„Плен“ (Сезон 3, еп. 63): Ще каже ли Хира на Орхун шокиращата истина за Сахра?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Сахра се затваря напълно в себе си след като разбра за смъртта на Йекта, а Хира отчаяно се опитва да достигне до дъщеря си. Когато страхът и безсилието я пречупват, Орхун остава до нея и обещава, че няма да я остави сама в този тежък момент. Ще успеят ли двамата заедно да намерят път към Сахра?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 63 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Притеснен за състоянието на Сахра, Орхун намира детски психолог, който да помогне на момиченцето да преодолее загубата на Йекта. Разговорът с него обаче принуждава Хира да разкрие тайни, които пази от години. Тя признава, че бракът ѝ с Йекта не е бил истински и че той не е биологичният баща на Сахра. Но когато разговорът стига до истинския баща на момиченцето, ще разкрие ли Хира, че това е Орхун?

Сузан подозира, че Елиф е жива, и решава да проследи брат си, за да разбере истината. Ще успее ли Азиз да запази Елиф в тайна?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун разговаря по телефона с Ерхан, който му е намерил детски психолог, специализиран в работата с деца, преживяващи загуба. Въпреки натоварения си график д-р Бетюл Карлъ е готова да отдели време за Сахра. Орхун веднага иска номера ѝ, за да се свърже лично с нея.

След това пита дали има някаква следа от Йекта. Орхун се надява тялото му да бъде намерено, за да има поне гроб, защото вярва, че така Сахра по-лесно ще приеме смъртта на баща си. В момента за детето всичко остава неясно.

Ерхан обаче признава, че вероятно тялото е било хвърлено в морето и може никога да не бъде открито. Орхун му нарежда да продължи издирването и да го уведоми при всяка новина. След края на разговора той остава замислен.

Сахра продължава да стои мълчалива и затворена в себе си. Хира е купила принадлежности за рисуване и сяда до нея с надеждата да привлече вниманието ѝ. Разказва ѝ, че когато е тъжна или разстроена, обича да рисува, защото понякога човек може да изрази с рисунка онова, което не успява да каже с думи.

Тя подава на Сахра блокче и молив и я насърчава да опита, но момиченцето дори не ги поглежда. Хира не се отказва и предлага сама да нарисува нещо. Решава това да бъде слънце и разказва на дъщеря си как мисълта за него ѝ помага в най-трудните моменти – колкото и силна да е бурята и колкото и тъмни да са облаците, накрая те се разпръскват и слънцето отново изгрява.

Думите ѝ обаче не предизвикват никаква реакция. Сахра продължава да гледа встрани, а Хира едва сдържа сълзите си. Тя погалва ръката ѝ и я уверява, че колкото и тежко да им е сега, това няма да продължи вечно. После целува ръката ѝ и я прегръща.

Точно тогава на вратата се почуква. Хира отваря и вижда Орхун. По лицето ѝ той веднага разбира, че Сахра все още не реагира. Поглежда към момиченцето, а след това моли Хира да му позволи да опита.

Орхун сяда до Сахра и спокойно ѝ казва, че има нужда от помощта ѝ. Неочаквано момиченцето се обръща и го поглежда. Хира вижда първата ѝ реакция и в очите ѝ проблясва надежда.

Орхун продължава внимателно. Казва на Сахра, че има някои неща, за които отдавна не се е погрижил, но не може да се справи сам. Затова я пита дали иска да го придружи.

Сахра продължава да стои мълчалива и затворена в себе си. Хира е купила принадлежности за рисуване и сяда до нея с надеждата да привлече вниманието ѝ. Разказва ѝ, че когато е тъжна или разстроена, обича да рисува, защото понякога човек може да изрази с рисунка онова, което не успява да каже с думи.

Тя подава на Сахра блокче и молив и я насърчава да опита, но момиченцето дори не ги поглежда. Хира не се отказва и предлага сама да нарисува нещо. Решава това да бъде слънце и разказва на дъщеря си как мисълта за него ѝ помага в най-трудните моменти – колкото и силна да е бурята и колкото и тъмни да са облаците, накрая те се разпръскват и слънцето отново изгрява.

Думите ѝ обаче не предизвикват никаква реакция. Сахра продължава да гледа встрани, а Хира едва сдържа сълзите си. Тя погалва ръката ѝ и я уверява, че колкото и тежко да им е сега, това няма да продължи вечно. После целува ръката ѝ и я прегръща.

Точно тогава на вратата се почуква. Хира отваря и вижда Орхун. По лицето ѝ той веднага разбира, че Сахра все още не реагира. Поглежда към момиченцето, а след това моли Хира да му позволи да опита.

Орхун сяда до Сахра и спокойно ѝ казва, че има нужда от помощта ѝ. Неочаквано момиченцето се обръща и го поглежда. Хира вижда първата ѝ реакция и в очите ѝ проблясва надежда.

Орхун продължава внимателно. Казва на Сахра, че има някои неща, за които отдавна не се е погрижил, но не може да се справи сам. Затова я пита дали иска да го придружи.

Сахра леко кимва в знак на съгласие – първият истински отклик от нейна страна. Орхун се усмихва и я взема на ръце, а тя отпуска глава на рамото му. За миг той се спира, изненадан от жеста ѝ. Хира ги гледа със сълзи в очите и с облекчение се усмихва.

Орхун излиза от пристройката със Сахра на ръце, а Хира тръгва след тях.

Орхун отвежда Сахра в склада на вилата, където се пазят играчките от детството му. Хира остава на вратата и напрегнато наблюдава двамата.

Орхун отваря една от кутиите и обяснява на Сахра защо е запазил всички тези вещи. Те са подаръци от баща му и затова са особено ценни за него. Сред тях намира малко дървено самолетче – любимата му играчка като дете. Разказва, че когато е бил тъжен, си е представял как самолетчето го отвежда чак на другия край на света.

После добавя, че ако имаше дете, би подарил самолетчето на него. Думите му натъжават Хира. Орхун подава играчката на Сахра и ѝ казва, че може да я вземе, както и всички останали играчки. Момиченцето обаче отново не реагира.

Тогава Орхун насочва вниманието ѝ към стар велосипед в ъгъла. При вида му той си спомня деня, в който баща му му го подарява. Малкият Орхун веднага разбира, че подаръкът е свързан с предстоящото му заминаване. Баща му обещава, че няма да отсъства дълго и когато се върне, ще го научи да кара колелото.

Но Орхун така и не успява да дочака завръщането му. След дни на напразно очакване Афифе му съобщава, че баща му няма да се върне, защото е починал.

Хира знае какво означава този велосипед за Орхун и очите ѝ се насълзяват. Той започва да разказва на Сахра за него, но преди да успее да довърши думите си, момиченцето внезапно излиза от стаята.

Хира вече не успява да сдържи сълзите си. Признава колко много се страхува за дъщеря си – Сахра е само дете, а се е затворила в болката си. След това се опитва да се овладее и се извинява на Орхун, защото знае, че той прави всичко по силите си.

– Но вече не издържам! Безсилието ме съсипва!

Хира решава да не оставя Сахра сама и тръгва след нея. Орхун остава в склада, натъжен и замислен.

Сахра лежи на дивана, притиснала силно плюшената си играчка. Хира сяда до нея и отчаяно я моли поне веднъж да я погледне.

– Погледни ме, мила… Само веднъж. Погледни ме, мое красиво момиче.

Сахра се обръща на другата страна, а очите на Хира се изпълват със сълзи. Тя става и тръгва да излиза, но още на вратата среща Орхун. Той я моли да поговорят за момент и двамата излизат навън.

Орхун обяснява на Хира, че преди да се срещне със Сахра, специалистът иска първо да разговаря с нея. Хира веднага се притеснява да не остави дъщеря си сама, но Орхун я успокоява, че той ще остане при момиченцето. Бетюл вече я чака в кабинета му, където двете ще могат спокойно да поговорят.

Хира се съгласява, но преди да тръгне, настоява хонорарът на специалиста да бъде удържан от заплатата ѝ. Орхун не спори и приема условието ѝ.

Хира го поглежда с благодарност и се отправя към имението, а Орхун влиза при Сахра и остава с нея.

В кабинета на Орхун Хира разказва на Бетюл през какво е преминала Сахра. Обяснява, че след бягството на Йекта не е имала къде другаде да отиде с дъщеря си и затова е потърсила убежище при Орхун. През цялото това време Сахра е чакала Йекта да се върне.

Когато Бетюл пита дали Йекта е съпругът ѝ, Хира се поколебава за момент. Специалистът забелязва не само паузата, но и нервния жест на Хира, която докосва безименния си пръст. Вместо да отговори, Хира отново насочва разговора към Сахра.

Тя обяснява, че през последните дни дъщеря ѝ е била откъсната от всичко познато и целият ѝ живот се е преобърнал. А когато е научила за смъртта на Йекта, е преживяла тежък шок. Хира се поправя и уточнява – когато Сахра е разбрала, че баща ѝ е починал.

Бетюл усеща, че Хира не ѝ казва всичко, и я пита как се чувства самата тя. Хира веднага отвръща, че това няма значение и в момента единствено Сахра е важна.

Специалистът обаче обяснява, че начинът, по който Хира преживява загубата, може да се отрази и на дъщеря ѝ. Децата се учат как да изразяват емоциите си, наблюдавайки възрастните, и ако Хира потиска собствената си скръб, това може да попречи на Сахра да преживее своята по здравословен начин.

Притисната да говори за себе си, Хира определя чувствата си само с две думи – празнота и тъга. Отговорът не убеждава Бетюл и тя директно пита дали има нещо около брака ѝ с Йекта, което Хира премълчава.

Хира отново избягва въпроса и започва да говори за Сахра. Този път Бетюл я прекъсва. Посочва ѝ, че за пореден път отклонява разговора от себе си към дъщеря си.

Специалистът настоява Хира да бъде напълно откровена, защото без цялата истина няма да може да помогне на Сахра. Ако Хира не е готова да отговаря на въпросите ѝ, няма смисъл да продължават разговора.

Хира остава безмълвна, без да знае какво да каже.

След като усеща, че Хира продължава да премълчава нещо, Бетюл решава да зададе въпросите си директно. Пита я дали Йекта някога е проявявал насилие към нея и дали Сахра е ставала свидетел на подобни сцени.

Хира е изненадана и не разбира защо специалистът я разпитва за това. Бетюл обяснява, че ако Сахра е била свидетел на насилие, това би се отразило на начина, по който преживява смъртта на баща си.

Хира категорично отрича. Уверява я, че Йекта никога не се е държал така и дори не е повишавал тон нито на нея, нито на Сахра.

Бетюл обаче продължава да усеща, че Хира не ѝ казва всичко. Според нея отношението на Хира към Йекта личи както в думите, които използва, така и в езика на тялото ѝ. Между Хира и човека, когото представя като свой съпруг, се усеща дистанция.

Притисната от наблюденията ѝ, Хира отвръща, че не разбира как това ще помогне на Сахра. Бетюл пояснява, че вижда тъгата ѝ, но тя по-скоро прилича на скръб по загубен приятел, отколкото по съпруг.

Хира се напряга и отговаря, че всеки преживява загубата по различен начин. Бетюл я уверява, че всичко, което сподели, ще остане между тях, но отново настоява за пълна откровеност. Без нея няма как да помогне на Сахра.

Със сълзи в очите Хира отново моли специалиста да се съсредоточи единствено върху дъщеря ѝ. Бетюл обаче е категорична – без да знае цялата история, не може да направи нищо.

Когато специалистът взема папката си и се приготвя да си тръгне, Хира я спира.

– Почакайте! Моля ви… Ще ви кажа. Ще ви разкажа всичко! Много съжалявам за Йекта, но той всъщност не ми беше съпруг.

Разговорът между Хира и Бетюл продължава. След кратко мълчание Хира събира сили и признава, че бракът ѝ с Йекта никога не е бил истински.

Бетюл я моли да обясни какво има предвид и Хира разкрива, че когато се е запознала с Йекта, вече е била бременна със Сахра. По онова време се е намирала в много трудно положение, а Йекта ѝ предложил да запише детето като свое. Хира се нуждаела от помощ и приела предложението му.

Специалистът веднага пита дали Сахра знае истината. Хира категорично отговаря, че дъщеря ѝ винаги е смятала Йекта за свой истински баща.

Бетюл разбира, че Сахра всъщност е дъщеря на друг мъж. Въпросът видимо напряга Хира и тя отсича, че Сахра е нейна дъщеря.

Бетюл я успокоява, че вижда колко добра майка е. След това отново ѝ напомня, че всичко казано между тях ще остане поверително. За да помогне на Сахра обаче, трябва да знае цялата истина, без нищо да остава премълчано.

Накрая Бетюл задава въпроса, от който Хира очевидно се страхува:

– Истинският баща на Сахра жив ли е?

В изоставената къща Азиз не може да спре да мисли за думите на Елиф, че въпреки мрака в него вижда милосърдие. Той се опитва да се овладее и сам се предупреждава, че започва да издава чувствата си.

Когато чува шум от кухнята, веднага се притеснява за Елиф и отива при нея. Тя е решила да му приготви храна, но заради ранения си крак губи равновесие и Азиз я хваща, преди да падне. За миг отново се увлича по нея, но бързо прикрива чувствата си с грубо отношение. Когато Елиф казва, че е искала да се погрижи за него, защото и той е рискувал заради нея, Азиз отрича и ядосано изхвърля приготвените яйца.

Междувременно Сузан продължава да се държи жестоко с Акиф, но мислите ѝ са другаде. Тя си спомня молитвеното килимче на Елиф, което е видяла у Азиз, и започва сериозно да се съмнява, че брат ѝ изобщо е убил момичето. Решена да разбере истината, Сузан измисля план.

Азиз излиза от изоставената къща, опитвайки се да се отдалечи от Елиф и чувствата си. Тогава Сузан му се обажда и лъже, че Акиф отново е получил пристъп. Тя дори принуждава баща си да вика, за да заблуди Азиз. Щом чува гласа му, Азиз веднага тръгва към дома си.

Останала сама, Елиф подрежда къщата и започва да готви. Тя отново си припомня думите на Азиз, но не вярва, че той е толкова безчувствен, колкото се опитва да изглежда. Елиф е убедена, че в него има милосърдие, и не разбира защо той толкова упорито отказва да го признае.

Малко преди Азиз да пристигне, Сузан разхвърля стаята и се преструва, че Акиф е направил всичко по време на пристъпа си. Азиз обаче намира баща си спокойно заспал и след като се уверява, че е добре, решава да си тръгне.

Сузан го спира и му казва, че знае за смъртта на Елиф, защото е видяла следите от кръв. Преструва се, че го подкрепя, но всъщност внимателно следи реакцията му, за да разбере дали Елиф наистина е мъртва. Азиз отказва да обсъжда темата и ѝ нарежда да забрави всичко – Елиф никога не е била в дома им и Сузан не е видяла и чула нищо.

Не получила отговора, който търси, Сузан решава тайно да проследи брат си. Тя върви след него, но когато Азиз внезапно спира, се скрива, уплашена, че я е забелязал. Докато той говори по телефона, Сузан остава зад прикритието си и малко по-късно разбира, че го е изгубила от поглед.

Минавайки покрай магазин, Азиз си спомня как ядосано е изхвърлил яйцата, които Елиф е приготвила за него. В съзнанието му изплуват и думите на Акиф, че понякога човек трябва да слуша сърцето си. Азиз съжалява за постъпката си и решава да поправи стореното.

В същото време Елиф гледа през прозореца и си спомня думите на Акиф за красивото небе и слънцето. Въпреки всичко, през което е преминала, тя поглежда към небето с тъжна усмивка и благодари на Бог.

Когато Азиз се връща в изоставената къща, Елиф вече е приготвила храна. Той е изненадан, че тя все пак е сготвила след грубото му отношение. Азиз носи яйца, а Елиф разбира жеста му като опит да поправи стореното. Тя му предлага от приготвеното ястие и той сяда на масата. Когато Елиф възнамерява да го остави да се храни сам, Азиз без думи ѝ показва, че иска тя да седне срещу него.

Азиз изчаква Елиф, преди да започне да яде. Тя се притеснява, че храната не му харесва, но той признава, че вкусът просто е различен. Елиф разказва, че ястието ѝ напомня за покойната ѝ майка, която обичала да добавя босилек към храната.

Когато Азиз разбира, че Елиф е излязла в градината, за да набере босилек, веднага се ядосва и категорично ѝ забранява да напуска къщата, дори за да излезе в градината. След това си тръгва, защото е забравил телефона си в магазина, а Елиф остава натъжена.