В предния епизод на турския сериал „Плен“: Смъртта на Нева разбива и последната надежда на Орхун да докаже невинността си. Хира отчаяно се страхува, че ще го изгуби завинаги, а времето им заедно сякаш бавно изтича…
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 271 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Кенан и Нуршах попадат на опасна следа, която може най-после да ги отведе до Коркут и записа, с който да докажат невинността на Орхун. Двамата рискуват всичко и се внедряват в схемата на трафиканта Расим, без да подозират, че един погрешен ход може да ги превърне в следващите жертви.
В същото време Орхун и Хира се опитват да се скрият от света в малка селска къща. Сред тишината на природата двамата мечтаят за бъдещето си и за живота, който искат да имат заедно. Но зад красивите им думи се крие страхът, че времето им заедно изтича.
Коркут успява да разпознае Нуршах и планът на Кенан рухва. Вместо да стигнат до записите, двамата попадат в смъртоносен капан.
А когато Орхун научава, че и последният шанс е изгубен, той взема решение, което разбива сърцето на Хира. Орхун доброволно се предава на полицията…
Кенан и Нуршах отиват при опасния трафикант Расим, представяйки се за хора, които искат нелегално да изведат богати клиенти зад граница. Кенан уверено влиза в ролята си и постепенно печели доверието на Расим. В този момент телефонът на Расим звъни – обажда се Коркут. Когато Кенан и Нуршах чуват името му, разбират, че най-после са попаднали на правилната следа.
Коркут отчаяно моли Расим да му помогне да избяга от страната. Расим се съгласява срещу двойно повече пари и му казва къде ще тръгне следващата група за нелегално преминаване. Кенан бързо използва ситуацията и предлага още един „клиент“, за да получи адреса на мястото. Расим се съгласява и им дава информацията.
Орхун и Хира гостуват в дома на възрастния Иляс. – Къщата ви е прекрасна, чичо Иляс. Човек се изпълва със спокойствие тук – казва Хира, оглеждайки дървените греди и скромната мебелировка. Иляс се усмихва с носталгия. – Роден съм тук. Доведох жена си в тази къща като невеста. Дълги години живяхме в мир.
Погледът на Хира се спира върху старо радио, поставено на видно място. Иляс забелязва вниманието ѝ и лицето му се променя. – Ех, радиото беше на жена ми. Тя малко не чуваше, обичаше да го пуска силно и да слуша народни песни. Счупи се в деня, в който си отиде. Никога повече не проработи. – Хира свежда глава в знак на уважение. – Бог да я прости. – Орхун кимва тежко. – Бог да я прости. – Амин. Пазя го като зеницата на очите си – добавя Иляс. – Човек се утешава с предметите, които са останали от любимия… Научих се да живея с това.
Хира и Орхун се споглеждат, а мисълта за евентуална раздяла помежду им тегне в пространството. Иляс се изправя, сякаш усетил напрежението. – Защо ви занимавам с тези неща? Само ви отегчавам. – Хира бързо поклаща глава. – Не, изобщо не ни отегчавате. – Иляс се усмихва леко. – Сега ще ви приготвя нещо за хапване. Не искам никакви възражения! – Хира става от стола си. – Чичо Иляс, не се притеснявайте, може ли аз да подредя масата? – Иляс кима одобрително. – Разбира се, дъще. Прави каквото намериш за добре.
В този момент телефонът на Иляс иззвънява. Той вдига и отговаря кратко. – Да, кмете? О, днес ли беше? Ех, забравих, добре, тръгвам веднага. – Той затваря и поглежда гостите си. – Нашият кмет. Имаме среща днес, ще отида до него. – Орхун веднага се изправя. – Аз ще ви закарам. – Иляс вдига ръка, отказвайки любезно. – Няма нужда, сине. По пътеката ще стигна по-бързо. За вас ще е трудно с колата по този път. Седнете, хапнете, отпочинете си. Ако решите да тръгвате, просто дръпнете вратата. Но ще се радвам, ако останете. Къщата е голяма, слава Богу. Ако останете, ще бъдете мои гости. Пазете се.
Иляс излиза, а тишината изпълва стаята. Орхун се обръща към Хира и я поглежда въпросително. – Е, какво ще правим сега? – пита той, а Хира отвръща с едва доловима, нежна усмивка.
В градината Орхун и Хира събират яйца, зеленчуци и се радват на обикновения селски живот. За кратко двамата успяват да забравят тревогите си и да се почувстват като истинско семейство. В кухнята Хира и Орхун приготвят закуска заедно. Тя топли мляко, а той прави салата. Тези моменти един до друг ги карат да се почувстват щастливи въпреки всичко.
Двамата закусват в двора на къщата сред тишината на природата. Орхун започва да мечтае за бъдещето им – малка къща край езеро, живот далеч от шума и деца, които тичат около тях. Хира с радост се включва в мечтите му и за миг двамата забравят реалността.
– Осъзнаваш ли, че и на нас ни трябва такова място? – пита Орхун, докато гали ръката ѝ. – Какво ще кажеш да си построим малка къщичка? Не толкова голяма като имението…
Хира грее от радост. – Би било прекрасно! Всъщност, какво ще кажеш да е край езерото, на което бяхме? Всекидневната да гледа директно към водата.
– Звучи хубаво. Но ще трябва и малък кокошарник, и обор. Ако успееш да доиш, разбира се? Знаеш, че не успя да се доближиш до кравата на чичо Иляс – подкача я Орхун с усмивка.
– Ще опитам… Мисля, че ще се науча – отвръща Хира с решителност.
– Решено е тогава. Ще прекарваме уикендите сред природата.
– Мога да оставам и през седмицата – добавя тя. – Не мисля, че ще ми досадно. Представи си само: събуждаме се от песента на птиците, а пред нас е езерото.
Орхун я наблюдава с обожание. – Можем да оставаме толкова дълго, колкото искаш и където пожелаеш. Но когато децата тръгнат на училище, ще е по-трудно през седмицата. Нека прекарваме летните си ваканции там.
– Е, ще оставаме всеки ден, докато децата пораснат – отсича Хира и двамата потъват в погледите си. Птица се спуска съвсем близо до тях, огласяйки градината. – Колко красиво пее… сякаш се радва. Тази къща наистина ми вдъхва надежда.
– На мен също – тихо отвръща Орхун.
– Трябва да благодарим на чичо Иляс за поканата. Иска ми се да направим нещо добро за него…
Орхун присвива очи, сякаш идея вече се оформя в ума му. – Може би ще можем…
– Какво планираш отново, Орхун Демирханлъ? – пита тя с любопитство, а той само прави жест, който подсказва, че скоро сама ще разбере.
Орхун поправя старото радио на Иляс. Докато работи, разказва на Хира как в миналото влюбените са си посвещавали песни по радиото. Когато радиото оживява и зазвучава любовна песен, Хира не успява да сдържи сълзите си. Двамата осъзнават колко малко време може би им остава заедно.
Кенан и Нуршах пристигат в стар склад извън Истанбул, откъдето трябва да тръгне групата за нелегално преминаване на границата. Двамата са напрегнати и чакат Коркут да се появи.
Орхун се свързва с Кенан. Кенан му казва, че са много близо до записите, а Хира за пръв път от дни усеща надежда. Орхун обаче предупреждава Кенан да не рискува живота си заради него.
Коркут пристига в склада, но веднага разпознава Нуршах. Той осъзнава, че е попаднал в капан, и побягва. Кенан и Нуршах тръгват след него.
Двамата излизат пред склада, но Коркут вече е изчезнал. Нуршах е съсипана, защото вярва, че са изгубили последния шанс да спасят Орхун. В този момент зад тях се появява Расим с пистолет, а до него стои Коркут.
Орхун получава съобщение от Кенан, че са изгубили Коркут и записите. Надеждата угасва. Орхун мълчаливо взема тежко решение, докато гледа Хира. Той ѝ признава, че вече няма друг изход и трябва да се предаде. Хира се разпада от болка и го моли да остане, но Орхун е непреклонен.
Кенан и Нуршах са вързани в склада. Расим и Коркут ги заплашват с убийство. Нуршах отчаяно моли за записите, за да докаже невинността на брат си, но Расим отказва и заявява, че няма да ги остави живи.
Расим оставя кола с включен двигател в затворения склад, за да може Кенан и Нуршах да се задушат от изгорелите газове.
– Кенан, какво ще правим? – пита Нуршах, а очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Нуршах, погледни ме, успокой се. Ще излезем, ще намерим начин. Чуваш ли ме? Успокой се – казва Кенан, макар самият той да трепери.
– Тук ще намерим смъртта си, Кенан – проплаква тя.
Димът от ауспуха вече изпълва помещението. Очите им започват да парят, а кашлицата ги прекършва.
Пред селската къща времето сякаш е спряло. Хира е вкопчена в Орхун, обляна в сълзи.
– Не. Не, моля те. Не ме карайте да преминавам през това. Умолявам те, размисли. Не го прави – гласът ѝ е прекършен от болка.
Двамата стоят прегърнати, когато в далечината се чува сирена на полицейска кола. Хира не може да овладее риданията си. Орхун гали бузите ѝ, а погледът му е изпълнен с горчивина и желязна решителност.
– Стана време – казва той.
Орхун целува нежно бузата на Хира. Тя затваря очи, сякаш се моли този миг да спре. Двама полицаи приближават.
Орхун бавно пристъпва към тях. Хира го следи с поглед, който моли за още една секунда. Орхун подава китките си. Щом металът щраква, те се взират един в друг.
– Моля те, не си отивай – прошепва тя.
– Правя това, което е правилно. Ще бъдеш до мен, както винаги. Ще постъпим така, както подобава на името ни. И двамата знаем много добре: истината не остава скрита! Рано или късно ще излезе наяве, че съм невинен. Дотогава ще ме чакаш в нашия дом. С високо вдигната глава.
– Толкова е трудно без теб… – изплаква Хира.
– Ти си толкова силна, Хира Демирханлъ! Не го забравяй! Обадих се на Салих, ще бъде тук всеки момент. Той ще те прибере у дома.
Полицаят ги прекъсва. – Тръгваме.
Орхун прави крачка, а Хира не издържа. – Орхун! – извиква тя и се втурва към него, прегръщайки го за последно с цялото си отчаяние.
– Не се страхувай. Ще се върна – обещава той.
Хира не може да промълви нито дума повече. Когато отвеждат Орхун към полицейската кола, тя остава сама, задавена от ридания, докато светът около нея се срива.
Докато Орхун и Хира се прегръщат със сълзи, се чуват полицейски сирени. Полицията пристига, а Орхун доброволно подава ръцете си за белезниците. Хира е съсипана и отчаяно го моли да не си тръгва. Орхун я уверява, че истината рано или късно ще излезе наяве и че тя трябва да остане силна. Преди да го отведат, Хира се хвърля в прегръдките му и избухва в сълзи, докато Орхун обещава, че ще се върне при нея.