В предходния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун закъснява – д-р Джейхун вече е напуснал страната. В кабинета му обаче го очаква писмо, написано специално за него. Прочетеното преобръща света му и той се връща в имението, готов да се изправи срещу Афифе и Хира, за да научи цялата истина.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 40 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story:
Орхун научава, че Хира е тежко болна, и е съсипан от мисълта, че може да я загуби. Той обвинява Афифе, че е принудила д-р Джейхун да мълчи, без да подозира, че всичко е част от поредната ѝ жестока измама. Докато Афифе е убедена, че е успяла да погребе истината за бременността на Хира, страхът от загубата ѝ кара Орхун да вземе решение – този път няма да позволи нищо да ги раздели.
Азиз излиза на свобода благодарение на показанията на Елиф, но вместо да ѝ повярва, продължава да я обвинява, че именно тя го е предала на полицията. Думите ѝ, че е постъпила така заради болния Акиф, постепенно разклащат увереността му, но гневът надделява и той решава да я накаже. Точно когато Елиф се оказва в опасност, се появява Фериха и разкрива истината – тя е подала сигнала срещу Азиз. Разтърсен от признанието, Азиз най-сетне разбира, че Елиф не го е лъгала.
—
Подробно резюме на новата серия
Орхун стои встрани, потънал в тежки мисли, докато Хира и Сахра разговарят пред пристройката. Момиченцето гледа майка си с усмивка, а Хира я пита закачливо:
– Значи, когато аз съм щастлива, и ти си щастлива, така ли?
– Да! – отговаря Сахра без колебание.
Хира се усмихва и я поглежда с нежност:
– Я виж ти! Значи чувствата ни са взаимни, госпожице! Защото, когато ти си щастлива, аз съм най-щастливата майка на света.
Сахра грейва, но топлият момент рязко се променя, когато Хира забелязва Орхун. Той ги наблюдава отстрани с необичайна тъга в погледа. Хира веднага усеща, че нещо не е наред. Присъствието му я напряга и тя бързо се обръща към дъщеря си:
– Хайде, миличка, вземи тези цветя и набери още малко. После ще ги сложим във вазата. Ще бъде по-хубаво, ако са повече.
– Добре, ще набера още! – радостно отвръща Сахра.
Докато момиченцето се отдалечава, без дори да забележи Орхун, Хира се изправя и застава пред него. Опитва се да изглежда спокойна, но напрежението вече се чете по лицето ѝ:
– Да? Искаше ли нещо?
Орхун не отговаря. Само я гледа мълчаливо, сякаш думите са заседнали в гърлото му. Тишината става все по-тежка, а Хира – все по-неспокойна:
– Почивам си, защото ти настоя… Но ако има нещо за вършене…
Тя не успява да довърши. Орхун я прекъсва, обзет от силни емоции:
– Ти…
Хира го поглежда озадачено. Орхун обаче се овладява в последния момент и не изрича това, което е на езика му:
– Трябва да поговорим.
Хира усеща, че зад странното му поведение се крие нещо сериозно:
– За какво трябва да говорим?
Точно тогава Сахра забелязва Орхун и радостно го вика:
– Чичо! Чичо, ти си приятел на татко, нали? Ако пак говорите, ще му кажеш ли нещо? Аз се грижа много добре за мама! Тя ми е най-скъпата!
Думите на детето поразяват Орхун. Той застива и не успява да отговори. Хира също се обърква, а необичайният начин, по който Орхун гледа Сахра, засилва подозренията ѝ. Тя бърза да отдалечи дъщеря си от него:
– Сахра, занеси цветята вътре. Аз идвам след малко.
– Добре.
Сахра се отправя към пристройката, а Хира отново се обръща към Орхун. Той обаче очевидно все още не е готов за разговора, който сам е започнал. Събира сили, отстъпва назад и вместо да разкрие какво го измъчва, казва:
– Не се връщай на работа известно време! Продължавай да си почиваш! – след което си тръгва. Хира го изпраща с поглед, пълен с объркване и недоумение.
—
Орхун се връща в кабинета, но не намира покой. Крачи неспокойно из стаята, все още разтърсен от истината, която току-що е научил. В един момент се обръща към прозореца, сякаш въздухът не му достига, и излиза на балкона. Опитва се да поеме дъх и да овладее бушуващите в него емоции.
След миг сякаш си спомня нещо. Връща се в кабинета и се насочва право към бюрото. Отваря чекмеджето и изважда своята и брачната халка на Хира. Стиска ги в дланта си, а споменът за изгубените години отново го пронизва болезнено.
Тогава отвън долита гласът на Султан:
– Добре дошли, госпожо. Имате ли нужда от нещо?
Орхун веднага разбира, че Афифе се е прибрала. Болката в погледа му отстъпва място на гнева. Стиска зъби, удря с юмрук по бюрото и излиза от кабинета, решен този път да получи отговори.
—
В ателието Афифе влиза в прекрасно настроение и спокойно нарежда на Султан:
– Направи ми хубав чай… И донеси нещо за хапване.
Султан се кани да изпълни поръчката, когато на вратата се появява Орхун:
– Ти! – избухва той.
Афифе се обръща към него с увереното изражение на победителка и се опитва да покаже изненада:
– Орхун? – пита тя с невинна нотка в гласа.
Той едва сдържа яростта си:
– Как можа да бъдеш толкова безсърдечна?! – крещи той.
Султан остава наблизо и напрегнато наблюдава сблъсъка. Афифе продължава да се преструва, че не разбира, и повишава тон:
– Овладей се, ако обичаш! Изобщо не разбирам за какво говориш!
Но Орхун вече знае твърде много, за да бъде заблуден:
– Изпрати д-р Джейхун в чужбина, за да не проговори! Но не успя! Разбрах всичко! Той ми остави писмо!
За миг Афифе го поглежда с привидна изненада:
– Писмо? Не знам за какво говориш.
Това само разпалва още повече гнева на Орхун:
– Стига си се преструвала, че нищо не знаеш! Ти…
Гласът му внезапно секва. Болката го задавя и за миг той не успява да продължи. Събира сили и изрича истината, която го е разтърсила до основи:
– Тя е болна! А ти си накарала лекаря да мълчи, за да го скриеш!
Орхун изважда от джоба си смачканото писмо и го размахва пред майка си:
– Всичко е написано тук! Преди да избяга заради заплахите ти, той ми разказа всичко!
Този път Афифе не отговаря. Мълчанието ѝ увисва тежко между тях, докато по лицето на Султан се прокрадва доволна усмивка.
—
Действието се връща назад и разбираме какво всъщност се е случило. В клиниката д-р Джейхун вече е подписал документа за прекратяване на партньорството си. Събира няколко папки, а сред тях е и писмото, което е написал до Орхун. Тъкмо се кани да го прибере на сигурно място, когато подозрителният поглед на Султан се спира върху него.
– Трябва да прибера тези неща – казва лекарят и се опитва да се отдалечи.
Султан обаче тръгва след него:
– Стой!
Тя рязко издърпва писмото от ръцете му. Джейхун пребледнява:
– Дай ми го! Не го отваряй! Лично е!
Султан не му обръща внимание. Разкъсва плика и започва да чете, докато паниката по лицето на лекаря става все по-видима:
– „Г-н Орхун… Бяхте прав. От вас са скрити много важни истини. Докато бяхте в затвора, г-жа Афифе доведе тогавашната ви съпруга, г-жа Хира, в клиниката, в която бях съдружник. Тя беше бременна. Майка ви поиска детето да бъде абортирано, като заяви, че това е по ваше нареждане…“
Султан спира да чете и впива заплашителен поглед в Джейхун. Вече е разбрала всичко. Без да губи време, изважда телефона си и се обажда на Афифе.
Джейхун е обзет от ужас. Единствената му мисъл е за сина му:
– Моля ви! Не наранявайте сина ми! Не го закачайте!
Щом Афифе отговаря, Султан докладва:
– Госпожо, д-р Джейхун е оставил писмо за г-н Орхун.
– Моля ви, не посягайте на сина ми! – продължава отчаяно Джейхун. – Така или иначе нямаше да дам писмото на г-н Орхун!
Султан пристъпва заплашително към него и го принуждава да млъкне:
– Написал е всичко – за бременността, за аборта… Всичко. Писмото вече е у мен.
От другата страна на линията Афифе избухва:
– Явно д-р Джейхун е станал много смел!
– Какво искате да направя, госпожо?
Афифе бързо разбира как може да обърне ситуацията в своя полза. Орхун вече подозира, че от него се крие нещо, и няма да се откаже, докато не получи отговор. Затова тя решава сама да му поднесе „истината“, от която се нуждае:
– Щом е така, ще обърнем ситуацията в наша полза. Орхун няма да остави нещата така. Търси отговор, който да разсее съмненията му, и ние ще му го дадем! Пусни ме на високоговорител.
– Разбира се, госпожо.
Султан включва високоговорителя и студеният глас на Афифе изпълва стаята:
– Д-р Джейхун! Значи си решил да разкажеш всичко на Орхун?
Лекарят трепери от страх:
– Г-жо Афифе, аз…
– Млъкни и ме слушай! Давам ти последна възможност да поправиш грешката си. Ще седнеш и ще напишеш ново писмо!
Джейхун я поглежда невярващо:
– Какво? Какво искате да напиша?
Афифе спокойно му продиктува новата лъжа:
– Ще напишеш, че си открил тумор в мозъка на Хира. Че аз съм разбрала и съм те заплашила да скриеш диагнозата. Но съвестта ти не ти е позволила да мълчиш и затова си написал признанието до Орхун. Така съмненията му най-после ще изчезнат.
– Но…
Султан рязко отдалечава телефона от него и изключва високоговорителя:
– Имате ли други нареждания, госпожо?
Афифе е помислила и за още една подробност. Самото писмо няма да бъде достатъчно, ако Орхун реши да провери медицинските документи на Хира:
– За да не бъде разкрит планът ни веднага, в изследванията на Хира трябва да има следа от тумор! Нека се погрижи и за това!
– Да, госпожо.
Султан затваря и се обръща към пребледнелия Джейхун:
– Това е последният ти шанс! Ако държиш синът ти да е добре, ще направиш точно каквото нареди госпожата. Този път грешката ти няма да бъде простена. Разбра ли?
Уплашеният лекар кимва:
– Добре! Сега вземи лист и химикал… и направи каквото трябва!
Притиснат от заплахата срещу сина му, Джейхун няма избор. Сяда и започва да пише новото писмо – писмото, което трябва да убеди Орхун в една много добре обмислена лъжа.
—
Действието се връща в настоящето. Гневният вик на Орхун оглася цялото пространство:
– Чуваш ли ме! Отговори ми! Как можа да направиш това?
Орхун захвърля писмото на пода и крещи още по-неистово:
– Защо искаше да скриеш болестта ѝ?
Този път Афифе не се опитва да прикрива омразата си към Хира:
– Защото исках да умре! Исках да умре и завинаги да изчезне от живота ни! Само така мога да те спася! Тази жена е като болест, която тече във вените ти! Отърви се най-после от нея! Отърви се!
Орхун гледа майка си потресен. Не може да повярва на жестокостта, която чува. Гневът му се смесва с отвращение и срам:
– Единственото, от което искам да се отърва, е твоята кръв!
Орхун излиза и затръшва вратата след себе си. Афифе го проследява с поглед и едва когато остава сама, напрежението я напуска. Планът ѝ е проработил – Орхун е повярвал, че Хира е тежко болна, а истината за бременността и опита за аборт отново остава погребана.
Доволна от резултата, Афифе се отпуска на дивана:
– Добра работа! Браво! Сега вече мога спокойно да си изпия чая!
– Веднага ви го нося, госпожо! – отвръща Султан и напуска стаята.
—
Орхун рухва на дивана в кабинета. Мисълта, че Хира е тежко болна и може да я загуби, не му дава покой. Погледът му е прикован в двете брачни халки върху масата, а в съзнанието му нахлуват спомени.
Спомня си думите, които някога е изрекъл пред Хира: „Дойдох да те отведа у дома. Няма значение дали ти остава ден или само минута! Колкото и време да имаш, ще бъдеш с мен. Ще бъдем заедно до последния миг.“
Орхун взема халките и ги стиска отчаяно в дланта си. Тогава в съзнанието му отеква и гневният глас на Хира: „Отново си се объркал къде ти е мястото! Това е проблемът. Каквото има между мен и лекаря ми, не засяга никого! Нищо повече няма да чуеш от мен!“
Досега Орхун не е разбирал защо Хира е реагирала толкова остро, но след написаното в писмото думите ѝ придобиват съвсем друг смисъл за него. Той е убеден, че тя е знаела за болестта си и умишлено я е криела.
Орхун рязко се изправя:
„Може би е усетила симптомите… Затова си е тръгнала!“, минава през ума му.
Следва нов болезнен спомен. Вижда Хира в момента, в който ѝ прилошава и ѝ се завива свят:
– Иди да ти измерят кръвното – настоява тогава той.
– Добре съм. Върша си работата – отвръща Хира.
Споменът изчезва и Орхун застива:
– Не е било от лекарствата!
Страхът вече го задушава. В съзнанието му всяко неразположение на Хира се превръща в доказателство за болестта, за която вярва, че тя е мълчала. Отчаянието прераства в ярост и с един замах Орхун помита всичко от масата:
– Аах! Никога няма да позволя да ти се случи нещо! Няма да го позволя!
След изблика той отново поглежда халките, които стиска в дланта си. Страхът да не загуби Хира събужда у него една-единствена решимост – този път няма да стои безучастно, независимо какво ще му струва.
—
В същото време Афифе спокойно се приготвя за сън. Застанала пред огледалото, тя сваля бижутата си едно по едно, а по лицето ѝ се появява самодоволна усмивка. Истинската ѝ тайна е останала неразкрита и засега планът ѝ работи.
На вратата се почуква:
– Влез!
Появява се Султан с поднос, върху който има чаша вода и лекарствата на Афифе:
– Госпожо, хапчетата ви.
Афифе взема лекарствата и ги изпива. След това мисълта ѝ отново се връща към Орхун:
– Как е той?
– Не е добре. Както знаете, дори не слезе на вечеря. Още е в шок от новината, която научи.
Афифе не показва никакво разкаяние. За нея гневът и омразата на сина ѝ са приемлива цена, стига той да не стигне до истината:
– Нека ме мрази, нека дори не поглежда към мен! Предпочитам аз да бъда виновната в очите му, отколкото той да тръгне по следите на истинската тайна. Бих направила всичко, за да защитя семейството си!
В гласа ѝ няма колебание. Афифе е убедена, че постъпва правилно, и е готова да понесе омразата на Орхун, само и само истината да остане погребана.
– Извинете ме – казва Султан, взема празната чаша и излиза.
Афифе остава сама, спокойна, че е успяла да отклони подозренията на сина си. A в съседната част на имението Орхун вече е взел решение – няма да позволи да загуби Хира.
—
Орхун излиза пред пристройката. Вътре Хира и Сахра вече спят. Той остава неподвижен и дълго ги наблюдава през прозореца, неспособен да откъсне очи от Хира. След всичко, което е научил, страхът, че може да я загуби, не му позволява да мисли за нищо друго.
В този момент ръката на Хира бавно се отпуска надолу.
Сърцето на Орхун сякаш спира. Без да се замисли, той нахлува вътре, убеден, че нещо ѝ се е случило. Приближава се бързо и протяга ръка, готов да я разтърси и събуди. Но точно тогава Хира леко помръдва.
Орхун застива. Едва сега разбира, че тя просто спи. Облекчението му е огромно, но страхът не го напуска. Той внимателно коленичи до нея и остава да я гледа. В този миг за него не съществува нищо друго – нито миналото, нито гневът, нито шестте години раздяла. Има само Хира и ужасяващата мисъл, че може отново да я загуби.
Погледът му се спира върху лицето ѝ и Орхун прошепва:
– Не мога да те загубя…
Сякаш усетила присъствието му, Хира внезапно отваря очи. Първоначално е сънена, но щом вижда Орхун, коленичил до нея, застива от изненада:
– Ти… Ти?
Орхун също не помръдва. Двамата остават очи в очи – той, разкъсван от страха, че времето им изтича, и тя, без да подозира каква страшна лъжа го е довела до леглото ѝ посред нощ.
—
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Азиз върви по улицата със Сузан и Елиф. Сузан му разказва как след ареста му е потърсила помощ от Гюрбюз и по негов съвет е заключила Елиф в бараката за въглища, но тя е успяла да избяга. Когато става дума за показанията на Елиф пред полицията, Азиз я обвинява, че му е помогнала единствено заради баща си, защото е знаела, че Гюрбюз ще убие Шенол, ако той остане в ареста.
Действието се връща назад и Елиф си спомня как е успяла да се освободи от белезниците и да излезе от бараката. В двора намира Акиф разплакан и отчаяно търсещ Азиз. Тя го успокоява и му обещава, че синът му ще се върне. Именно тревогата на болния Акиф кара Елиф да вземе решението да помогне на Азиз.
Действието се връща в настоящето. Елиф признава на Азиз, че не е постъпила така заради собствения си баща, а заради Акиф. Обяснява му, че баща му е тежко болен и раздялата със сина му може да влоши състоянието му. Азиз обаче продължава да я нарича лъжкиня. Елиф настоява, че не е излъгала полицията – просто е казала, че е гледачка в дома им, и е отказала да даде повече обяснения. Когато Азиз я хваща грубо за ръката, Сузан го спира, за да не си навлече нови неприятности веднага след освобождаването си.
Вкъщи Азиз отново заключва Елиф в бараката. Продължава да се подиграва на твърдението ѝ, че е мислила за Акиф, и ѝ разкрива, че Шенол също е излъгал полицията, заявявайки, че дъщеря му не е държана насила. Азиз очаква тази истина да сломи Елиф, но она защитава баща си – знае, че е направил всичко, на което е способен. Реакцията ѝ изненадва Азиз.
Сузан прекъсва разговора, защото Акиф отново търси сина си. Щом вижда Азиз, възрастният мъж грейва, прегръща го и го моли никога повече да не изчезва. Азиз е разтърсен, спомняйки си думите на Елиф, че баща му не може да понесе да бъде без него. За първи път започва да се замисля дали она не му е казала истината.
Междувременно Гюрбюз разговаря с Азиз по телефона и му казва, че е наредил Шенол да бъде освободен. При него пристига Едже и уж между другото започва да разпитва за Азиз. Когато научава, че Елиф е дала показания, помогнали за освобождаването му, ревността ѝ се събужда. Едже допуска, че Елиф може да се е влюбила в Азиз, но Гюрбюз се присмива на подобна възможност.
Докато Азиз бръсне баща си в двора, Едже му се обажда. Казва му, че се радва за освобождаването му, след което признава, че ѝ липсва, и предлага да се видят. Азиз категорично отказва, защото се грижи за Акиф, и прекратява разговора, оставяйки Едже ядосана.
Денят преминава в нощ. Пред дома на Фериха я чака разтревоженият Шенол. Той вече е разбрал, че именно она е подала сигнала срещу Азиз, и я обвинява, че е изложила Елиф на още по-голяма опасност. Фериха защитава решението си, но остава потресена, когато научава, че Азиз вече е освободен благодарение на показанията на самата Елиф. Шенол ѝ обяснява, че хората на Гюрбюз са заплашили живота му и дъщеря му просто е нямала друг избор.
В дома на Азиз Акиф отново пита за Елиф и иска тримата да отидат на пикник. Азиз раздразнено заявява, че повече нямат нужда от нея. Дори след като баща му казва, че момичето е безобидно, Азиз продължава да е убеден, че Елиф първо го е предала, а после от страх е променила показанията си.
По-късно Азиз седи край огъня и отново мисли за Елиф и думите ѝ, че зад жестоката му външност е видяла син, който обича баща си. Въпреки съмненията си, той решава да я накаже. Запалва парче дърво и тръгва с него към бараката. Елиф се ужасява, когато го вижда да влиза с пламъка в ръка. Азиз заявява, че лъжците трябва да бъдат наказвани още на този свят, а тя отчаяно продължава да се кълне, че не го е предала.
Точно тогава се появява Фериха. Тя се изправя срещу Азиз и му нарежда да стои далеч от Елиф. Когато той настоява, че момичето го е предало, Фериха разкрива истината – Елиф не е подала сигнала. Направила го е тя. Азиз застива, осъзнавайки, че през цялото време Елиф му е казвала истината.