва Яман, а в гласа му се усеща непозната досега нежност. Нана го поглежда с насълзени очи, пристъпва напред и изповядва тайната си: – И аз… И аз те обичам твърде много! – Двамата се прегръщат силно, сякаш целият свят около тях е изчезнал. – Открих те твърде късно… Никога няма да те пусна! – прошепва Яман, а Нана щастливо притиска глава към широките му гърди.
В следващия миг Нана се сепва и отваря очи. Стаята е тиха, а реалността я удря с пълна сила. Тя прокарва ръка през лицето си и силно въздъхва. – Пак сънуваш, Нана… Не можеш да направиш такава грешка нарочно. Тази връзка просто няма бъдеще. Затова… продължавай да бягаш! – казва си тя, но веднага след това в очите ѝ се чете уплаха. – Но… ами ако той не ме пусне? Той е толкова инатлив… Но пък аз съм още по-инатлива! Ще го накарам да се умори от мен и да се откаже.
В този момент на вратата се чува рязко почукване. Нана подскача в леглото и изпада в паника. – О, Боже, той е тук! – промълвява тя и веднага се преструва на тежко болна, хващайки се за корема с болезнена гримаса. – Ох, стомахът ми… Наистина ми е много лошо! Толкова съм болна…
Вместо Яман обаче, в стаята влиза леля Акча. Нана продължава да пъшка и да се преструва. – Ужасно е… Много ме боли! – Оздравявай бързо, скъпа! Чух, че не си добре. Какво ти стана изведнъж? – загрижено я поглежда възрастната жена. – Настинала съм, лельо Акча… – отвръща Нана със слаб глас. – Надявам се бързо да се оправиш. Ако имаш нужда от нещо, веднага ми кажи, мила – казва леля Акча, целува я по челото и излиза от стаята с лека, загадъчна усмивка, усещайки, че тук има нещо гнило. Нана изпъшква силно за последно, за да е убедителна, и се отпуска на леглото.
В същото време Яман седи в кабинета си, напрегнат и неспокоен. На вратата се почуква, той вдига глава с надеждата, че е Нана. На прага обаче се появява леля Акча. – Синко, току-що видях скъпата ни бавачка. Болна е. Казва, че е настинка, но може и да е изяла нещо развалено и да се е отровила – споделя тя. Яман веднага се изправя, а погледът му става сериозен и решителен. – Аз лично ще се погрижа за нея, лельо, не се притеснявай. Скоро ще бъде добре – отсича той. Възрастната жена се усмихва топло и си тръгва, а Яман застива за секунда, усещайки, че е издал твърде много от вълнението и загрижеността си.
Обратно в стаята, Нана поглежда към затворената врата и си отдъхва. – Май този път успях да измамя дивака… Още не е почукал на вратата ми. – Тя бавно се изправя в леглото и се замисля. – Може би се е отказал? Може би си е помислил, че не го искам…
Точно в този момент на вратата отново се чука. Нана изпада в паник атака и светкавично се заравя под завивките, затваряйки очи. Яман влиза с бавна, уверена крачка, приближава се до леглото и я поглежда изпитателно. – По-добре ли се чувстваш, Нана? – пита той с равен тон. – Не… Не… Все още ми е лошо, Ябан. Изобщо не съм се възстановила. Трябва да лежа и да си почивам тук – преиграва тя с изтощен глас. – Добра идея. Изглеждаш бледа. Почивай си – съгласява се той.
Нана тайно ликува в ума си: „Повярва ми! Слава на Бога, всичко е наред!“ – Мисля, че това боледуване ще продължи доста дълго… Ако остана в стаята си няколко седмици или дори месеци, ще се оправя – добавя тя, опитвайки се да си подсигури дълго убежище.
Яман в този момент я гледа и си мисли: „Няма да отнеме толкова време. Аз имам точното лекарство за теб.“ На глас той казва съвсем друго: – Напоследък се случиха твърде много неща. Сигурно си разтърсена. Имунитетът ти е паднал. – О, да… Да, наистина ми е много зле – кима бързо тя. – Хайде тогава. Трябва да отидем на лекар – заявява твърдо той. Нана ококорва очи и започва да маха с ръце. – Не, не! Не искам да ходя никъде. Ще се оправя след малко почивка, нищо ми няма, не е важно. – Лекарят ще реши това. Ще направим каквото каже той – отсича Яман, без да оставя право на възражение. Той взема чантата ѝ от стола, поглежда я право в очите и добавя: – Взех нещата ти, чакам те долу. Тръгваме!
Яман излиза и затваря вратата, а Нана остава да седи в леглото, вбесена и безпомощна. – О, не! Какво ще правя сама в колата с него? – хваща се за главата тя и отправя тиха молитва: – Господи, помогни ми! Накарай дивака да мълчи през целия път!
Айше и Ферит най-накрая отварят сърцата си един за друг, признават любовта си и вземат решение да си дадат нов шанс, изпълнени с надежда за чисто и щастливо начало.
В къщата на Айше се чува звънеца на входната врата. Полицайката отваря вратата и вижда пред себе си малко момче, което ѝ подава малка червена кутийка и веднага побягва по улицата. Вътре в мистериозната пратка има бележка от Ферит:
„Гласът ти е толкова красив, че ушите ми танцуват, когато го чуят. Когато се усмихваш, очите ми сияят. Познай къде ще се срещнем. Ще ти подскажа – мястото е потънало в зеленина…. в паркът. Чакам те.“
Айше веднага тръгва към парка с ускорена крачка, но по пътя отново засича същото момче. Този път детето ѝ подава голям червен балон. Вътре се вижда нещо, което веднага привлича погледа ѝ. Айше пука балона и вдига от земята блестяща кралска тиара заедно със следващата бележка от Ферит:
„Кралица Елизабет и принцеса Даяна не могат да стъпят и на малкия ти пръст. Като изключим огромната ми любов към теб, искам да знаеш, че съм гладен като вълк. Идвай бързо.“
– Този човек не е просто луд, той е напълно изгубил ума си… – казва Айше с широка усмивка и забързва крачка още повече.
Накрая тя стига до една от алеите, където я очаква красиво подредена и отрупана с масичка, а до нея стои Ферит.
– Добре дошла, най-красива принцесо на Европа и Балканите! – посреща я той с топла усмивка. – А ти си най-лудият сред всички мъже! – отвръща с лек смях Айше.
Ферит се приближава до нея, внимателно поставя тиарата върху косата ѝ и я поглежда право в очите.
– Не съм луд. Просто съм напълно пристрастен към твоята вълшебна усмивка.
Айше с удоволствие започва да опитва поднесените вкусотии, а Ферит не отделя влюбения си поглед от нея, проследявайки всяко нейно движение. В мислите си той си дава свещено обещание:
„Оттук нататък винаги ще бъде така. Ще направя всичко по силите си, за да те виждам щастлива до последния си час…“
„Наследство“, епизод 807
По пътя към лекаря автомобилът на Яман неочаквано изгасва насред пустия горски път. В действителност на колата ѝ няма абсолютно нищо – това е хитър и предварително обмислен план на Яман. Той иска да спечели няколко часа насаме с Нана на място, откъдето тя няма как да избяга нито от него, нито от бушуващите си чувства.
Докато се разхождат наоколо, чакайки „повредата“ да се отстрани, Нана изведнъж забелязва паднало на земята птиче гнездо. С помощта на Яман тя внимателно го вдига и го връща обратно на клона. Само след миг птицата се приземява в него.
– Вижте, майката се върна! – казва Нана, като вълнувано вдига глава нагоре. – Мисля, че е щастлива, задето ѝ помогнахме. – Ти спаси не само този дом – отговаря Яман с лека, едва доловима усмивка. – Какво имаш предвид? Та ние просто върнахме гнездото на мястото му. – Нима не те е грижа за още едно малко птиче? – За тигърчето ли говорише? – Нана го поглежда напълно изненадана. – Ти също го направи, не бях само аз. Ти се превърнахте в гнездо за мен. – Тя бързо извърща очи встрани и добавя: – Но нашето гнездо е просто илюзия. Ние постоянно се караме, ти постоянно си недоволен от мен. – Да, постоянно се караме, защото си точно толкова смела, колкото и аз. – Яман прави решителна крачка напред и стопява дистанцията между тях. Нана започва да се дърпа назад, докато гърбът ѝ не опира в грубата кора на дървото. – Ти си боец. Не понасяш несправедливостта, точно като мен. Но запомни едно: искам да чувам гласа ти всеки Божи ден!
Нана застива и го гледа изгубила ума и дума, напълно неспособна да отрони и звук.
– Хайде, трябва да съберем дърва, преди да е станало още по-студено – казва Яман, като внезапно сменя тона и се връща към реалността, сякаш нищо не се е случило. Той се обръща и веднага се заема за работа.
Айнур върви по улицата, напълно примирена с мисълта, че е изгубила Яман завинаги.
– Всичко приключи… – шепне тя, докато крачи замислено. – Щом госпожа Акча се примири с това, аз няма какво повече да направя. И последната крепост рухна. Длъжна съм да го приема.
Внезапно пред нея изскача млад уличен крадец, който издърпва чантата от ръцете ѝ и хуква да бяга. Преди жената изобщо да успее да реагира, от нищото се появява Идрис и се хвърля да ѝ помага. Както става ясно секунди по-късно, цялата тази сцена е перфектно инсценирана от самия него, за да намери повод да се доближи до нея.
– Благодаря ви – казва Айнур, когато Идрис ѝ връща чантата. Тя го поглежда изпитателно. – Струва ми се, че отнякъде ви познавам.
– Това е изключено – отговаря Идрис с уверена усмивка. – Ако бях видял такова лице преди, никога нямаше да го забравя. Може би е добре да седнем някъде, за да си поемете глътка въздух?
– Няма никаква нужда – отсича Айнур, като преметва чантата през рамо и прави крачка назад. Гласът ѝ е хладен, а погледът – повече от категоричен. – Не ме разбирайте погрешно – настоява Идрис. – Пребледняла сте, сигурно кръвното ви е паднало. Позволете ми поне да ви взема един айран.
– Имам си работа. – Гласът на Айнур не оставя никакво място за възражения. – Благодарих ви, което означава, че сметките ни са уредени. Всеки по пътя си.
Жената си тръгва, без изобщо да се обръща назад, а Идрис я изпраща с хищен поглед.
– Ние с теб още не сме приключили, госпожице Айнур… – шепне той под носа си с хладна решителност. – Точно ти си моят златен билет за къщата на Къръмлъ!
Корай пристига в полицейското управление и става свидетел на изключително интимен момент между Ферит и Айше.
– Отсега нататък ще бъда с теб – казва Ферит. Той стои точно срещу Айше и здраво стиска ръцете ѝ в своите. – Няма да си тръгна, дори да ме отблъскваш.
– Айше? – обажда се изненадано Корай, като умишлено прекъсва романтичния им усамотен миг.
Малко по-късно Корай и Айше разговарят напрегнато в столовата.
– Какво правиш ти? – пита Корай с явен укор в гласа. – Само преди три дни Ферит се раздели с Акация. Не трябваше ли да стоиш далеч от него, за да не излезе тайната наяве? Ела на себе си най-накрая! – Аз съм напълно трезва, но не мога да кажа същото за теб – отговаря му спокойно Айше. – Какво искаш да кажеш с това? – Не разсъждаваш трезво. Нима ти дължа нещо? Баща ли си ми, че да ти давам обяснения?
– Не съм ти баща, но имам пълното право да питам! Независимо дали ти харесва или не, Дога ме приема за свой родител. Аз също я обичам като собствена дъщеря. Затова трябва да знам какво се случва тук!
– Искаш обяснения? Добре тогава. – Айше бързо изважда телефона си и го подава на Корай, показвайки му снимка от медицински изследвания. – Обичам Ферит твърде много. Погледни това. Ферит е тежко болен. Остават му броени дни живот. Ще бъда с него до самия край. Това е най-малкото, което мога да направя, за да поправя неправдата си към него. Набий си го добре в главата, ясно ли е?
Междувременно Неше и Волкан без да искат си разменят телефоните. Докато разглежда устройството на Волкан, Неше попада на съобщения от Нилай – момичето, което той представя за своя официална половинка. Тя остава вцепенена, но бързо подрежда пъзела и разбира, че Волкан най-безсрамно я е излъгал. Нилай в действителност е просто негова позната.
Във финалните минути на епизода Ферит намира изключително нестандартен и трогателен начин да направи предложение за брак на Айше. Неговите думи и жестове докосват сърцето ѝ по най-дълбокия възможен начин. Очите на Айше се пълнят със сълзи от вълнение и тя, останала без дъх, приема да стане негова съпруга.