„Наследство“, еп.885: Ферит открива Пойраз, но Нана се крие от него!

В епизод 884 на „Наследство“: Пойраз разкрива предателя, който работи за Отровата, и с помощта на Нана и Юсуф успява да залови престъпника. Но победата се оказва краткотрайна. Отровата бяга от полицията и отвлича сестрата на Пойраз – Назлъ.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 885 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Отровата държи Назлъ в плен и заплашва да я отрови, ако Пойраз не му предаде Нана и Юсуф. Докато Пойраз отчаяно издирва сестра си, Нана се измъчва от чувство за вина. Но опасността за Юсуф идва и от друго място – Джанет и Джанел притискат Шахин да предаде момчето, за да спаси Назлъ.

Междувременно Ферит научава, че Пойраз е успял да залови Отровата, и тръгва да го търси с надеждата да открие Нана и Юсуф. Но Нана настоява Пойраз да скрие от него, че двамата са при него.

В същото време Ферит се нанася в дома на Айше, а Дога е на седмото небе от щастие. Момиченцето вече крои планове как да събере родителите си и да ги накара отново да се оженят. Айнур пък признава на Адалет, че е счупила скъпа ваза в дома на прокурор Синан и сега трябва да работи при него, докато изплати дълга си. Но обвиненията на Синан не спират дотук – той я обвинява и за повредата на хладилника.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Назлъ седи на неудобен, разклатен стол, здраво завързана с груби въжета, които се впиват в кожата ѝ. Цялото ѝ тяло трепери, а по бузите ѝ се стичат сълзи. Страхът я е сковал, но въпреки това тя се опитва да запази самообладание и да не показва колко е ужасена. Пред нея стои Отровата. Престъпникът я наблюдава с особено задоволство, сякаш се наслаждава на безпомощността ѝ.

– Не си виновна ти – започва той с неочаквано спокоен глас. – Тук си, защото брат ти на всяка цена иска да бъде герой. Колко благородно, нали?

Отровата леко се усмихва и накланя глава, без да откъсва поглед от пленницата си.

– А ти… Ти си толкова красива. Жалко, наистина много жалко.

Той пристъпва към нея.

– Ти си медицинска сестра, нали? Обичаш да лекуваш хората – продължава престъпникът. – А знаеш ли какво прави мен щастлив?

Отровата се навежда толкова близо до Назлъ, че тя усеща дъха му върху лицето си.

– Да унищожавам красиви, живи същества. Да ги тровя. Това ми доставя най-голямо удоволствие.

Назлъ инстинктивно отдръпва глава, опитвайки се да се отдалечи от него. Но въжетата не ѝ позволяват да помръдне. Отровата забелязва страха в очите ѝ и това сякаш му доставя още по-голямо удоволствие.

– Ако брат ти не ми предаде жената и детето… – започва той със зловещ глас. – Красивите ти очи ще угаснат много по-рано, отколкото трябва.

След тези думи Отровата посяга към калъфа, който носи със себе си. Отваря го бавно, сякаш нарочно иска да удължи мъчителното очакване на Назлъ. Вътре има спринцовка, пълна с непозната течност. Престъпникът внимателно я изважда и я вдига пред очите на пленницата си.

– Имам нещо специално за теб – заявява той. – Съвършена отрова. При всяко вдишване ще усещаш как белите ти дробове горят. Няма да можеш да дишаш. Ще се молиш да умреш. Очите ти ще се напълнят с кръв… Но смъртта няма да дойде бързо.

Назлъ гледа ужасено спринцовката, а Отровата бавно я прокарва по косата ѝ, наслаждавайки се на страха ѝ. По гърба на момичето преминават ледени тръпки. Тя затаива дъх и се опитва да се отдръпне.

– Не ме докосвай! – извиква Назлъ с треперещ глас. – Брат ми ще ме намери! Ще ме спа…

Но не успява да довърши. Отровата отново се навежда над нея, този път толкова близо, че лицата им почти се докосват.

– Моли се да стане така – прошепва той със зловеща усмивка. – Защото, ако останеш в ръцете ми, ще умираш дълго. И много, много болезнено.

След тези думи Отровата се изправя, усмихва се доволно и напуска помещението. Назлъ остава завързана за стола под надзора на двама въоръжени охранители. Вратата се затваря с тежък трясък. Момичето потреперва. Няма как да избяга, а заплахите на Отровата продължават да звучат в ушите ѝ. Назлъ знае, че животът ѝ е в опасност и че времето, с което Пойраз разполага, за да я спаси, изтича.

Междувременно Ферит получава телефонно обаждане от Волкан, който му съобщава тревожна новина.

– Отровата беше заловен, но успя да избяга – обяснява полицаят. – Хората му нападнали полицейския конвой и го освободили.

– По дяволите! – избухва Ферит.

– Все пак има и една добра новина – продължава Волкан. – За залавянето му е помогнал мъж на име Пойраз Кълъч.

Името веднага привлича вниманието на Ферит. Той решава да открие Пойраз с надеждата, че мъжът, успял да залови Отровата, може да знае нещо за Нана и Юсуф.

Ферит се обажда на Пойраз, представя се и му казва, че иска да се срещнат. Пойраз се съгласява и му изпраща местоположението си. Малко по-късно Ферит пристига в квартала, решен да разбере как Пойраз е успял да залови опасния престъпник и дали има връзка с изчезналите Нана и Юсуф.

Ферит пристига в непознат квартал с тесни улички, където местните жители го посрещат с подозрителни погледи. След като успява да открие Пойраз, той веднага го оглежда недоверчиво. Мъжът срещу него изглежда като човек, който е преживял много трудности и носи тежестта на миналото си.

– Заради онзи негодник загубих най-добрия си приятел – заявява Ферит, гледайки Пойраз право в очите. – Как успя да го откриеш? Или може би Нана и Юсуф са потърсили помощта ти? Познаваш ли ги?

Пойраз кимва.

– Познавам ги. Заради тях залових Отровата.

Ферит присвива очи.

– Къде са сега?

– Заминаха си.

– Как така са си заминали? Къде? Защо ги пусна?

Пойраз замълчава за момент, сякаш внимателно обмисля какво да му отговори.

– Защото Отровата отвлече сестра ми – заявява той с твърд глас. – Каза, че ще я освободи, ако му предам Нана и Юсуф. Те се изплашиха и избягаха. И правилно направиха. По-добре да стоят далеч от нас.

Ферит стиска юмруци.

– Сигурен ли си, че това е бил единственият им изход?

– Сигурен съм само в едно – сега трябва да намеря сестра си – отвръща Пойраз. След това поглежда Ферит. – А ти, след като си полицай, можеш да ми помогнеш.

– Вече не съм полицай, но ще направя всичко по силите си – отговаря Ферит.

Той поглежда внимателно Пойраз и добавя:

– Ако научиш нещо за Нана и Юсуф, обади ми се на номера, от който ти звъннах.

Без да изчака отговор, Ферит се обръща и си тръгва. Веднага след като той се отдалечава, иззад ъгъла се появява Нана. Оказва се, че тя изобщо не е напуснала квартала, а Пойраз умишлено е заблудил Ферит.

– Защо поиска да му кажа това? – пита Пойраз, поглеждайки я изпитателно.

Нана поема дълбоко въздух, преди да отговори.

– Всеки, който се опита да ми помогне, го сполетява нещастие – казва тя тихо, но убедено. – Ферит има дъщеря. Най-добре е да стои далеч от нас.

Нана не иска Ферит също да се изложи на опасност заради нея и Юсуф. Затова е помолила Пойраз да скрие от него, че двамата все още са в квартала.

Назлъ продължава да бъде пленница на Отровата. Уплашена и отчаяна, тя иска да се измъкне от помещението, в което я държи престъпникът. Погледът ѝ попада върху спринцовката с отрова, която той е приготвил.

Отровата започва да губи търпение. Според него Пойраз се бави прекалено много и ако скоро не доведе Нана и Юсуф, ще изпълни заплахата си и ще инжектира отровата на сестра му.

Престъпникът взема спринцовката и се приготвя да я използва. Назлъ изпада в ужас и започва да го моли да не го прави. Предлага му първо да се обадят на брат ѝ, за да проверят дали ще отговори.

В работилницата Шахин остава да се грижи за Юсуф, докато Пойраз и Нана издирват отвлечената Назлъ. Момчето го моли за вода, а Шахин му дава да пие. Малко по-късно пристигат Джанет и Джанел. Щом вижда Юсуф, Джанет веднага пита къде са Нана и Пойраз. Шахин се опитва да я успокои и обяснява, че двамата са тръгнали да търсят Назлъ.

– Какво говориш, сине? Да не сте полудели всички? – избухва Джанет. – Аз ви казвам да предадете тази жена и детето, за да спасите сестра си, а тя и Пойраз обикалят улиците! Ти пък стоиш тук и пазиш това момче!

Шахин мълчи, а майка му продължава да го упреква.

– Двама мъже сте в тази къща! Така ли смятате да защитите семейството си?

Джанел веднага застава на страната на свекърва си.

– Майка ти е права! Дори малко ти каза! Ако си истински мъж, ще предадеш това дете и ще спасиш сестра си!

След това го поставя пред жесток избор:

– Назлъ ли ти е по-важна, или някакво чуждо дете?

Думите на двете жени разтърсват Шахин. Той остава мълчалив и напрегнат, разкъсван между желанието да спаси сестра си и отговорността, която е поел към Юсуф.

Ферит се нанася в дома на Айше, а това изпълва малката Дога с огромна радост. Момиченцето сияе от щастие. Отдавна мечтае майка ѝ и баща ѝ отново да бъдат заедно, а сега, когато живеят под един покрив, мечтата ѝ изглежда по-близо от всякога.

В главата на Дога започва да се оформя нов план. Тя е убедена, че ако изиграе правилно картите си, ще успее да накара родителите си отново да се оженят. Тогава най-после ще бъдат истинско семейство.

Момиченцето обаче все още не разбира, че отношенията между възрастните са много по-сложни, отколкото си представя.

Айнур седи на дивана и замислено гледа телефона си. Изглежда толкова притеснена, че Адалет веднага забелязва, че нещо не е наред.

– Случило ли се е нещо? – пита я тя внимателно.

Айнур не отговаря веднага. След малко вдига телефона и ѝ показва снимка на ваза.

– Какво е това? – учудва се Адалет.

– Декоративна ваза – отвръща Айнур и преглъща притеснено. – Струва двеста хиляди лири.

Адалет я поглежда с недоумение и смръщва вежди.

– Каква е тази ваза, че да струва толкова много?!
– Толкова струва. Проверих в интернет.
– Добре, но защо ми я показваш? – продължава да разпитва Адалет, вече сериозно разтревожена.

Айнур поема дълбоко въздух, сякаш се страхува да признае истината.

– Защото счупих същата в къщата, в която работя…

– Какво говориш?! – възкликва Адалет и рязко се надига от мястото си.

– Но това не е всичко – продължава Айнур, видимо разстроена. – Знаеш ли в чия къща чистя? В дома на онзи мъж, чиято риза изцапах и чийто телефон взех по погрешка.

Адалет отваря уста от изненада, но преди да успее да каже нещо, Айнур продължава:

– Каза ми, че всеки ден ще ходя у тях да чистя и да готвя, докато не изплатя щетата с труда си.
– Каква наглост! – възмущава се Адалет. – Трябва да поговориш с господин Ферит за това!

Айнур поклаща глава.

– Не мога да му кажа. Той си има достатъчно проблеми. Дори на теб не исках да споделям, но след като ме попита…

Адалет я гледа невярващо.

– Не можеш да се съгласиш на подобно нещо! Това си е чисто робство! Колко време смяташ да работиш там?!

– Този човек сигурно е луд, но нямам друг избор – отвръща примирено Айнур.

– Няма такова нещо! – избухва Адалет. – Да намери друг начин да си получи парите!

Айнур обаче замълчава. Тя прекрасно разбира колко несправедливо е условието на Синан, но не вижда как би могла да му върне толкова голяма сума. Едно е сигурно – Айнур не е човек, който оставя дълговете си неплатени, дори когато цената за това е толкова висока.

Междувременно Синан разговаря по телефона с Лейля и недоволства от чистачката, която му е препоръчала. Оплаква се, че жената е направила точно обратното на всичко, което ѝ е наредил. Дори е приготвила ястия, които изобщо не е искал.

Лейля се опитва да го успокои, като отбелязва, че жената вероятно е искала да се постарае и да свърши повече работа. Но Синан не приема обяснението ѝ.

Докато разговаря, той забелязва, че изпод хладилника тече вода. Раздразнението му веднага нараства. Убеден е, че Айнур е преместила уреда, докато е чистила, и го е повредила. Оплаква се на Лейля, че сега ще трябва да се занимава и с ремонт или дори да купува нов хладилник.

След като приключва разговора, Синан изпраща съобщение на Айнур.

По това време тя все още разговаря с Адалет и се оплаква от лошия си късмет. Тъкмо започва да се успокоява, когато телефонът ѝ иззвънява. Прочита съобщението и не може да повярва на очите си.

Синан я обвинява, че е повредила и хладилника, предупреждава я, че ще трябва да плати и за него, и настоява незабавно да се върне, за да почисти.

– Не! Това вече не се издържа! – възкликва отчаяно Айнур и показва съобщението на Адалет.

Притисната от непрекъснато растящия си дълг, тя започва да се шегува горчиво, че скоро изобщо няма да може да излезе от дома на Синан и Адалет ще трябва да ѝ носи чисти дрехи.

Айнур пристига в дома на Синан, но този път не успява да сдържи възмущението си. Омръзнало ѝ е да бъде обвинявана за всяка неприятност, която се случва в къщата.

– Господин Синан, защо за всичко обвинявате мен? Какво искате от мен? Да ме съдите ли? Да ме вкарате в затвора? – избухва тя. – Ако съм направила нещо нередно, не е било нарочно! Не изцапах умишлено ризата ви, не взех нарочно телефона ви, нито счупих вазата ви, за да ви навредя! А хладилника изобщо не съм го местила! Кажете ми най-после какво искате от мен!

Синан остава непреклонен.

– Имаш ли доказателство? Покажи ми го!

– Какво доказателство да ви покажа? Аз чистя къщата ви! – възмущава се Айнур.

Синан ѝ напомня, че е издърпала хладилника, за да почисти под него, и е изчистила вътрешността му. Според него никой друг не е докосвал уреда, затова няма как повредата да се е появила сама. Изтощена от безкрайните обвинения, Айнур най-накрая се предава.

– Добре, добре! Прибавете и хладилника към сметката ми!

Но Синан не спира дотук.

– А времето ми? Как ще ми върнеш времето, което ми загуби?

Айнур едва сдържа гнева си. Спомня си думите на брат си, който винаги я е съветвал да бъде търпелива, защото няма смисъл да обясняваш нещо на човек, който не иска да те разбере.

– Добре, прав сте – отвръща тя, опитвайки се да запази спокойствие. – Брат ми казваше, че когато човек не разбира от дума, най-добре е да замълчиш. Точно това ще направя и аз. Съгласна съм с всичко, което кажете. Веднага ще почистя и тук.

Айнур прекратява спора и се захваща за работа, макар да е убедена, че Синан несправедливо я обвинява за всичко.