В предния епизод на турския сериал „Плен“: В търсене на Коркут и записа, с който да докажат невинността на Орхун, Кенан и Нуршах попадат в смъртоносен капан. А когато Орхун разбира, че и последният шанс е изгубен, той взема решение, което разбива сърцето на Хира – да се предаде на полицията.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 272 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун взема съдбовно решение и се предава на полицията, оставяйки Хира да се бори с огромната празнота и вината, че не е успяла да го спре.
Междувременно Кенан и Нуршах успяват да излязат от склада.
Истината за престъплението остава скрита, тъй като записите не са намерени, а Коркут успява да се изплъзне от лапите на Ертан в последната секунда.
Докато Афифе обвинява Хира за всичките беди, които са ги сполетели, Орхун отправя последна молба към майка си – да приеме Хира и да се грижи за нея.
Въздухът в склада става все по-тежък от отровния газ, а Нуршах и Кенан са завързани за столовете. Нуршах изпада в паника и отчаяно вика за помощ, а Кенан се опитва да я успокои.
– Нуршах, не викай напразно, никой няма да ни чуе тук. Не хаби силите си – казва той с усилие.
– Салих! – тя отново се опитва да вика, но кашлицата я прекъсва. – Ще ни чуят.
– Не вярвам – отвръща той.
– Няма ли да дойдат? – пита тя с надежда, която постепенно угасва.
– Когато загубихме следите на Коркут, изпратих съобщение на Орхун. Писах му, а той вероятно е говорил със Салих.
Кенан кара Нуршах да диша бавно и плитко, за да издържат по-дълго, докато сам отчаяно търси начин да се освободи.
В същото време Коркут и Расим се опитват да избягат, но Ертан ги настига с насочен пистолет. Коркут успява да го заблуди и бяга, докато Расим пада прострелян на земята. Ертан веднага тръгва след Коркут, а преследването се превръща в битка за оцеляване.
Газът в склада вече задушава Нуршах и Кенан, когато Кенан забелязва фибата в косата ѝ и решава да я използва, за да отключи белезниците. Точно когато успява да я вземе, фибата пада на пода, а надеждата им сякаш се изплъзва заедно с нея.
Коркут успява да се укрие в изоставена къща и залоства вратата зад себе си. Раната му обаче кърви все по-силно, а Ертан е опасно близо.
Действието се пренася в полицейското управление. Орхун върви по коридора, а ръцете му са оковани в белезници, а около него са полицаите, които го водят към стаята за разпит. В същия момент в края на коридора се появяват Хира и Салих. Орхун ги забелязва веднага. Сърцето на Хира ще изскочи от гърдите ѝ, тя прави неволна крачка напред, готова да се втурне към него, но Салих я спира, поставяйки ръка пред нея.
– Госпожо Хира… моля ви – казва Салих с равен, примирен глас.
Хира застива на мястото си, сякаш загубила почва под краката си. Тя поглежда Орхун – в очите ѝ е изписана цялата болка на света, цялата тъга, която не може да излее с думи. Орхун я поглежда в отговор и леко кима с глава, сякаш иска да ѝ прелее от своята сила, сякаш ѝ казва да бъде смела, преди полицаите да го вкарат зад тежката врата. Хира остава там, вцепенена, неспособна да откъсне поглед от мястото, където той изчезна.
– Госпожо Хира, след като даде показания, господин Орхун ще бъде отведен в затвора. По-добре ще е да се приберете вкъщи, както той самият пожела. Тук няма какво повече да направите – казва Салих, опитвайки се да я убеди в безпомощността на ситуацията.
Хира бавно поклаща глава в знак на отрицание. Тя не може да си тръгне, не може да го остави сам в този ад. Сякаш краката ѝ отказват да я държат, тя се свлича на пейката до себе си, вторачена в празнотата, докато целият ѝ свят се руши пред очите ѝ.
Действието отново се връща в склада при Нуршах и Кенан. Въздухът в помещението е задушлив, пропит с отровен пушек. Нуршах едва диша, а Кенан се бори с последните си сили.
– Не се предавай! Ще излезем оттук! – гласът му дрезгаво прорязва мрака.
Нуршах обаче поклаща глава със сълзи в очите.
– Това е краят… Исках да остареем заедно… Нефес няма да ни дочака…
Думите ѝ пронизват Кенан като нож. В съзнанието му изплува споменът за Нефес, за усмивката ѝ и обещанието, което ѝ е дал. Тогава погледът му пада върху фибата на пода.
С последни сили той се хвърля към нея, грабва я с треперещи пръсти и започва да човърка ключалката на белезниците. След секунди се чува щракване. Свободен!
– Нуршах! Не се предавай! – Кенан веднага се втурва към нея и започва да освобождава ръцете и краката ѝ, докато времето безмилостно изтича.
Връщаме се полицейското управление, Хира вади телефона си. Набира номера на Кенан, но гласът на оператора я връща в жестоката реалност: „Абонатът е извън обхват… Моля, опитайте по-късно.“
– Боже мой… Къде са те? – Хира е обзета от ново безпокойство.
Затваря и веднага набира Нуршах. В този момент чува резки стъпки. Афифе пристига, гневна и неумолима, а икономът върви плътно зад нея. Тя застава право пред Хира. Хира се изправя, усещайки ледения поглед на свекърва си.
– Как можа да му позволиш да се предаде?! – избухва Афифе.
Хира остава безмълвна, смазана от несправедливото обвинение. – Не ме послуша. Обади се в полицията без мое знание.
– Твоя единствена работа беше да спреш сина ми! Дори това не успя да направиш! – отсича Афифе.
Вината в Хира натежава още повече, примесена с болката от раздялата.
– Адвокатите тук ли са? – пита Афифе, пренебрегвайки емоционалното състояние на Хира.
– Адвокатът на господин Орхун току-що пристигна. Следи процеса момент за момент, не се тревожете, госпожо – отвръща Салих.
– Нуршах? Има ли новини от нея? – пита Афифе.
Салих поглежда към Хира.
– Току-що се обадих, нито Нуршах, нито брат ми вдигат. Вероятно са на място без обхват. Последният път брат ми каза на Орхун, че са загубили следите на Коркут. След това не сме говорили – обяснява Хира.
Афифе изглежда разтревожена за дъщеря си. Тя веднага изважда телефона си и набира номера на Нуршах. „Абонатът е извън обхват…“ Афифе се обръща към Салих с треперещ от гняв и страх глас:
– Не, още е изключен! Кажи на хората си веднага да открият Нуршах. Разберете къде е и как е!
– Веднага, госпожо! – отговаря Салих и се отдалечава.
Икономът Шефкет поглежда притеснено Афифе:
– Госпожо, не стойте права. Ако желаете, седнете.
– Не! Така ми е по-добре! – отсича тя, докато лицето ѝ е изписано с тревога и нервност, а Хира остава приведена под тежестта на тъгата.
В същото това време Кенан успява да измъкне Нуршах от задушаващия капан на склада и с последни сили я извежда навън. Той поставя главата ѝ в скута си и отчаяно я вика, докато кашля от дима: – Нуршах! Отвори очи… спасихме се!
Клепачите ѝ потрепват и тя бавно идва в съзнание. Кенан въздъхва с облекчение, помага ѝ да се изправи и нежно целува челото ѝ. – Слава Богу… тук съм.
Нуршах едва прошепва: – Ти спаси живота ми.
– Не… ти спаси и двама ни – отвръща той с разтреперан глас. – Ако не беше ти, нямаше да излезем оттам.
В този момент Нуршах отново започва да се дави в пристъп на силна кашлица.
– Така няма да стане. Ставай, отиваме в болницата. Хайде, бавно. Полека – той я изправя отново.
– Няма нужда. Добре съм – настоява тя, въпреки че едва се държи на краката си.
– Да, да, добре си, добре си – повтаря той, докато оглежда внимателно периметъра около себе си, без да иска да я плаши.
Нуршах забелязва напрежението му.
– Няма да се върнат, нали?
– Не мисля, че ще се върнат, Нуршах, но е по-добре да се махаме оттук. Когато ни заключиха в склада, вероятно са изключили телефоните ни и са ги захвърлили някъде наблизо. Нека потърсим, може пък да ги намерим, а? Хвани се за ръката ми.
Нуршах се вкопчва в ръката му и двамата бавно тръгват по пътя, далеч от кошмара, който току-що оставиха зад гърба си.
Действието се връща в полицейското управление, където Афифе стои неподвижна като статуя, Хира е притаила дъх до нея, а икономът Шефкет е сключил ръце пред себе си, чакайки знамение. Всички очи са вперени в края на коридора, откъдето най-после се появява адвокатът на Орхун. Хира пристъпва напред, готова да зададе хиляди въпроси, но погледът на Афифе, остър и студен като лед, я кара да спре внезапно. Афифе поема инициативата и застава директно пред адвоката.
– Какво е положението към момента? – пита тя, а гласът ѝ отеква в празното пространство.
– Господин Орхун вече даде своите показания. Скоро ще бъде задържан в ареста, а утре ще се проведе съдебното заседание – отвръща адвокатът, гледайки я право в очите.
– Ще мога ли да видя сина си? – гласът на Афифе потрепва за кратко, но тя бързо възвръща властното си излъчване.
– Да, ще можете. Но преди това трябва да преминем през регистрацията – казва адвокатът.
– Добре – отсича Афифе и прави крачка, за да тръгне към стаята за срещи.
– Госпожо Афифе… – адвокатът я спира с жест. Тя се обръща с въпросителен поглед. –
Лицето на Афифе се изкривява от нескрита неприязън. Тя се обръща към Хира, която стои с приведена глава, и я поглежда с поглед, изпълнен с обвинение.
– Не се бави! Имам сериозни неща за обсъждане със сина си! – изригва тя, а тонът ѝ не търпи възражение.
– Госпожо Хира, елате с мен – казва адвокатът и ѝ посочва пътя.
Хира кима мълчаливо и потегля след него. Афифе остава на мястото си, проследявайки ги с ярост, която сякаш изпълва целия коридор, докато силуетът на Хира изчезва зад ъгъла.
Орхун крачи нервно напред-назад зад решетките, когато вратата се отваря и Хира застава от другата страна. В мига, в който погледите им се срещат, очите на Хира се пълнят със сълзи. Тя протяга ръце и те се докосват през студеното желязо.
– Толкова съм ядосана на себе си… – прошепва Хира, а гласът ѝ трепери.
– Защо се ядосваш на себе си? – пита Орхун, опитвайки се да я успокои.
– Защото не успях да те спра. Не трябваше да ти позволявам да се предадеш. Ти никога не би ме оставила така.
Орхун протяга ръка през решетките и нежно гали лицето ѝ.
– Грешиш. Правилното нещо беше да се предам, а не да бягаме и да се крием като страхливци.
– Но ти си невинен! – през сълзи казва тя.
– Точно затова го направих. – Орхун спира за момент, а в погледа му се чете решителност.
– Правиш правилното нещо, но сърцето ми надделява над разума. Не мога да го приема. Не мога да те гледам в това състояние – Хира притиска дланта си към неговата през решетките.
– Ще ни бъде малко трудно, но истината за невинността ми накрая ще излезе наяве. – Орхун замълчава за миг и я поглежда с толкова обич, че целият свят около тях сякаш изчезва. – Нощите понякога изглеждат безкрайни, но не са. Слънцето изгрява всяка сутрин.
– Слънцето няма да изгрее в моята стая, докато не се върнеш. Не мога да виждам в този непрогледен мрак.
– Няма да се изгубиш. Освен това, виж какво сме преживели, какво сме изстрадали. Това не ни се случва за първи път.
– Ако не намерим записите, всичко ще остане върху теб. Толкова ме е страх.
– Отчаянието изобщо не ти прилича. Трябва да се надяваме, трябва да вярваме.
Хира се опитва да кимне, за да не го натъжава повече, но страхът и тревогата в очите ѝ остават.
– Хайде, затвори очи – нарежда меко Орхун.
– Защо? Какво ще правиш? – пита тя изненадано.
– Не питай, казах ти – затвори ги.
Хира затваря очи. Орхун взима ръката ѝ, която държи решетката, и я отваря в дланта си.
– Не ги отваряй – казва той.
Той вади нещо от джоба си и го поставя в дланта ѝ, като я затваря внимателно около него. След това целува свитата ѝ в юмрук ръка.
– Сега можеш да ги отвориш… Но без да отваряш дланта си. Виж я навън – казва той с лека, тъжна усмивка.
Хира кима, а на лицето ѝ се изписва горчива усмивка. Ръката ѝ остава в тази на Орхун, а сълзите продължават да се стичат по лицето ѝ. Двамата остават така – в тишина, споделяйки тази емоционална и изпълнена с любов близост въпреки стените, които ги делят.
Хира излиза в коридора. Тя отваря дланта си и на лицето ѝ грейва горчива усмивка. Гласът на Орхун, който отеква в съзнанието ѝ, звучи като обещание за спасение:
– Нещото в дланта ти… Нашата надежда за бъдещето… Нашата любов един към друг…
В дланта ѝ лежи малка хартиена птица. Хира я гледа с нежност, а гласът на Орхун продължава да звучи:
– Тя ще бъде най-голямата ти опора, докато не изляза. Дръж я здраво в дланта си. Никога не я пускай. Когато изляза, ще отворим дланта ти заедно, въпреки всичкото зло, и ще я пуснем да полети заедно.
Сълзи се стичат по очите на Хира, но тя продължава да се усмихва. Стиска дланта си силно, преминава покрай Афифе и другите и сяда по-далече от тях. Там, далеч от погледите, тя притиска затворената си ръка към гърдите си.
Кенан и Нуршах пътуват с колата, спират на червен светофар. Видът им е ужасяващ – косите им са разрошени, дрехите им са покрити с мръсотия. Нуршах успява да включи телефона си и веднага получава обаждане от Афифе. Гласът ѝ трепери от напрежение, а новината, която съобщава, разтърсва Нуршах:
– В полицейското сме… Брат ти се предаде.
– Какво? Мислех, че ще изчака? – изненадана е Нуршах.
Погледът на Афифе се измества към Хира, пълен с омраза. Тя повишава глас, за да я обвини директно: – Някой не успя да го спре да се предаде! Ако бях там, никога нямаше да позволя това да се случи!
Нуршах е съкрушена: – Добре… Много близо сме до участъка. Ще бъдем там след 10 минути.
– Какво направихте вие двамата? Успяхте ли да вземете записите? – пита Афифе. – За съжаление, не. Ще ти кажа подробностите, като дойдем – отговаря Нуршах. – Добре – казва Афифе и затваря.
Хира разбира ситуацията само по изражението на лицето на Афифе и се срива. В този момент адвокатът се приближава: – Госпожо Афифе, вече можете да видите господин Орхун. Елате.
В колата Кенан поглежда към Нуршах: – Е, Нуршах, това е съвсем нормално. Един достоен мъж като Орхун дори твърде дълго чака.
Светофарът светва в зелено, Нуршах кима и Кенан дава газ.
Орхун седи зад решетките замислен. Лицето му е каменно, но очите издават буря от мисли. Чува тежки стъпки и се изправя бавно. Афифе спира пред него. Тя въздъхва тежко, опитва се да овладее раздразнението си, поема си дъх и пристъпва плътно до желязната преграда.
– Сине… – произнася тя, а гласът ѝ този път не е остър, а някак пречупен. – Добре съм. Не се тревожи – отговаря той кратко, без да сваля поглед от нея.
Афифе протяга ръка и докосва ръката на Орхун през решетките.
– Защо се предаде? – пита тя, а в очите ѝ искри недоумение. – Това беше единственото правилно решение – отвръща той твърдо. – Току-що говорих с Нуршах по телефона – казва тя и леко кима. Орхун веднага се оживява: – Добре ли са? Афифе кимва потвърдително: – Пътуват насам. Идват. Не са успели да намерят записите…
– Още тогава го предположих, щом казаха, че са изпуснали Коркут. Не се притеснявай за това – казва Орхун със спокоен глас. – Разбира се, че се притеснявам! Тези записи бяха най-важният ни коз. Сега всичко става много по-сложно – отбелязва Афифе и свива устни. – Нищо не е сложно, майко. Аз съм невинен и рано или късно истината ще излезе наяве. Това е предварително скроен заговор, няма как да не се разбере – уверен е той.
Афифе кима, опитвайки се да скрие огромната си тревога зад маската на хладнокръвието. В този момент служителят се приближава до тях.
– Времето ви изтече, моля ви, излезте – казва той.
Афифе се подготвя да тръгне, но гласът на Орхун я спира: – Майко!
Тя се обръща: – Да, сине?
– В тези тежки дни имам само една молба към теб – казва той, а погледът му е насочен право в нейния.
Афифе го гледа в очакване, със смесица от хладна сдържаност и скрита майчина обич.
– Бъди добра с Хира. Не ме карай да се тревожа за вас двете, разбра ли? – нарежда той тихо, но категорично.
Афифе свива челюсти – тази молба явно не ѝ е по вкуса, но не казва нищо.
– Погрижи се за нея, докато ме няма – добавя Орхун.
Афифе кима принудено, притисната от тежестта на обещанието, което току-що даде.
Хира гледа хартиената птица в дланта си с насълзени очи. Всяка линийка по хартията ѝ напомня за силата на Орхун. Тя внимателно я прибира в чантата си, сякаш крие най-ценното си съкровище. Икономът Шефкет стои наблизо, мълчалив свидетел на мъката ѝ, когато Афифе се задава по коридора.
– Нуршах още ли не е дошла? – пита Афифе с нетърпение в гласа. – Още ги няма, госпожо – отговаря Шефкет.
Точно тогава вратите се отварят и Кенан и Нуршах влизат. Видът им е потресаващ, но Афифе не се интересува от външния им вид – тя се втурва към дъщеря си. Хира също ги забелязва и Кенан я прегръща силно.
– Батко… – прошепва Хира. – Момичето ми… какво става? Добре ли си? – Афифе оглежда Нуршах с тревога. – Добре съм, добре съм, не се притеснявай… – Нуршах поема силно дъх. – Как е брат ми? Хира навежда глава и прави жест с ръка, който казва всичко – как да бъде човек в клетка? – Ще говоря с прокурора – казва Кенан, готов да действа. Афифе го стрелва с недоволен поглед. – Нашият адвокат вече се грижи за това. Няма нужда всеки да се меси!
– Госпожо Афифе, ние сме в течение, не се безпокойте, водим делото заедно. Всъщност, сега отивам да уредя свиждане като адвокат на Орхун – отвръща Кенан, запазвайки самообладание.
– Ти си въобразяваш, че… – започва Афифе, но Нуршах я прекъсва.
– Не забравяй и мен! – казва тя.
– Разбира се, не се притеснявай, няма да те забравя – обещава Кенан.
– Добре, ще се обадя на един приятел за пресата. Но първо ще говоря с Фатих и Джейлян да ни донесат нормални дрехи – добавя Нуршах.
– Преса? Какво правите? – Афифе е шокирана.
– Трябва да го направим заради брат ми, мамо. Ще ти обясня – Нуршах започва да нарежда плановете им, а Кенан вече се отдалечава по коридора, готов да се пребори за Орхун.