Алия продължава отчаяно да пази Дениз от истината, убедена, че разкритието за истинския му баща ще разруши спокойствието на детето. Междувременно Наре, Джихан и Кая пристигат в болницата, за да видят Шахин. Въпреки забраната на Демир, Зерин не пропуска възможността да заговори Кая и да попита как е. Малко по-късно Шахин идва в съзнание, а Наре, обзета от силни емоции, му признава колко ужасно се е страхувала, че може да го загуби завинаги.
Докато семейството си отдъхва след добрата новина, Садакат посещава светилище, за да благодари за спасението на Боран. Там обаче се натъква на Еджмел и срещата им бързо се превръща в ожесточен словесен сблъсък. Старите обвинения отново изплуват на повърхността. Еджмел твърди, че е бил лишен от възможността да бъде до собствения си син, а Садакат му напомня, че сам е посегнал на живота на детето си. Преди да си тръгне, той се заклева, че Дениз един ден ще научи цялата истина за произхода си.
В болницата Наре отказва да напусне Шахин и остава до леглото му, докато той се възстановява. Заедно с Фидан тя категорично възпрепятства всеки опит на Еджмел да се доближи до него. В същото време Надим се изправя срещу стария си враг и го обвинява, че несправедливо го е посочил като убиеца на Боран. Еджмел отвръща с още по-тежки обвинения, намеквайки, че именно Надим стои зад смъртта на Азем и е натопил собствения си брат, за да поеме властта над клана. Той обещава, че ще намери свидетели, които да докажат думите му.
Наре започва да се измъчва от мисълта, че Шахин ще се почувства предаден, когато разбере, че е крила истината за Боран. По същото време Садакат разказва на близките си за заплахите на Еджмел, който не спира да повтаря, че Дениз е негов внук. Думите му разтърсват Алия и засилват страха ѝ, че тайните, които пазят толкова дълго, скоро могат да излязат наяве.
Боран постепенно започва да задава все повече въпроси за случилото се с него. Той разпитва Вургун дали зад нападението стоят българите, но разговорът е прекъснат от Джихан и Кая, които също искат да научат подробности. Вургун уверява всички, че извършителите са други хора, а Джихан признава, че разследването все още не е приключило. По-късно Боран моли да вечеря заедно със семейството, но получава отказ, защото Дениз все още не знае кой е той. Единственото, което му позволяват, е да види сина си от разстояние.
Алия нарочно настанява Дениз с гръб към прозореца, надявайки се да избегне болезнената среща. Боран обаче успява да зърне момчето и чува как Дениз с радост казва, че иска да покаже рисунката си на своя татко. Най-големият шок за Боран настъпва, когато разбира, че детето нарича Джихан „татко“. Объркан и наранен, той търси обяснение, а Джихан спокойно му напомня, че именно той самият някога го е помолил да закриля Алия и Дениз. Малко след това Боран научава още една болезнена истина – Алия вече живее в стаята на Джихан, което окончателно разклаща надеждите му да си върне предишния живот.