Орхун е дълбоко разтърсен, след като Хира категорично заявява, че между тях вече няма общо минало. Думите ѝ го оставят безсилен и объркан, а той търси утеха в градината. Там малката Сахра усеща тъгата му и с детската си искреност се опитва да го развесели. Момичето го пита дали майка ѝ е приела да останат в имението, а Орхун признава, че все още не е успял да я убеди, но обещава, че ще ги закриля, независимо къде ще бъдат.
Междувременно Афифе привидно се съгласява Хира да остане в имението, но поставя унизително условие – тя ще бъде единствено прислужница. Зад това решение се крият далеч по-мрачни намерения. Султан веднага носи на Хира униформата и нарежда на Бехийе да я наблюдава постоянно и да докладва всяка нейна стъпка. Скоро Хира е принудена да изпълнява тежките домакински задължения и да търпи униженията на Афифе и Султан, които са решени да превърнат живота ѝ в истинско изпитание.
Докато Орхун намира брачните им халки и болезнените спомени отново го връхлитат, Хира също започва да усеща странни проблясъци от миналото. Изпратена да почисти кабинета му, тя неволно се натъква на халките. Щом ги докосва, пред очите ѝ изплуват откъси от сватбения им ден и танца, който някога са споделили. Именно в този момент Орхун влиза в кабинета. Виждайки я с халките в ръце, той я моли да спре да го нарича „господин Орхун“, но Хира настоява, че като прислужница няма право да се обръща към него по друг начин. Болезненият разговор е тайно подслушан от Султан.
След това Хира се връща при Сахра, която веднага забелязва, че майка ѝ изпитва силни болки в корема. Хира успокоява дъщеря си, че не е нещо сериозно, обещава скоро да приключи с работата си и отново да играят заедно. В същото време Султан докладва на Афифе всичко, което е видяла – включително срещата между Орхун и Хира и момента, в който Хира е държала брачните халки. Макар Султан да уверява, че разговорът между двамата е бил кратък и сдържан, Афифе остава силно разтревожена, усещайки, че спомените на Хира може би започват бавно да се завръщат.