„Наследство“, еп.812 и 813: Яман поставя ултиматум на Нана – какво ще се случи

Наследство“ – епизод 812

Сутринта Нана и Яман излизат от стаите си в един и същи момент. Тя е облечена в елегантна рокля с дълъг ръкав в наситен червен цвят, която веднага приковава вниманието на Яман. Двамата се приближават един към друг, разменяйки поздрав за добро утро.

– Изглеждаш различно – казва Яман с комплимент. – Отива ти. – Той повдига брадичката ѝ, за да погледне право в очите ѝ. – Но дори и по пижама да си, винаги си красива.

Акча излиза от стаята си и Нана веднага започва да говори високо, за да прикрие връзката си с Яман:

– Започна да мрънкаш още преди да си казал „добро утро“! Направи това, направи онова. Това, че съм ти служителка, не означава, че ще изпълнявам всяка твоя заповед!

– Знайте си мястото, бавачке – отговаря Яман, също с висок тон. – Не можеш да правиш каквото ти хрумне. Длъжна си да ме слушаш!

В хола Акча, Яман и Нана седят заедно.

– Деца, виждам състоянието ви и ми е много тежко – казва жената. – Преминахте през толкова трудности. Нервите ви са опънати, но се цените един друг. Защо тогава се карате?

– Аз не правя нищо, негова е вината – отговаря Нана, поглеждайки Яман така, сякаш иска да го въвлече в играта си.

– Трудно се живее с тази бавачка, лельо – отвръща Яман с ирония. – Непокорна е и упорита. Упорита като коза.

– Надявам се да се успокоите и да се сдобрите – казва Акча с грижа в гласа. – Всъщност, мисля, че много си пасвате.

Малко по-късно Яман отвежда Нана в кабинета си за сериозен разговор.

– Защо сме тук? Какво ще правим? – пита Нана несигурно.

– Защото аз съм твоят приоритет – отговаря Яман твърдо. – Сега ще седнеш пред мен и аз ще те гледам в очите толкова дълго, колкото реша. Постоянно бягаш от мен. Това не може да продължава така.

– Но аз… – опитва се да възрази Нана.

– Не „аз“, а „ние“. Знаеш ли какво крие човек? Срам, лоши неща. Не нещо такова. – С нежност той докосва бузата ѝ.

Изведнъж вратата се отваря и вътре влиза Айнур.

– Дойдох за празните съдове – обявява тя.

– Ще ти помогна – предлага Нана, готова веднага да се заеме с работа, но Яман я спира, хващайки я за рамото. След това се обръща към Айнур: – По-късно ще вземеш съдовете. Сега излез.

Когато Айнур си тръгва, Нана рязко се втурва към вратата, но Яман се оказва по-бърз. За миг той препречва пътя ѝ. С решителност завърта ключа в ключалката и подпира ръцете си на вратата от двете страни на Нана, създавайки невидима бариера около нея. Навежда се близо и интензивният му поглед се впива в очите ѝ, сякаш се опитва да прочете най-съкровените ѝ мисли.

– Край на бягството. Край на криеницата – заявява той твърдо. – Играта свърши. Няма да ти позволя да ме държиш на дистанция.

– Моля те, дай ми време – прошепва Нана с отчаяние. – Не съм свикнала с всичко това. Опитай се да ме разбереш.

– Ще свикнеш. Има само един начин да ти го улесня. Да кажем на всички.

– Дай ми време до петък – моли тя. – Обещавам, че дотогава ще свикна. В петък ще застанем заедно пред всички в къщата и ще им кажем.

„Наследство“ – епизод 813

Акча приготвя специална смес, която трябва да помогне на Нана да се успокои и да събере смелост. Жената се надява, че благодарение на това Нана ще отвори сърцето си пред Яман.

Акча не подозира, че най-трудното изпитание за Нана не е страхът, а моментът, в който цялото имение ще научи истината за любовта ѝ с Яман.

Нана се промъква в стаята на Яман посред нощ. Той е заспал на дивана, а билките на Акча сякаш най-после дава резултат – момичето събира смелост. Тя пристъпва тихо към него.

– Колко невинно спи… – шепне Нана, докато се приближава до дивана. – От какво се страхувам? Яман е мъжът, когото обичам. Погледни го добре и се научи да бъдеш близо до него. – Тя кляка до дивана, за да го вижда по-ясно. – Колко е красив… – казва тя с възхищение. Протяга ръка, за да погали нежно косата му, но в същия момент Яман се събужда рязко.

– Полудя ли? Какво правиш в стаята ми посред нощ? – пита той, видимо изненадан.

– Срамувах се. Знаех, че спиш, затова влязох – отвръща Нана. – Помислих си, че ако те наблюдавам, докато спиш, ще свикна с присъствието ти.

– Разбирам. – Яман я хваща решително през кръста и я притегля към себе си. – В такъв случай остани. Положи малко усилия.

– Не. Първо трябва да се преборя със себе си. – Нана се отдръпва рязко и излиза от стаята.

На следващия ден Нана облича мъжко сако върху импровизиран манекен, който да напомня за Яман. Сяда срещу него и започва монолог:

– Не се страхувам да изрека открито какво чувствам. Може би досега говорех глупости, но поне не мълчах. Просто още не съм свикнала. Това обаче не означава, че съм страхлива. Мога да призная смело: трябва да знаеш, че те обичам. Обичам те, разбра ли? Обичам те! – повтаря тя, подчертавайки всяка сричка. – Не се боя да се доближа до теб, не се срамувам. Сърцето ми бие спокойно и равномерно.

Нана отново прегръща сакото, което символизира любимия ѝ.

– Виждаш ли колко свободно разговарям с теб, скъпи Яман – добавя тя. – Не се учудвай. Няма повече да крия това. Ще кажа всичко. Без страх и срам, смело.

Тя дори не подозира, че изповедта ѝ има неочакван свидетел. Истинският Яман стои до вратата на стаята и чува всяка дума.

Малко по-късно Нана влиза в кабинета на Яман. Застава пред него с изправен гръб и със спокоен глас заявява:

– Ти си много добър човек, Яман. Ти си чудесен чичо и успешен бизнесмен. Възхищавам ти се и те уважавам.

Яман става от бюрото, приближава се до нея и отговаря:

– Аз също имам какво да кажа за теб. Толкова си красива. – Той нежно прокарва ръка по бузата ѝ. – Не мога да откъсна очи от теб.

Нана, видимо развълнувана, извърта поглед и с треперещ глас отвръща:

– Храната ми остана на печката. Трябва да отида, за да не изгори.

– Храна? Ти ли готвиш? – пита изненадан Яман.

Нана само кима леко и бързо излиза от стаята. Яман я изпраща с поглед, а на лицето му се появява усмивка. Той оценява напредъка, който тя е направила за толкова кратко време.

Нана дояжда порцията билкова смес на Акча и поклаща глава с тъга: – Не успях… Просто не мога да свикна…

Нана започва да търси съвети в интернет. Погледът ѝ попада на изречение, което моментално привлича вниманието ѝ: „Действията говорят по-силно от думите. Можеш да покажеш любовта си чрез малки жестове и постъпки.“ – Да, това мога! – извиква тя. – Не е нужно да му го казвам в очите. Тук пише, че трябва да го покажа с действия.

Нана скача от стола и излиза в коридора. Айнур минава покрай нея, носейки купчина ризи на Яман. – Айнур! – провиква се Нана. – Това ризите на господин Яман ли са?

– Да. Остава само да ги изгладя и прибера.

Без да се колебае, Нана издърпва ризите от ръцете ѝ. – Дай ми ги, аз ще ги изгладя.

Айнур я гледа с нескривано учудване: – Защо ти? Остави, аз ще се справя.

– Дай ми ги – настоява Нана. – Кака Адалет е много уморена, искам да ѝ помогна. – Тя отнася ризите, а Айнур остава да стои на място, объркана от странното поведение на бавачката.

В стаята Нана разстила първата риза на дъската и започва да глади с бавни, старателни движения: – Когато разбере, че аз съм изгладила ризите му, ще разбере, че започвам да свиквам. Тогава всичко ще бъде наред.

Нана затваря очи и в съзнанието ѝ изниква видение: слънчева градина, Яман я прегръща нежно, а тя се отпуска на гърдите му. – Слънце мое, причина за щастието ми… Собственикът на сърцето ми – шепне тя в мечтите си. Яман я прегръща по-силно и отвръща: – Ти си лекът за сърцето ми, светлината в душата ми. Ароматът на косата ти ме опиянява. – Той се навежда, вдишва дълбоко и пита: – С какво си я мила?

– С розова вода – отговаря тя в мечтата си, а той добавя: – Ухае странно…

Яман помирисва отново. – Не… Има някаква странна миризма…

Нана също подушва косата си. – Наистина… Какво е това?

Изведнъж усмивката ѝ изчезва. Миризмата не идва от косата ѝ… Идва от ризата.

– Изгоряло!

Тя поглежда ужасено към ютията и вижда голяма прогорена дупка в ризата на Яман.

– Боже… Какво направи, Нана?

Точно тогава Яман усеща дима и влиза в стаята. Двамата застават един срещу друг, а Нана държи ризата, през чиято дупка се вижда притесненото му лице. – Гладех ризата ти – признава тя с наведена глава. – Изгорих я.

Той я поглежда въпросително, а тя добавя тихо: – Но май съм в по-лоша ситуация от самата риза. Ще се ядосаш на мен…

Яман пристъпва по-близо: – Как можа да се случи това?

– Справях се добре, но… разсеях се – признава Нана.

Яман знае причината и леко се усмихва: – Не се притеснявай. Не ме е грижа дали всичко ще изгори. Знам, че си го направила, защото си мислила за мен.

Нана го гледа с облекчение и радост. Яман оглежда стаята, поглежда я за последно и излиза. Тя се усмихва на думите му, поема дълбоко дъх и отново посяга към ютията: – Хайде, Нана, този път няма да я изгориш. Можеш да го направиш…

В същото време Неше отива в участъка, решена да говори с Волкан. Намира го в кафето и веднага започва разговора:

– Какво правиш? – пита тя.

– Пиша си с Нилай. Уговаряме се за довечера – отговаря Волкан спокойно.

– Точно за това исках да говоря с теб – казва Неше, наблюдавайки го внимателно. – Знам, че не сте заедно. Излъга ме. Видях съобщенията в телефона ти, а после чух разговора ви.

Волкан повдига вежди, но мълчи, затова Неше продължава:

– Дълго се чудех защо го направи… Сега разбрах. Заради чувствата ти към мен….

Волкан я прекъсва с престорена усмивка:

– Неше, не се заблуждавай. Наистина ли мислиш, че съм влюбен в теб? За мен си като по-малка сестра.

– Защо тогава ме излъга? – Неше не отстъпва.

– Нилай трябваше да се отърве от един човек, а аз ѝ помогнах – обяснява Волкан, опитвайки се да запази спокойствие. – Представихме се пред всички като двойка, за да бъде историята убедителна.

Думите му разбиват надеждите на Неше.

– Какви глупости си въобразявах… Добре, че всичко се изясни.

Тя става от масата и тръгва към изхода, но спира точно пред вратата.

– Значи наистина няма никакъв шанс за нас…– казва тя тихо на себе си.

Камерата показва близък план на Волкан. По лицето му се изписват разочарование и тъга.

– Значи не съм в мислите ѝ – проговаря той под носа си, едва доловимо. – Това също стана ясно.

И двамата вярват, че другият не изпитва нищо… а точно тази заблуда ги отдалечава още повече един от друг.

Волкан съжалява за поведението си спрямо Неше и решава да поговори с нея. За съжаление, разговорът не протича по начина, по който той би искал.

Неше решава да си отмъсти на Волкан. Тя започва да разиграва театър, че има връзка.